Решение № 282 от 07.05.2026, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Монтана, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251630103223 по описа за 2025 година

Предявените искове са с правно основание чл.124 ал.1 ГПК във вр. с чл.26 ал.1 ЗЗД.

Ищцата М. К. М., ЕГН ********** от гр.М*********** твърди, че по силата на договор за кредит МАХ 500085076 сключен между „Б********“ ООД като кредитор и нея - М. К. М. като кредитополучател е уговорено отпускането на заем в размер на 2 000 лв., при следните условия: месечна вноска от 185.63 лева, срок на договора 14 месеца, ГПР от 52.45% и обща сума за плащане в размер на 2 598.82 лева. При сключването му ишеца не е .получил копие на договора и погасителния план към него.

Съгласно условията на договора, на кредитополучателя допълнително са начислени такси за динамично плащане в размер на 2 360.40 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение но договора за кредит става в размер на 4 959.22 лева, а дължимата вноска в размер на 354.23 лева, което е видно от споразумението за пълно предсрочно погасяване.

Ответното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, той – ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е 1 действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал. 1 , т. 7- 9 от ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума. дължима от потребителя. Какъвто и да е размера на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 451 %. /четиристотин петнадесет и един процента/. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК. Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.

143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора 2 за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК заемателя дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи.

Твърди, че след сключване на договора, е заплатил 3 вноски от 354.23 лева на обща стойност 1062.69 лева с която е погасил част от задължението по кредита, като неногасения остатък от главницата е в размер на 937.31 лева.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че сключеният между тях договор за кредит МАХ 500085076 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от Закона за потребителския кредит, както и да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.23 от Закона за потребителския кредит по отношение на ,,Б********“ ООД, че М. К. М. НЕ ДЪЛЖИ на ,,*********“ ООД, сума сума над 937.31 лева представляваща неплатения остатък от главница по сключения между тях договор за кредит МАХ 500085076, както и други лихви, такси и разходи по заема извън чистата стойност на кредита /главница/. Моли съда да му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото ”Б********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Со************ е депозирал отговор на искова молба. Поддържа, че твърденията за недействителност на посочената разпоредба са неоснователни, като подробни доводи за това са изложени в отговора на исковата молба. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете като неоснователни и да му присъди сторените по делото разноски.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, след като прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:

Установено е по делото, че на 13.06.2025 година между ищеца като кредитополучател и ,,Би Енд Джи кредит“ ООД като кредитор е сключен кредит МАХ 500085076, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2 000,00 лв., при следните условия: месечна вноска от 185,63 лева, срок на договора 14 месеца, ГПР 52,45 % и обща сума за плащане в размер на 2 598,82 лева.

3

В чл.9.1. от договора, страните са се уговорили за заплащане на такса бързо разглеждане на искането за кредит и динамично плащане в общ размер на 2 360,40 лева, платими на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска по кредита. По този начин общото задължение по договора за кредит става в размер на 4 959,22 лева, а дължимата вноска в размер на 354,23 лева. От представената по делото на лист 28 справка е видно, че ищецът е заплатил по кредита сума в общ размер на 365,57 евро.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От представените по – горе писмени доказателства, съдът обосновава извод, че между страните е възникнало облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския кредит.

Основните възражения на ищцата са свързани с твърдението, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен реалния годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Какъвто и да е размерът на посочения в договора ГПР, то той е неточен и заблуждаващ, тъй като в него не са включени таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на искането за кредит. Тези две допълнителни услуги представляват заплащане на разходи, свързани с отпускането на кредита, а начислените такси са платими и включени в погасителния план на кредита и представляват печалба на дружеството, защото се получава едно допълнително възнаграждение. По този начин те се превръщат в разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК и така се надвишава ограничението на чл.19, ал.4 ЗПК, от пет пъти размера на законната лихва.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита отразява общите разходи по кредита за потребителя, изразен като годишен 4 процент от общия размер на предоставения кредит. С включването на двете допълнителни такси се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като действителния ГПР по договора надхвърля 451 %. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни. Именно затова посочените в договора клаузи не отговорят на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т.10 от нея води до тяхната недействителност, съобразно разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Отделно уговорките в договора за допълнителните услуги са нищожни и поради противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Нарушаването на императивните изисквания на ЗПК води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 ЗПК - заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи заплащането на лихви, такси, неустойки и други разходи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че целият договор за потребителски кредит е недействителен, поради което следва да се признае за установено в отношенията между страните, че договорът е нищожен.

От приложените по делото доказателства е видно, че ищецът е заплатил сумата от 365,57 евро. Ето защо следва да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата над 657,01 евро, представляваща разликата между общия размер на задължението от 1022,58 евро или 2 000 лева и платената сума в размер на 365,57 евро.

Съобразно този изход на делото, ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса по отношение на единия иск в размер на 26,28 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Ответното дружество следва да заплати на ищцата разноски в общ размер на 328,86 евро, от които държавна такса в размер на 22,08 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 306,78 евро.

Предвид изложените по-горе съображения съдът

5

РЕШИ:

Признава за установено в отношенията между М. К. М., ЕГН ********** от гр.М*********** и ”Б********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.Со************, че договор за кредит МАХ 500085076, сключен на 13.06.2025г., е нищожен на основание чл.26 ал.1 ЗЗД поради противоречието му с чл.22 от ЗПК.

Признава за установено по отношение на ”Б********” ООД, ЕИК ***********, гр.С***********, че М. К. М., ЕГН ********** от гр.М*********** не дължи на ”Б********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С***********, район ,,**********, сумата над 657,01 евро, представляваща неплатеният остатък от главница по сключения между страните договор за кредит МАХ 500085076, сключен на 13.06.2025г..

ОСЪЖДА „Б********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С***********, район ,,И*********** да заплати по сметка на Районен съд – Монтана държавна такса в размер на 26,28 евро, както и 2,56 евро – държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА „Б********” ООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.С***********, район ,,********** да заплати на М. К. М., ЕГН ********** от гр.М*********** сумата от 328,86 евро – разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на с т р а н и т е

.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6