Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1236 от 23.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1254/2023
Вид
Определение № 1236
Подписан
23.05.2023
В сила
23.05.2023
Състав
Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Елена Захариева Калпачка

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1236 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501254 по описа за 2023 година Производство по чл.413, ал.2ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК:202009205, седалище и адрес на управление:******************** представлявано от юриск.К. И.К. против Разпореждане от 11.03.2023г., обективирано в ЗИ №1647/11.03.2023г. по ч.гр.д.№3456/ 2023г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с. в частта, в която е отхвърлено заявлението, с които се претендира присъждане на 873,90 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на длъжника на основание чл.15.5 ОУ и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на разпореждането в обжалваната му част и уважаване на заявлението изцяло.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК, поради което и се явява процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано и уважено по заявлението на кредитора „Амиго Финанс“ ЕООД против длъжника В. И. В. от ****************** за присъждане на сумите 78,17 лева - главница, 1 представляваща сбор от лизингови вноски за периода 12.06.2021 г. – 12.08.2021 г. по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0008645 от 01.07.2019 г.;

812,12 лева - вноски за възнаградителна лихва за периода 12.06.2021 г. – 12.08.2021 г.; 0,45 лева - неустойка за забава за периода 12.06.2021 г. – 12.08.2021 г.; 660 лева /шестстотин и шестдесет лева/ - разходи за възстановяване владението на лизинговия актив на основание чл. 14.4., вр. с чл. 8.7.10 от ОУ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда - 08.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото по съразмерност от 31,01 лева - държавна такса и 31,98 лева - юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от обстоятелствата: неплатени суми, дължими във връзка с договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0008645 от 01.07.2019 г., прекратен по вина на лизингополучателя – длъжник.

В отхвърлителната част заповедният съд е мотивирал с обстоятелството, че неустойката е равна на три лизингови вноски, като по този начин позволява на лизингодателя да получи пълна цена, ведно с възнаграждение за ползването, без фактически такова да е предоставено, поради връщане на вещта. Уговорената клауза за дължимостта й е неравноправна на основание чл.143, т.5 ЗЗП /в ред.преди изм.с ДВ, бр.100/ 2019г./, защото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, която нарушава принципа на справедливост и не държи сметка за реалните вреди и обема на неизпълнението.

С частната жалба жалбоподателят оспорва разпореждането в отхвърлителната му част с доводи, основани на характеристиката на договора за лизинг, при което предсрочното му прекратяване води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, за което се позовава на съдебна практика. Сочат се доводи от заявено обстоятелство, че при връщане владението на лизинговия автомобил, същият бил амортизиран допълнително от употребата му от Лизингополучателя.

Доводите са неоснователни и неотносими към съдържанието на представения договор за лизинг към момента на неговото сключване, което е обект на 2 проверка от заповедния съд за наличието принципно на уговорки/ клаузи/, които са обект на служебна проверка съобразно изискването на императивната разпоредба на чл.411, ал.2 , т.2 и т.3 ГПК. В настоящия случай тази проверка касае и начинът на съизмеряване на потенциалните вреди с клаузата за неустойката, за която и в частната жалба се признава обстоятелството, че този начин на определяне размера на неустойката се съизмерява с размера на оставащите до края на договора лизингови вноски, което води до правния извод за наличие на неравноправна клауза по смисъла на чл.143, т.5 ЗЗП, доколкото обезпечава получаването на насрещна престация от другата страна без да е налице насрещно изпълнение от страна на лизингодателя до края на действие на договора. Или иначе казано лизингодателят при така формулираната клауза за неустойка по разваления договор би получил имуществена облага от насрещната страна в размера като по действащ договор, ако същият не беше развален, без продължаване до края на договора предоставянето на ползването на собствения на лизингодателя автомобил, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост.

Неотносими се намират към проверяваната клауза за неустойка във връзка с начина на нейното формиране, проверявана към момента на сключване на договора за лизинг, обстоятелствата, свързани със състоянието на процесния автомобил към момента на последващото му връщането от лизингополучателя.

С оглед на това частната жалба ще се остави без уважение, а обжалваното разпореждане ще се потвърди.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 11.03.2023г., обективирано в ЗИ №1647/11.03.2023г. по ч.гр.д.№3456/ 2023г. по описа на ПРС – ХХІ гр.с. в частта, в която е отхвърлено заявлението „Амиго Финанс“ ЕООД, 3

ЕИК:202009205, седалище и адрес на управление: ******************** представлявано от юриск.К. И.К. против В. И. К., ЕГН:204009205, с което се претендира присъждане на 873,90 лева – неустойка за прекратяване на договора по вина на длъжника на основание чл.15.5 ОУ и за разноските над присъдените до пълните претендирани размери.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4