Определение № 74 от 10.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 74 гр. Пловдив, 10.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

И. П. Гоцева като разгледа докладваното от И. П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300503395 по описа за 2023 година

Производството по делото е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба /с вх.№ 39308/21.12.2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, респ. с вх.№ 98513/31.10.2023г. по описа на Районен съд – Пловдив/, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:

203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт И.Н., против Определение № 12008/20.10.2023 г. по гр.д. № 3637/2023 г. на Районен съд – Пловдив, III гр.с., с което е прекратено производството по делото в частта относно предявените от жалбоподателя срещу И. М. Д. евентуални осъдителни искове за заплащане на дължими суми по договор за потребителски кредит № CARU-18158487/05.10.2020 г., сключен между ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

По изложени в жалбата съображения за неправилност на атакуваното определение, жалбоподателят моли то да бъде отменено и производството по предявените от него срещу И. М. Д. евентуални осъдителни искове да бъде продължено. Счита, че в настоящия случай, предявяването на осъдителни искове в условията на евентуалност е обусловено от възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с установителните искове предвид липсата на уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за 1 изпълнение. Навежда доводи, че допустимостта на евентуалните осъдителни искове се извежда от това, че уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем с връчването на препис от исковата молба или по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповедта, включително в хода на вече висящото исково производство, излиза извън времевия обхват на основанието в заявлението и представлява ново основание, което сочи, че няма пречки да бъде разгледано от същия съд в рамките на евентуалните осъдителни претенции. Цитира съдебна практика в подкрепа на твърденията си.

Ответникът по частната жалба И. М. Д., чрез пълномощника адв. Н. Т., изразява становище в срока за отговор по чл. 276, ал.1 ГПК, че същата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. дело № 3637 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив е образувано по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр.

София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт И.Н., срещу И. М. Д. с ЕГН: ********** от гр. Пловдив, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по чл.

422 ГПК за дължимите суми по договор за потребителски кредит № CARU18158487/05.10.2020 г., сключен между ответника и цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, както следва: за сумата от 9866,08 лева - главница за периода от 15.05.2021 г. до 15.10.2028 г., сумата от 3593,00 лева – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.05.2021 г. до 09.12.2022 г., сумата от 1825,00 лева - обезщетение за забава за периода от 16.05.2021 г. до 21.12.2022 г. /датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в РС-Пловдив/, ведно със законната 2 лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е придобил процесните вземания по горепосочения договор за потребителски кредит № CARU-18158487/05.10.2020 г., на основание чл. 99 ЗЗД като цесионер по силата на подписано на 10.11.2021 г. Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019 г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

Ищецът е посочил, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ с Уведомително писмо изх.№ УПЦ/УПИ-СБНП/CARU-18158487 от 09.12.2022 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

В условията на евентуалност, в случай, че съдът не уважи предявените искове по чл.422 ГПК, ищецът е предявил осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца процесните суми.

Ищецът изрично е заявил, че моли на ответника заедно с преписа от исковата молба да се връчи приложеното към нея копие на уведомление за извършена цесия и за обявяване на предсрочна изискуемост, което връчване иска да бъде съобразено на основание чл. 235, ал. 3 ГПК като надлежно съобщаване за цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, както и за настъпилата предсрочна изискуемост, при условие, че съдът приеме, че ответникът не е бил уведомен за тях преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.

За да постанови определението, с което е прекратил производството в частта по предявените евентуални осъдителни искове, Пловдивският районен съд е приел за недопустимо едновременното предявяване на установителен и осъдителен иск за вземане, породено от един и същ факт – договор за кредит, като в случая единственото разграничение между вида искове било досежно датата на падежа.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед разясненията на т. 11. б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, 3 ал. 1 ГПК, е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане друг иск на ищеца - чл. 210, ал. 1 ГПК, насрещен иск - чл. 211 ГПК, инцидентен установителен иск - чл. 212 ГПК, ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК.

Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен иск в това производство.

В настоящия случай, заповедният съд е уважил изцяло заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 410 ГПК, поради което няма разлика между размера на вземането, предмет на издадената Заповед № 9114/22.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18585/2022 г. на Районен съд - Пловдив и пълния размер на претендираното от ищеца вземане.

Съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията, договорени между страните кредитор и кредитополучател, в т. ч. и сключените между тях анекси.

Вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Предсрочната изискуемост е 4 подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила.

Посоченото Тълкувателно решение не разглежда хипотезата, когато предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото производство. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем може да бъде извършено в хода на исковото производство, образувано по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК. Изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, който е представен като приложение към исковата молба.

В тези случаи изявлението поражда правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице и предвидените в договора за кредит обективни предпоставки за загубване преимуществото на срока. Упражняването на това потестативно право на банката и в този смисъл настъпването на предсрочната изискуемост на кредита в хода на исковото производство представлява факт от значение за съществуването на претендираното право на вземане за главница и възнаградителни лихви, който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. При положение, че правното основание на заявената претенция е договорът за кредит, и поради това, че решението следва да отразява материалноправното положение между страните по делото, каквото е то към момента на приключване на съдебното дирене, липсва основание да се отрече настъпилата в хода на исковото производство предсрочна изискуемост на кредита /в този смисъл- Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, Решение № 142 от 30.03.2020 г. на ВКС по т. д. № 2970/2018 г., I т. о., ТК/.

Предвид гореизложеното и с оглед заявеното с частната жалба, че правният интерес от предявяването на осъдителни искове в условията на евентуалност е обусловено от възможността съдът да не уважи изцяло ищцовата претенция, заявена с установителните искове предвид липсата на 5 уведомяване на ответника за настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, тези евентуални искове се явяват недопустими, доколкото имат същото основание и страни като главните искове по чл. 422 ГПК. Съгласно чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно районният съд е прекратил производството по предявените от жалбоподателя срещу И. М. Д. евентуални осъдителни искове за заплащане на дължимите суми.

С оглед на изложеното, първоинстанционното определение следва да се потвърди, а подадената против него частна жалба - да се остави без уважение като неоснователна.