Решение № 243 от 20.03.2018, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр.Д.,20.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Д.КИЯТ

РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ , четиринадесети състав , в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ТОНЕВА

При участието на секретаря Румяна

Радева , разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1007/2017 г. по описа на Д.ки районен съд и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от С.С.В., ЕГН: **********, заместена в хода на делото от С.Д.С., ЕГН: ********** срещу Д.С.С., ЕГН: **********, с която са предявени искове ,както следва :

- с правно основание чл.40 от ЗЗД за прогласяване за недействителен , като сключен при договаряне на представляващ и купувач във вреда на представлявания продавач, договор за покупко-продажба от 31.01.2017 г. на недвижим имот – МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град

Д. , ***,представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д.

,ведно с 0.010836 % идеални части от общите части на сградата и 3.02% , равняващи се на 9.30 кв.м. от правото на собственост от дворното място , върху което е построена жилищната сграда,представляващо поземлен имот с идентификатор ***,целият с площ от *** кв.м. , обективиран в нотариален акт ***на нотариус Е. З. с рег. № ***в регистъра на НК ;

-с правно основание чл. 108 от ЗС ревандикационен иск за признаване за установено в отношенията между страните ,че С.Д.С., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот – МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град Д. , ***,представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д. ,ведно с 0.010836 % идеални части от общите части на сградата и 3.02% , равняващи се на 9.30 кв.м. от правото на собственост от дворното място , върху което е построена жилищната сграда,представляващо поземлен имот с идентификатор ***,целият с площ от *** кв.м. и осъждане на Д.С.С.,

ЕГН: ********** да предаде на С.Д.С., ЕГН ********** владението на недвижимия имот – МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град Д. , ***,представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д. ,ведно с 0.010836 % идеални части от общите части на сградата и 3.02% , равняващи се на 9.30 кв.м. от правото на собственост от дворното място , върху което е построена жилищната сграда,представляващо поземлен имот с идентификатор ***,целият с площ от *** кв.м.

Претендират се разноските в производството .

Излагат се следните обстоятелства

:

На 31.01.2017 г. Д.С.С.,действайки като пълномощник на С.С.В. е прехвърлил на себе си описания по- горе недвижим имот , сключвайки договор за покупко-продажба , обективиран в нотариален акт ***на нотариус Е. З. с рег. № ***в регистъра на НК .

Твърди се,че цената , за която е продаден имота е 9700.00 лева при реална пазарна стойност не по-малко от 50 000 лева , при което продажбата е на цена повече от пет пъти по-ниска от действителната и упълномощеният продавач е договорял във вреда на представлявания .

Ответникът Д.С.С. в срока по чл.

131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба .

Навежда възражение за недопустимост на предявените искове .

Твърди се ,че исковата молба по делото е подадена след смъртта на ищцата С.С.В. , настъпила на *** г.

Оспорва удостоверената дата

09.03.2017 г. в товарителница с № DB019538 на „*** „ ООД,съставляваща дата на постъпване на пратката при куриер,съдържаща изпратената искова молба по настоящото дело,входирана в Районен съд град Д. на *** г.,когато е починала ищцата В. .

На следващо място се оспорва основателността на исковете .Сочи се ,че е налице дадено изрично пълномощно , по силата на което ответникът Д.С.С. е имал представителна власт да продаде имота на когото прецени и при каквато сума намери за добре .

Претендира присъждане на разноски в производството .

Д.кият районен съд като прецени събраните доказатества намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Исковата молба по делото,подадена от С.С.В. е изпратена по куриер чрез „*** „ ООД.

Приложено е към исковата молба копие на товарителница № DB019538 , съдържаща отбелязване за приемане на пратката от куриерската фирма на дата 09.03.2017 г. в 18.24 часа .

Не се спори по делото,че дружеството е лицензиран оператор ,оторизиран за извършване на такива пощенски услуги .

Исковата молба е доставена и регистрирана в Районен съд град Д. на *** г.

Товарителницата се ползва с формална доказателствена сила относно удостовеР.те с нея факти , включително и относно датата на приемане на пратката от куриер .

По делото не се ангажираха от ответника доказателства , които да опровергават удостоверената в товарителницата дата 09.03.2017 г. на приемане на пратката .

С оглед на установеното следва да се приеме ,че исковата молба е изпратена по поща на дата 09.03.2017 г. по смисъла на чл.

62,ал.2 от ГПК –преди смъртта на ищцата С.С.В. , настъпила на *** г. , за което е съставен акт за смърт № **/*** г. на Община град Д. –видно от служебно извършената по делото справка в НБД „ Население „ .

След смъртта си С.В. е оставила наследник сина си С.Д.С. с ЕГН ********** , видно от удостовеР.е за наследници № 11-03-276/31.03.2017 г. на Община град Д. .

На основание чл. 227 от ГПК С.С. е конституиран като ищец в производството по гр.д. № 1007/2017 г. на Д.ки районен съд на мястото на починалия ищец С.С.В. .

С договор за продажба на недвижим имот от 31.01.2017 г. ,обективиран в нотариален акт *** на нотариус Е. З.

,вписана под № ***в регистъра на Нотариалната камара , ответникът Д.С.С. , действайки като пълномощник на продавача С.С.В. е прехвърлил на себе си недвижим имот –

МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град

Д. , ***,представляващ имот с идентификатор *** по кадастралната карта на град Д.

,ведно с 0.010836 % идеални части от общите части на сградата и 3.02% , равняващи се на 9.30 кв.м. от правото на собственост от дворното място , върху което е построена жилищната сграда,представляващо поземлен имот с идентификатор ***,целият с площ от *** кв.м.

При изповядване на сделката продавачът С.С.В. е била представлявана от пълномощник Д.С.С. , упълномощен с нотариално заверено пълномощно от 30.01.2017 г. с рег. № *** на нотариус Е. З. с рег. № ***на НК ,приложено на лист 82 по делото .

Съгласно текста на пълномощното С.С.В. упълномощава Д.С.С. с право да продаде на когото прецени и на цена,каквато прецени,включително да договаря сам със себе си собствените си недвижими имоти , включително процесния МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град Д. , ***.

Съгласно съставения нотариален акт недвижимият имот по сделката от 31.01.2017 г. е продаден за сумата от 9700.00 лева / девет хиляди и седемстотин лева / .

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза.Вещото лице Й.Б.Т. установява в заключението си ,че пазарната стойност на имота към датата на продажбата 31.01.2017 г. е 21 640.00 лева .

Съдът кредитира заключението

,неоспорено от страните по делото и изготвено от лице,притежаващо необходимата квалификация и знания .

С оглед така установената пазарна цена на имота се установява,че същият е продаден със сделката от 31.01.2017 г. при цена 2.23 пъти по-ниска от пазарната му стойност .

Безспорно се установява по делото

,че продажбата е извършена за цена , повече от два пъти по-ниска от действителната , при договаряне от ответника Д.С.С. сам със себе си и при определяне от него на условията по договора .

В случаите на дадено съгласие за продажба от представителя и на себе си, без да са посочени от упълномощителя конкретните условия за това, „уговарянето”, т.е. определянето от пълномощника на цената на продавания имот в размер, който е повече от два пъти пъти по-нисък от пазарната му /действителна/ цена, явно облагодетелства представителя-купувач и е явно неизгодно за представлявания от него продавач, т.е. такава сделка е с увреждащ последния характер. А обстоятелството, че едновременното предпочитане на собствения на представителя интерес и пренебрегване на този на представляваната страна е израз на на намерението на едно и също лице-представител и купувач за увреждане на упълномощителя, което разпоредбата на чл.40 от ЗЗД запрещава.

Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 от ЗЗД , не поражда целените с него правни последици и е недействителен.

На този недействителност могат да се позоват представляваният и неговите универсални правоприемници.

Изложеното обуславя извода за недействителност на договора за покупко-продажба от 31.01.2017 г. на недвижим имот – МАГАЗИН № 1 с площ от 17.17 кв.м. , находящ се в град Д. , *** като сключен при договаряне на представляващ и купувач във вреда на представлявания продавач.

По предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС :

Ищецът С.Д.С. е законен наследник на прехвърлителя по недействителния договор С.С.В.-*** .

Когато договорът има за предмет правото на собственост върху недвижим имот и е недействителен на основание чл.

40 от ЗЗД , той не поражда вещно-транслативен ефект по чл. 24,ал.1 от ЗЗД .

При изповядване на сделката С.С.В. се легитимира като собственик на имота с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***на нотариус Ц. А.,вписан под № ** в регистъра на НК , нотариален акт за продажба на недвижим имот № ***на нотариус М.