Решение № 37 от 15.06.2026, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Раднево, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Административно наказателно дело № 20265520200037 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Д. Д. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ******************* против наказателно постановление /НП/ № ****** от 02.09.2025 г. на началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРСтара Загора, с което на жалбоподателя на основание чл.177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложено административно наказание глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./ за извършено нарушение на чл.150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 25,56 евро /50 лв./ за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

По изложени в жалбата съображения за незаконосъобразност на НП от гл. т. на неговата необоснованост и издаването му при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, е отправено искане за неговата отмяна.

Твърди се, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителността. Отрича той да е управлявал автомобила към момента на проверката, поради което счита описаното в НП деяние за несъставомерно от обективна страна. Моли наказателно постановление да бъде отменено, 1

Въззиваемата страна – началник група при ОД на МВР- Стара Загора, сектор „Пътна полиция“ редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище от процесуалния му представител - юрисконсулт Р.а, с искане за потвърждаване на процесното НП като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност по отношение размера на претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се адв. Н. Г. – АК Стара Загора, който поддържа наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на процесното НП.

С оглед събраните по делото доказателства и представените такива с административнонаказателната преписка, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на Д. Д. Р., ЕГН**********, е наложено административно наказание глоба 102,26 евро /200 лв./ за извършено нарушение на чл.150а, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, е наложена глоба в размер на 25,56 евро /50 лв./ за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП за това, че на ******** г. около ***** часа, по автомагистрала „*****“, на км. **********, община ****** в посока запад управлява собствения си товарен автомобил „******“ с рег. № ******, след като СУМПС му е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 от ЗДвП и за това, че не е представил ППС на годишен технически преглед.

След като е приел, че извършеното съставлява нарушение на посочените по – горе разпоредби, актосъставителят издал АУАН Серия GA №********** от 02.08.2025 г. Актът за установяване на административно нарушение е връчен при надлежно оформен отказ за получаването му, удостоверен подпис на свидетел, името и точния адрес, на който са отбелязани в акта.

При съставянето на АУАН нарушителят не се възползвал от възможността да направи възражение срещу акта. Не е постъпило и 2 възражение в законоустановения 7 – дневен срок от връчването на АУАН съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1 ЗАНН.

От приложеното по делото заверено копие от ЗППАМ № 24-0273000157 от 30.12.2024 г. на РУ – ***** се установява, че същата е издадена на жалбоподателя и е наложена на основание чл. 171, ал. 1, б. " б" от ЗДвП принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред (л. 9 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното понастоящем НП, в установения от закона срок и пред местно компетентния съд - този по местоизвършване на твърдяното нарушение, поради което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, съгласно приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване, в т. ч. до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От разпита на свидетелите по делото /актосъставител и свидетел на установяване на нарушението/, се установява, че на посочената дата осъществявали линеен контрол в посока гр. *****, на паркинга на **** километър на автомагистрала „*****”. В края на смяната си забелязали процесния автомобил - бял бус с десен волан и го последвали, приближавайки *****-ти километър - следващия паркинг на автомагистралата. В показанията си св. А. посочва, че след като се изравнили с буса, забелязал, че отдясно на патрулния автомобил в автомобила се вози жена, на която направил сигнал да 3 предадена водача да отбие на паркинга за проверка. След което подминали товарния автомобил в огледалото за задно виждане забелязал, че автомобилът рязко намалил скоростта в аварийната лента и пасажерът и водачът разменили местата си. При пристигането си на паркинга за проверка автомобилът бил управляван от съпругата на жалбоподателя – З.Н. Р.а. При извършена проверка установили, че жалбоподателят е с отнето СУМПС, поради управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Посочва, че на З.Н. Р.а били връчени няколко броя електронни фиша, които тя отказала да подпише. В своите показания другият свидетел – И. Ц. Б. също потвърждава описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото изхождат от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват. Показанията им са последователни и непротиворечащи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Безспорно е установено, че с ЗППАМ № 24-0273-000157 от 30.12.2024 г. на РУ – ***** СУМПС на водача е отнето на основание чл. 171, ал. 1, б. " б“ от ЗДвП, т. е. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС.

Следва да се отбележи, че доказателствената сила на акта не беше оборена и от показанията на свидетеля, воден от страна на жалбоподателя. В показанията си свид. З.Н. Р.а твърди, че на процесната дата пътували по АМ ***** с жалбоподателя от гр. ****** към гр. ***** като през цялото пътуване тя управлявала товарния автомобил. Показанията на този свидетел влизат в дълбока колизия с показанията на св. К. А. и И. Б., но доколкото този свидетел е съпруга на жалбоподателя и съответно заинтересована от изхода на делото, съдът намира че не следва да кредитира показанията й с доверие. Съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, свързани с връчване на електронни фишове на съпругата на 4 жалбоподателя при извършената проверка в насока, че практиката за връчване на издадени актове, електронни фишове и пр. е само по отношение на водача на МПС, но не и на пасажерите, а оттам и извод, че автомобилът не е управляван от жалбоподателя. Всъщност в показанията си актосъставителят К.

А. и свидетелят И. Б. заявиха, че към момента на пристигане на товарния автомобил на паркинга на АМ *****, същият бил управляван от съпругата на жалбоподателя, но преди това – от жалбоподателя, който си сменил мястото с пасажера след като възприели сигнала на патрулния автомобил да отбият за проверка. В нито едни закон не е предвидено изискване за определени обстоятелства, при които да се извърши връчване на издадени на нарушителя електронни фишове. В настоящия случай след като са установили самоличността на този нарушител и издадени на нейно име електронни фишове за извършени нарушения на ЗДвП за полицейските служители не съществува законово ограничение за връчването им, поради което доводите на жалбоподателя в тази насока съдът намира за неоснователни.

По фактически установеното и липсата на доказателства, опровергаващи достоверността на отразеното в акта за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът приема за безспорно установено извършено от жалбоподателя от обективна и субективна страна нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на инкриминираните дата и място Д. Р. управлявал собствения си товарен автомобил марка ******“ с рег. № ******, след като СУМПС е било временно отнето по съответния ред със заповед за прилагане на ПАМ № 24-0273-000157 от 30.12.2024 г. на РУ – ***** за срок от 18 месеца.

Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. От дадената легална дефиниция на термина "водач" следва да се направи изводът, че наказващия орган следва да установи, че деецът управлява МПС, като понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение.

В случая безспорно установено е, че именно жалбоподателят е бил водач на процесния лек автомобил при движението си по АМ ***** , тъй като именно той е бил забелязан да управлява автомобила от полицейските служители и впоследствие му е съставен АУАН, поради което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната отговорност.

5

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът съзнава общественоопасния характер на нарушението, предвиждал е общественоопасните последици (увреждане на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и пряко ги цели – жалбоподателят съзнавал, че е неправоспособен водач, тъй като СУМПС му е било отнето по съответния ред, но въпреки това предприема управление на моторно превозно средство.

За извършеното нарушение по чл. 150а от ЗДвП административнонаказващия орган правилно е приложил санкционна норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата (в относимата й редакция), която предвижда налагане на глоба от 100 до 300 лв. за този, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено, като определил наказание в размер на 200 лева малко над предвидения среден размер.