Решение № 494 от 17.11.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 494 гр. Благоевград, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20221210200882 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на адв. Ц. Х., в качеството и на процесуален представител на „А**************, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление гр.Б*******, ул.“Д* ***** и с адрес за призоваване гр.Б******, ул.“Т********* против Наказателно постановление № 42-0001140/04.05.2022 г. на Директора на РД“АА“ София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл.7а ал.1, пр.последно от ЗАвПр, на основание чл.96, ал.1, т.1, пр. последно от Закона за автомобилните превози е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че вмененото нарушение не е доказано, както и обжалваното наказателно постановление е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от адв.Х., която поддържа жалбата, по същество и в писмени бележки излага доводи за незаконосъобразност на НП и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Административно-наказващият орган не ангажира процесуален представител по делото, в писмено становище излага доводи за законосъобразност на НП и моли за неговото потвърждаване. Прави се възражение за прекомерност на разноски.

Районна прокуратура-Благоевград, надлежно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

С писмо известие /л.47/, получено от упълномощен представител на дружеството същото било призовано да се яви в сградата на „ОО“Автомобилна администрация“ Благоевград за извършване на проверка на дейността му, като в писмото били посочени и документите, които трябва да представи. На 11.04.2022 г. около 11.25 часа в ОО Автомобилна Администрация – Благоевгад на бул. „Св. Димитър Солунски“ № 77А в присъствие на Д. К., упълномощен представител на дружеството е извършена тематична проверка на дейността 1 на превозвача „А*******, притежаващ Лиценз на общността за извършване на международен превоз на товари № 16320/07.06.2020г., като след справка в информационната система в Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ и въз основа на ЧМР и протокол от крайпътна проверка е установено, че като превозвач дружеството-жалбоподател е осъществил международен превоз на товари 04.11.2021г. с МПС от категория N3 с рег. Е0127МС, без посоченото МПС, да е вписано в списък към лиценз № 16320/07.06.2020г., както и че същото не притежава валидно заверено копие към описания лиценз. Проверката е осъществена от свидетелите и служители на РД“АА“ София - инспекторите Д. и Х.. След извършената проверка свидетелят Д. в присъствието на свидетеля Х., съставил на дружеството-жалбоподател акт за установяване на административно нарушение № 322887 от 11.04.2022 г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.7а ал.1, пр.последно от ЗАвПр. Акта е връчен на същата дата срещу подпис на К., упълномощен представител на дружеството, която не направила възражения към датата на съставяне на АУАН, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на този акт на 04.05.2022 г. Директора на РД „Автомобилна администрация“, София, издал и обжалваното НП№42-0001140, с което за описаното административно нарушение, наложил на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр. НП е връчено лично и срещу подпис на законният представител на дружеството на 07.06.2022 г., като в законоустановения срок, е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

По делото са изискани и представени писмо –известие за насрочената проверка до дружеството – жалбоподател, протокол от извършена проверка. От тези доказателства се установява, че дружеството е уведомено, че трябва да се яви пред наказващия орган, както и какви документи следва да представи. Установява се, че констатациите на проверяващите са обективирани в констативен протокол, съставен в присъствието на упълномощено лице.

От представени ЧВР и протокол в превод се установява извършения превоз.

Св. Д. и Х., чрез показанията си установяват извършената проверка , както и повода за същата, сочат че са установили нарушението след справка в информационната система.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН , относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.

Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното.

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна В процесния случай съдът приема, че и актът и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства. Не се споделят и възраженията за неяснота, относно датата и мястото на извършване на нарушението. В атакуваното НП е посочено кога и къде е извършен процесния превоз. Досежно доводите, че липсват посочени в НП смекчаващи и отегчаващи обстоятелства при определяне на наказанието, съдът намира, че липсата им не може да бъде приета като съществено 2 процесуално нарушение. Действително законодателят ги е предвидил като реквизит в НП, в случая обаче доколкото предвиденото с приложената санкционна норма санкция е в абсолютен размер, същата не подлежи на индивидуализиране съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, поради което и непосочването на посочените обстоятелства в НП по никакъв начин не ограничава правото на защита на санкционираното лице. При извършената служебна проверка обаче съдът констатира, че в производството по издаване на Наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяната му.

В преценката си дали да издаде НП административнонаказващият орган се основава на фактическите констатации на АУАН, същите обаче нямат обвързваща доказателствена сила и наказващия орган, както и съдът са длъжни, чрез допустимите от закона доказателства да установи, дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

В конкретния случай съдът констатира на първо място, че нито в Акта, нито в Наказателното постановление при описание на нарушенията не е извършена индивидуализация в степен позволяваща да се разбере какво точно е обвинението, от една страна е посочено че е осъществяван превоз без МПС да притежава копие на лиценз на общността, от друга страна, че процесното МПС не е вписано в списъка към лиценза, липсват обстоятелства, свързани с приетото от наказващия орган, задължителни реквизити по смисъла на разпоредбите на чл.57 от ЗАНН . При такова описание за съда остава неясно за какво е обвинено дружеството, че е извършил превоз без заверено копие на лиценз или с МПС, което не е вписано към списъка на Лиценза или и за двете.

Горните нередовности в Акта, пренесени и в Наказателното постановление, представляват съществено нарушение, както на материалния закон, така и на процесуалния.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност именно въз основа на фактическите констатации в Акта и НП, а от тях съдът не установява по безспорен и категоричен начин вмененото във вина на жалбоподателя административно нарушение по изложените по- горе доводи.

На следващо място и в акта и в наказателното постановление твърдяното е квалифицирано като нарушение на чл. 7а, ал.1, пр. последно от ЗАвПр. Съгласно чл. 7а, ал.

1 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено копие на лиценз на Общността.

Нормата на чл. 7, ал. 1 от ЗАвПр регламентира изискването Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица да издават лицензите по този закон по предложение на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". За всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено 3 копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

По делото не се спори, че дружеството притежава лиценз на Общността за превоз на пътници № 16320. Последният обаче е наказан за това, че е допуснал извършване на превоз с моторно превозно средство, което не е включено в списъка към лиценза му. В посочената като нарушена правна норма на чл. 7а, ал. 1 от ЗАвПр не е предвиден състав на допустителство, поради което същата не съответства на словесното описание на нарушението в АУАН и в НП, а в санкционната липсва пък изпълнително деяние „без да притежава заверено копие на лиценз“. Налице е пълна неяснота, относно волята на наказващия орган, какво нарушение е извършено, за какво е наказано дружеството, както и дали е приел извършване на едно или на две нарушения.

Ако се приеме, че обвинението е че не е предоставено заверено копие на водача, то е налице и неправилна квалификация, доколкото в сочената за нарушена норма липсва изискване към превозвачите да снабдят водачите си със заверени копия, но доколкото както бе посочено липсва конкретно обвинение за съда е невъзможно да упражни ефективен контрол по приложението на материалния закон. Безспорно констатираното е съществено процесуално нарушение. При тези обстоятелства, съдът счита, че в атакуваното НП от една страна е допуснато смесване на две правни норми чрез текстовото описание на нарушението, а от друга неправилното му отнасяне към друга разпоредба на закона.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН в съдържанието на наказателното постановление задължително следва да има описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно.

Посочените нарушения се явяват съществени, тъй като ограничават и засягат правото на защита на жалбоподателя, който има право да узнае какво точно нарушение е извършил и доказателствата, въз основа на които е констатирано. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено на формално основание.

На следващо място съдът намира, че е допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН.

Видно от обстоятелствената част на НП, на жалбоподателят са вменени нарушения, за това че е извършил международен превоз на товари с МПС, което не притежава заверено копие на Лиценза и което не е вписано в списък към лиценза. Очевидно се касае за две самостоятелни нарушения. Неизпълнението на изискването за вписване в списъка към лиценза подлежи на санкциониране на основание чл. 96, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр , съгласно която се наказва с глоба или с имуществена санкция 3000 лв., който допусне или разпореди извършването на превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. От друга страна, обаче, по аргумент на чл. 96, ал. 5, б.“г.“ от ЗАвтПр , при констатирано извършване на превоз с моторно превозно средство, водачът на което не е снабден със заверено копие на лиценз на 4

Разпечатката съдържа 35 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1f137a5-e294-4535-9134-53438a04da62