Решение № 1357 от 22.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1357 гр. С., 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА при участието на секретаря Р.Д. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско дело № 20211110158400 по описа за 2021 година

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК Б. Н. СТ. иск за установяване, че „Е.М.“ЕООД дължи на ищеца сумата от 65,70лв. законна лихва за забава върху главница в размер на 668,07лв. за периода от 08.08.2020г. до 27.07.2021г. за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 44201/2021г. на 179 състав.

Ищецът твърди, че процесната сума представлява законна лихва върху сумата 668,07лв., която сума ответникът „Е.М.“ЕООД е осъден да заплати на ищцата след влязла в сила ЗИПЗ по ч.гр.д.36501/2020г.. Твърди се че поради неплащането на дължимата главница върху нея се дължи законна лихва в претендирания размер. Претендира разноски за производството.

Ответникът „Е.М.“ЕООД в законоустановения срок признава иска. Претендира разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за образуване на делото.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 27.07.2021 год., ищцата Б. Н. СТ. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника, в качеството му на длъжник, въз основа, на което е било образувано ч.гр.дело №44201/2021 год. по описа на СРС Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът-ответник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от сумата от 65,70лв. законна лихва за забава върху главница в размер на 668,07лв. за периода от 08.08.2020г. до 27.07.2021г.

Ответникът е депозирал на 03.09.2021г. възражение срещу предявения иск,поради което съдът е дал указания за предявяване на иск за установяване на процесното вземане.

Не е спорно по делото, че Б. Н. СТ. е депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу „Е.М.” ЕООД , с което е искала съдът да осъди „Е.М.” ЕООД да й заплати следните суми: 668,07 лв. главница и 184, 85 лв. лихва за периода 16.11.2017г. - 1

07.08.2020г., като въз основа на цитираното заявление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на 10.09.2020г. по ч.гр.д. 36501/2020г. Доколкото не е постъпило възражение от страна на ответника –длъжник заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Ищецът твърди, а и ответникът не оспорва, че не е платил дължимата сума в размер на 668,07 лв. на ищцата. Поради гореизложеното, ответното дружество е изпаднало в забава да плати на ищцовата страна сумата в на 668, 07 лв.

Издадената заповед за изпълнение представлява покана за плащане и длъжникът е в забава от тази дата, поради което от 27.07.2021г. ответникът дължи, той дължи обезщетение за забава в размер на 65,70 лв. - законната лихва за периода 08.08.2020 г. до 27.07.2021 г.

Доколкото ответникът признава предявения иск и не оспорва изложеното в исковата молба, съдът приема, предявения иск за доказан както по основание, така и по размер.

По разноските:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът твърди, че не следва на ищцовата страна да бъдат присъждани разноски за производството, доколкото не е дала повод за образуване на делото. Твърдението не е основателно, доколкото с неплащането на дължимите суми по издадената ЗИПЗ срещу „Е.М.“ЕООД е дала повод за завеждане на делото, а впоследствие е депозирано и възражение, с което е оспорена дължимостта на вземането, като признанието на иска е направено едва в исковото производство.

На ищеца се дължат разноски за държвана такса в размер на 25лв. за заповедното производство и сумата от 26,13лв. – държавна такса за исковото производство И в двете инстанции ищецът е представляван от адвокатосъществил безплатна правна помощ, както в исковото така и в заповедното производство на който се дължи сумата от 360 лв. за исковото производство и сумата от 360 лв . за заповедното производство - – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от Б. Н. СТ. ЕГН:

********** гр. С., ***, срещу Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., *** , с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1, , че Е.М. ЕООД дължи на Б. Н. СТ. сумата от 65,70 BGN /шестдесет и пет лева и 70 стотинки/ законна лихва за периода от 08.08.2020г. зо 27.07.2021г. върху сумата от 668,07, за която сума е установено , че е недължимо платена в производството по изп.дело №20088440401293 по описа на ЧСИ С.Я., ведно със законна лихва от 27.07.2021г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 44201/2021 г. по описа на СРС, 179 състав.

ОСЪЖДА Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., *** да заплати на Б. Н. СТ. ЕГН: ********** гр. С., *** на основание чл.78,,ал.1 ГПК сумата от 25лв. - разноски в заповедното производство и сумата от 26,13лв. - разноски за исковото производство.

ОСЪЖДА Е.М. ЕООД ЕИК: *** гр. С., *** , да заплати на адвокат В.Ф. С., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 360 лв., разноски в заповедното производство, както и сумата от 360 лв., разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3