Решение № 16 от 16.01.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Добрич, 16.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Митева при участието на секретаря Диана Б. Кирова като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно наказателно дело № 20233230200298 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „ТАБАКО ШОП БГ” ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „...“ № ..., представлявано от Д. Т. А., депозирана чрез процесуален представител, срещу НП № 08 – 2300007/07/17.02.2023 г., издадено от и. д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Д., с което на жалбоподателя в качеството му на работодател за нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, на основание чл. 416, ал.

5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 лева.

С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя.

Въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното наказателно постановление, 1 какъвто е обхватът на въззивната проверка и констатира следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 09.11.2022 г. свидетелите С. И. Г. и Т. Н. А. - инс. в Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в павилион-будка, находящ се в гр. Д., ул. „...“ пред О. д., стопанисван от „Табако Шоп БГ“ ....

В хода на проверката били изискани и представени по електронна поща в Дирекция „Инспекция по труда“ Д. вътрешни правила за работната заплата и разчетно платежна ведомост за месец септември 2022 г., от които се установило, че на К.Н. Г. е начислена сума за получаване в размер на 550,94 лв., но срещу получил сумата няма положен подпис.

Проверката била обективирана в Протокол от извършена проверка № ПР2237794/08.12.2022 г.

С оглед на гореизложеното , както актосъставителят, така и наказващият орган приели, че „Табако Шоп БГ“ ... в качеството си на работодател не е изплатило в срок до 30.10.2022 г. уговореното трудово възнаграждение за месец септември 2022 г. на К. Н. Г. с ЕГН: **********, с което е осъществил състава, предвиден и наказуем по чл. 128, т. 2 от КТ.

Нарушението било извършено на 01.11.2022 г. и е установено на 21.11.2022 г. Установено било също, че нарушението е било отстранено.

За така описаното нарушение, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лева, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, след като е приел, че от нарушението не са произтекли вредни последици и същото е отстранено веднага след установяването му.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Конкретните обстоятелства по нарушението са установени от свидетелите Г. и А., чийто показания са последователни и логични и се подкрепят от приетите по делото писмени доказателства: Жалба от „Табако Шоп“ Е... с вх. № 23024053/15.03.2023 г. ведно с известие за доставяне - 3 л.; НП № 08-2300007/07 от 17.02.2023 г.; АУАН № 082300007/16.01.2023 г.;

Протокол за извършена проверка

№

ПР2237794/08.12.2022 г. - 5 л.; Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 23011380/23.02.2023 г.; Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 23011825/24.02.2023 г.; Констативен протокол за проведен телефонен разговор с изх. № 23012227/27.02.2023 г.; Вътрешни правила за инструкция и организацията на работната заплата - 3 л.; Разчетно платежна ведомост за месец август 2022 г.; РКО – 3 бр.; Разписка с изх. № 22095557/08.12.2022 г. за връчване на Поканата.

Така установената фактическа обстановка, която не се оспорва, навежда съда на следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

В административно-наказателното производство не са допуснати 2 съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в отсъствие на законния представител на търговеца, но след изпратена по надлежния ред покана и в присъствие на двама свидетели, връчен е на представляващия дружеството и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение по акта.

Наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на търговеца.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 416, ал. 1 от Кодекса на труда /изм. ДВ, бр. 108 от 2008 г./ с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

В АУАН и в НП нарушението е квалифицирано по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Видно от разпоредбата на чл. 128, т. 1 от КТ, работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, а разпоредбата на чл. 270, ал. 3 МТ гласи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или по писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка.

В случая безспорно е, че жалбоподателят е годен субект на нарушението по чл. 128, т. 2 КТ, тъй като се явява работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ. Като работодател „ТАБАКО ШОП БГ” ... е директен адресат на изискването на цитираната разпоредба на чл. 128, т. 2 КТ и за него е възникнало задължението да изплаща на наетото лице уговореното трудово възнаграждение за извършената работа в установените срокове. Не се спори и че работната заплата се изплащала до 30то число на месеца, следващ този, за който се начислява работната заплата.

Безспорно от събраните доказателства – писмени и гласни, се установи, че жалбоподателят в качеството му на работодател не е изплатил трудовото възнаграждение на работника Калинка Гроздева за извършената от нея работа за м. септември 2022 г. Това обстоятелство не се оспорва и от самия 3 жалбоподател, който в последствие е представил доказателства за изплащане на възнаграждението, с което нарушението е било незабавно отстранено.

Ето защо съдът намира описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушение по чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда за доказано по изложените по-горе съображения. При издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на материалния закон. То е обосновано и не е постановено при непълнота на доказателствата.

Отговорността, която законът възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение. Тя е проява на засилена превенция срещу определени противоправни прояви.

Законосъобразно, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ, административнонаказващият орган е ангажирал имуществената отговорност на търговеца. В разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ се предвижда облекчен състав при налагане на санкция в подобни случаи.

Законодателят е предвидил като предпоставка за приложение на тази законова разпоредба кумулативното наличие на две предпоставки-нарушение, което може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В тези случаи, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В настоящият случай правилно наказващият орган е приел, че са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки, а именно- от нарушението не са произтекли вредни последици за работника и същото е отстранено веднага след установяването му.

По отношение на наложеното наказание:

Предвидената имуществена санкция по чл. 415в, ал. 1 от КТ е в размер от 100 до 300 лв. Наложената от административно-наказващия орган имуществена санкция е в размер на 300 лева. Административно-наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в максимума, определен в приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието. Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за по-високата санкция пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу точно каква позиция следва да организира защитата си. С 4 оглед на това липсата на мотиви се явява особено съществено нарушение.

Предвид обстоятелството, че нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран търговецът, но с минимално предвиденото по закон наказание.

В тази насока е и константната съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по описа на АдмС – Добрич/.

Предвид горното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното НП следва да бъде изменено единствено в санкционната част, тъй като не са събрани доказателства за извършени предходни нарушения на КТ от жалбоподателя, като на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ размера на наложената „имуществена санкция“ следва да бъде минимален на 100 /сто/ лева, а в останалата част - потвърдено. Наличието на специална правна уредба в КТ изключва прилагането па общата такава по ЗАНН, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явява неприложима.

С оглед изхода на производството административното нарушение се явява установено, в случая следва да се приложи т. 2, б. "а" Тълкувателно решение № 3/85г. на ОСНК, ако наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат върху нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Изрично липсва отмяна на горното ТР, поради което макар и ЗАНН да е изменен, то същото не е загубило значение, предвид липсата на изрично посочване по надлежен ред на този факт с друго такова на ВКС и ВАС, като закон не може да дерогира ТР, и същото се явява задължително за съдилищата.

С оглед изхода на производството, а именно - изменение на процесното НП, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на разноски се явява основателна. На въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич следва да се присъди юрисконсултско възнаграждеиие в размер, определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.