Решение № 596 от 01.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Русе, 01.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20224520104287 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Инвестбанк АД твърди, че на 12.08.2021 г. бил сключен Договор за Бърз потребителни анюитетен кредит № № ВА007695 между страните, като ищецът в качеството на кредитор предоставила на ответника П.

В. Г. паричен заем в общ размер на 9200 лева. Кредитът следвало да бъде издължен на 60 равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителния план. Крайният срок за издължаване на кредита бил 26.07.2026 г. Съгласно чл. 7.1. от Договора, считано от датата на първото усвояване на средствата по кредита кредитополучателят заплащал на кредитора възнаграждение за предоставения кредит, под формата на фиксирана годишна лихва в размер на 15,90 % върху главницата, като лихвения процент бил валиден при ползване през целия период на кредита. Според чл. 8.1 от договора при допуснато от кредитополучателя просрочие по главницата, до окончателно изплащане на просрочената сума се начислявала наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва. Банката отправила до ответника покана, с която го уведомила, че поради непогасяване в срок на дължимите вноски обявява кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на връчване на поканата. Поканата 1 била изпратена за връчване чрез ЧСИ И. Х. на посочения в договора за кредит адрес на кредитополучателя като твърдят, че предрочната изискуемост настъпила на 02.12.2021 г., от когато се считало за дата на връчване на поканата по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Ако се приеме, че не била налице настъпила предсрочна изискумост, банката обявила, че претендира такава, считано от връчване на исковата молба. Към 16.02.2022 г. ответникът не бил заплатил сумите: 9200 лв. – главница; 381,09 лв. – договорна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 01.12.2021 г.; 509.16 лв. – обезщетение за забава за периода от 26.08.2021 г. до 15.02.2022 г.; 60 лв. – такса за връчване на покана чрез ЧСИ; 19,95 лв. – такси за обслужване на разплащателна сметка в лева за периода от 26.09.2021 г. до 26.01.2022 г. Било подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, било образувано ч.гр. дело № 939/2022 г. по описа на РРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 503/17.02.2022 г. и Изпълнителен лист № 323/17.02.2022 г. с който ответникът бил осъден да плати на ищеца сумата от 9200,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода, считано от 16.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 381,09 лева, представляваща договорна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 01.12.2021 г., сумата 509,16 лева, представляваща лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.08.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата 60,00 лева, представляваща такса за връчване на покана от ЧСИ, сумата 19,95 лева, представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 26.09.2021 г. до 26.01.2022 г., както и държавна такса в размер на 203,40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради което предявили настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът им дължи сумата от 9200,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 381,09 лева, представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 01.12.2021 г., сумата 509,16 лева, представляваща лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.08.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата 60,00 лева, представляваща такса за връчване на покана от ЧСИ, сумата 19,95 лева, 2 представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 26.09.2021 г. до 26.01.2022 г.

Ответникът П. В. Г., чрез назначения му особен представител, оспорва предявения иск като твърди, че не е налице настъпила предсрочна изискуемост.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 17.02.2022 г. по гр. д.

№ 939/2022 г. по описа на РРС, с които е разпоредено на длъжника П. В. Г. да заплати на ищеца сумата 9200,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 16.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 381,09 лева, представляваща просрочена договорна възнаградителна лихва за периода от 12.08.2021 г. до 01.12.2021 г., сумата 509,16 лева, представляваща лихва за забава върху просрочена главница за периода от 26.08.2021 г. до 15.02.2022 г., сумата 60,00 лева, представляваща такса за връчване на покана от ЧСИ, сумата 19,95 лева, представляваща такси за обслужване на разплащателна сметка за периода от 26.09.2021 г. до 26.01.2022 г. както и държавна такса в размер на 203,40 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Длъжникът П. В. Г. бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че ищецът сключил с ответника Договор за Бърз потребителни анюитетен кредит № № ВА007695. на 12.08.2021 г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 9200лв. Кредитът следвало да бъде издължен на 60 равни месечни анюитетни вноски, съгласно погасителния план. Крайният срок за издължаване на кредита бил 26.07.2026 г. Съгласно чл. 7.1. от Договора, считано от датата на първото усвояване на средствата по кредита кредитополучателят заплащал на кредитора възнаграждение за предоставения кредит, под формата на фиксирана годишна лихва в размер на 15,90 % върху главницата, като лихвения процент бил валиден при ползване през целия период на кредита. Според чл. 8.1 от договора при допуснато от кредитополучателя просрочие по главницата, до окончателно изплащане на 3 просрочената сума се начислявала наказателна надбавка в размер на 10 пункта над договорената възнаградителна лихва, но не повече от законната лихва. В Раздел ХI от ОУ към договора подробно е описано обявяването на предсрочната изискуемост на кредита

Чрез ЧСИ И. Х. с район на действие РРС била изпратени Поканауведомление за предсрочна изискуемост на кредита до ответника, тъй като не платил никакви вноски на договорените дати за плащане. Същата му била връчени чрез залепване на уведомление на 18.11.2021 г., на адреса посочен в договора, съгласно т.8.4 от ОУ към него. Посочено е, че уведомлението било залепено на електрически стълб, тъй като на адреса имало къща, която била съборена преди три години, като към момента на връчване имало празен парцел, ограден с ламаринени пана.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца банков кредит в размер на 9200 лв. по сключен Договор за Бърз потребителни анюитетен кредит № № ВА007695. на 12.08.2021 г. О т приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ответникът не е изпълнил никакви свои задължения по него , поради което банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем и били предприети принудителни действия по събирането му.

Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от 4 кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.

От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. По изложените съображения ОСГТК, ВКС е постановило, че при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

Това право следва да е упражнено, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата 5 предсрочна изискуемост от ищеца. Това е така, тъй видно от приложения договор за кредит ответникът е посочил като свой постоянен гр. Русе, ул.

Студен кладенец №35, вх.1, ет.1 и за настоящ адрес *******. Съгласно чл.18.4 от ОУ, кредитополучателят е бил длъжен да уведомява незабавно в писмен вид кредитора за всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключването на договора за кредит. Както бе посочено, страните са договорили всички уведомления, покани и всякакви други документи, изпратени от кредитора на декларирания от кредитополучателя адрес, се считат за валидно получени от него, дори и когато този адрес е променен. При осъществяване на предвидената фикционна предпоставка – изпращане на уведомленията на посочения в договора адрес посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било доставено на адреса, т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано връчване". Ответникът не твърди да е съобщил на кредитора си по договора за кредит друг адрес за уведомяване, поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост следва да се счита за осъществено при условията на фингирано връчване. Договорната фикция за връчване се приема изрично за допустима в съдебната практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о., Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І т.о., ТК и др. т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната изискуемост по договора и правилно е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, съобразно указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че съдържанието на поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника, обаче не се отразява върху редовността на връчването. В чл. 18.4 от Договора, страните са предвидили възможността за фингирано връчване на съобщението. При осъществяване на предвидената фикционна предпоставка- връчване на съобщението чрез ЧСИ на посочения в договора адрес, се фингира, че известието е било доставено на адреса.