Решение № 253 от 14.07.2022, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Кърджали, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невена Калинова при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от Невена Калинова Гражданско дело № 20225140100236 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба на кредитора *******, срещу длъжника А.А.Ю. с настоящ адрес гр.Кърджали, по установителни искове по чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 т.1 от ГПК, за сумата общо 15 205.70 лв., представляваща неизпълнени парични задължения по договор за кредит за текущо потребление от *****, от която 14 435.52 лева главница, 443.69 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г., 14.02 лв. обезщетение за забава/лихвена надбавка за забава/ за периода от 10.04.2021г. до 09.08.2021г., 192.47 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 10.08.2021г. до 28.09.2021г. и 120 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 14 435.52 лева, считано от 30.09.2021г. /дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане. За претендираните парични вземания в заповедното производство по ч.гр.д. N ***** на РС-Кърджали е издадена Заповед N ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, при твърдения, че задълженията по договора за кредит не са изпълнени надлежно в срок от длъжника, договорът е с уговорен краен срок на действие 30.05.2028г. и е обявен за предсрочно изискуем поради забава в плащанията на главница и лихва над 90 дни съгласно т.18.2 от Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление и конкретно просрочване на пет погасителни вноски с падеж до 7-мо число на месеца, като по уведомление на банката, връчено на длъжника на 10.08.2021г., кредитът е обявен за предсрочно изискуем, с оглед на което искането е да се установи спрямо 1 ответника съществуване на вземанията на ищеца по издадената заповед за изпълнение, с изявление в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с получаване на същата от ответника, в случай, че съдът приеме, че с връченото на 10.08.2021г. уведомление не е обявена надлежно предсрочна изискуемост на кредита.

В съдебно заседание ищецът чрез упълномощен юрисконсулт поддържа иска за паричните вземания по издадената заповед за изпълнение и в устните прения моли на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът да вземе предвид новонастъпилите факти след издаване на изпълнителния лист, а именно доброволното плащане от ответника на посочените в констатациите на вещото лице дати.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът А.А.Ю. чрез упълномощен адвокат оспорва изцяло дължимостта на претендираните от ищеца парични вземания, при възражение, че не са настъпили условията по договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Възразява, че по кредита са правени надлежни плащания, които са попречили да настъпят условията в договора за обявяване от банката кредитор на предсрочна изискуемост на същия, с оглед на което и оспорва дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист, като изрично сочи, че към датата на подписване на Анекс от 30.05.2018г. действа ЗПК и банката според ответникът е въвела клаузи, противоречащи на чл.33, ал.1 и ал.2 от същия закон, като с анекса към главницата е капитализирала лихва, върху която впоследствие е начислила лихва върху лихва, което е в противоречие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г., при възражение, че е недопустимо за един и същи период да се начислява договорна и наказателна лихва, като излага съображения, които следва да се квалифицират като възражение за наличие на анатоцизъм, допуснат от банката с подписването на горепосочения анекс. Позовава се и на противоепидемичните мерки, прилагани с висока строгост в Република Турция и на ограниченията по отношение на движението между тази държава и България, с оглед на което ответникът е възпрепятстван да обслужва кредитите и при първа възможност е извършил плащане в клон на банката, като до края на месец октомври 2021г. ответникът внесла сумата 7 600 лв. и е получила уверение от банката, че всички закъснения са платени. В съдебно заседание ответникът чрез упълномощен адвокат поддържа отговора на исковата молба, претендира за отхвърляне на исковете и за разноски по делото.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства, в т. ч. неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно сключването на договор за кредит за текущо потребление от ***** между ****** като кредитор и А.А.Ю. като кредитополучател, ведно с Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, който кредит е обезпечен със залог 2 върху парични вземания в лева, и към който е подписан Погасителен план и ГПР, съгласно които е отпуснат на ***** кредит от 35 000 лв. със срок на издължаване 120 месеца, считано от първото усвояване, без гратисен период, с погасяване чрез месечни вноски по разплащателна сметка по погасителен план, с падежна дата на 10-то число от месеца, при възнаградителна лихва от 9 % и ГПР 9.90 %, определени в чл.7 и чл.8 от договора, с първа падежна дата ***** и последна такава на 30.12.2021г.. В Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от договора, е предвиденo месечно начисляване и плащане на уговорената лихва, като при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската за главница се олихвява с възнаградителната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта, освен ако вноската или непогасената част от нея не се плати до седмия ден от падежната дата-чл.19.1. Предвидено е, че при забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие, и до предявяване на молбата за събиране на кредита по съдебен ред, остатъкът от същия да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 процентни пункта, а след тази дата само с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД/чл.19.2/. На 30.05.2018г. между ****** като кредитор и А.А.Ю. като кредитополучател е подписано Допълнително споразумение към договор за кредит N ********, към която дата страните по него са изразили съгласие, че остатъкът от дълга е 18 240.55 лв., от които главница 17 528.87 лв., дължима редовна лихва 677.18 лв., дължима наказателна лихва 34.50 лв., като длъжникът е внесъл сума от 21.91 лв., а кредиторът се отказва от лихви за забава за периода от 06.03.2018г. до 30.05.2018г., при което остатъкът от дълга е 18 210 лв. с нова крайна падежна дата 30.05.2028г., при възнаградителна лихва от 9 % и ГПР 9.38 %, като е изготвен нов погасителен план, по който именно главница от 18 210.55 лв. е разсрочена за плащане като кредит, ведно с Общи условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, който в съдържанието си предвижда идентични клаузи за случаите на дължимост на обезщетение за забава и за предпоставките, при които банката може да обяви предсрочна изискуемост на кредита, с разликата, че изрично е предвидено, че ако законът изисква –предсрочната изискуемост настъпва след уведомление до клиента, изпратено до последния посочен от него адрес за коренспонденция, който в случая е гр.*********.

Именно при така посочената хипотеза на кредитора е издадена заповед N ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. N ***** на РСКърджали, възразена от длъжника, като уведомлението за предсрочна изискуемост е връчено на ответника на 10.08.2022г. на горепосочения адрес, чрез друго лице по чл.46, ал.1 от ГПК/сестра/ и съгласно същото банката ищец уведомява ответника, че поради забава в погасяване на задълженията по договора за банков кредит от ***** и предвидените в него условия, обявява кредита за предсрочно изискуем, като от датата 3 на получаване на уведомлението върху цялата непогасена кредитна главница се начислява законна лихва. Въз основа на допуснатото от заповедния съд незабавно изпълнение, по молба на банката като взискател е образувано изпълнително дело N ********** по описа на ЧСИ Хриса Пурнарова, с район на действие ОС-Кърджали, по което покана за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, са връчени на длъжника Ю. на 10.01.2022г..

От неоспореното заключение на ССчЕ и изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че към 10.08.2021г. ответникът е просрочил пет вноски по кредита и продължителността на забавата е 120 дни както следва: 10.04.2021г. – 46.29 лв., 10.05.2021г. – 230.68 лв., 10.06.2021г. – 230.68 лв. и 10.08.2021г. – 230.68 лв., или общо закъсняло плащане 410.13 лв. главница, 436.47 лв. договорна лихва и 14.02 лв. лихва за забава, по първи вариант на заключението, с оглед допълнителното споразумение от 30.05.2018г., сключено между страните, а по втори вариант на заключението, ако допълнителното споразумение от 30.05.2018г. не беше сключено между страните, то към 10.08.2021г. ответникът ще е просрочил пет вноски по кредита и продължителността на забавата ще е 120 дни както следва: 10.04.2021г. – 27.13 лв., 10.05.2021г. – 230.68 лв., 10.06.2021г. – 230.68 лв. и 10.08.2021г. – 230.68 лв..

От така установеното от вещото лице и приложените към първоначалния договор и към допълнителното споразумение погасителни планове, следва извод, че към 10.08.2021г. са налице обективните предпоставки, предвидени в договора за кредит и конкретно в общите му условия, за обявяване от кредитора на длъжника на предсрочна изискуемост на кредита, защото длъжникът е допуснал забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, при което достигането на изявлението на банката до адреса на длъжника и полученото от лице на адреса уведомление е произвело целеното действие, или изцяло и предсрочно от дата 10.08.2021г. е дължим непогасеният остатък по кредита – неплатената към тази дата главница, както и предсрочно изискуемата от тази дата на първоначално уговорения краен падеж на кредита остатък от главницата, неплатената договорна/възнаградителна / лихва до 10.08.2021г., неплатената лихва за забава към просрочена главница към 10.08.2021г., тъй като същата не надвишава законната лихва за забава, както и дължима е законната лихва, обезщетяваща забава върху неплатената общо главница от 10.08.2021г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, както и след тази дата и до окончателното й изплащане, като съдът приема, че дължими са сумите по вариант втори от заключението на вещото лице, т.е. ако страните не бяха сключили допълнителното споразумение от 30.05.2018г., защото със същото се договаря олихвяване на изтекли лихви, което не е допустимо при потребителските договори, в който смисъл е и Решение N 122/18.05.2022г. по гр.д. N 3201/2021 г. на ВКС, IV г.о.. С последното по касационния въпрос „Уговорката в допълнителното споразумение към договора за кредит за прибавяне към размера на редовната главница 4 на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява ли анатоцизъм по см. на чл.10, а.3 ЗЗД?“ е прието, че: Отговорът на въпроса е даден в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС - решение N 66/29.07.19г. по т.д. N 1504/18г., ІІ т.о. и решене N 30/20.05.20г. по т.д. N 739/19г., І т.о., с които е прието, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от Наредба N 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД.“ Уговорката в допълнително споразумение от 30.05.2018г., по което страна е физическо лице- потребител, за увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, са нищожни на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.10, ал.3 от ЗЗД. Налице е анатоцизъм, тъй като, както Наредба N 9/03.04.2008 г. /отм./, така и друга наредба на БНБ, не предвиждат възможност за олихвяване на изтекли лихви. Поради това към 10.08.2021г. дължими от ответника са следните суми: