Решение № 156 от 30.09.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. С., 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20212200500329 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №260357/21.12.2020г. по гр.д.

№6778/2018г. на Сливенски районен съд, с което: 1. Изнесен е на публична продан допуснатият до съдебна делба между М. К. СТ. и А. С. С. неподеляем недвижим имот – самостоятелен обект в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ 40,00кв.м., прилежащи части: 0,41% ид.ч. от общите части на сградата, посочени съседни имоти, със СПС в размер на 32350лв., като действително получената при проданта цена се разпредели по равно между съделителите; 2. Осъден е А. С. С. да заплати на М. К. СТ. сумата от 3610,20лв., представляваща стойността на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени подобрения в имота СМР, извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника в периода 20.04.2008г. – 31.07.2008г., като претенцията над уважения до пълния претендиран размер от 7220,40лв. е отхвърлена като неоснователна; 3. Отхвърлена е като неоснователна претенцията на А. С. С. по чл.349 от ГПК за възлагане на делбения имот. С решението са присъдени разноски в полза на М. К. СТ. и двете страни са осъдени да заплатят държавна такса.

С Решение №260345/01.06.2021г. по гр.д. №6778/2018г. на СлРС е допусната 1 поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260357/21.12.2020г. по гр.д.

№6778/2018г., в частта относно дължимите от съделителите държавни такси, като А. С.

С. е осъден да заплати държавна такса върху уважената претенция по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 144,41лв., както и държавна такса, съобразно стойността на дела си, в размер на 647,00лв., а М. К. СТ. е осъдена да заплатят в полза на съдебната власт държавна такса, съобразно стойността на дела си в размер на 647,00лв.

Въззивната жалба е подадена от А. С. С. чрез пълномощника адв. Б. и с нея се обжалва посоченото първоинстанционно решение в частта, с която делбения имот е изнесен на публична продан, като е отхвърлена претенцията му за възлагане на същия, както и в частта, с която е осъден да заплати сумата от 3610,20лв., представляваща стойността на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени подобрения в имота.

Във въззивната си жалба въззивникът А.С. чрез пълномощника адв. Б. посочва, че първоинстанционното решение в неговите обжалвани части е неправилно и необосновано, противоречащо на закона и постановено в нарушение на процесуалните правила. Счита, че районният съд е нарушил разпоредбите на чл.7, чл.9, чл.10, чл.142, чл.148 от ГПК, като не е осигурил равна възможност на страните за упражняване на правата си и не е дал възможност на ответника да осигури допуснатите му свидетели.

Посочва, че в нарушение на чл.193 и чл.194 от ГПК съдът не е открил производство по оспорване на частен документ – Договор за заем, сключен между ищцата и свид. С..

Посочва хронологията във връзка с допуснатите му свидетели, причините за неявяването им, като твърди че в нарушение на процесуалните правила съдът не уважил искането му за отлагане на делото с цел осигуряване на свидетелите. Нарушен бил принципа за равнопоставеност на страните в процеса. По този начин счита, че делото останало неизяснено от фактическа страна, като съдът достигнал до неправилни правни изводи относно претенцията по сметките. Съдът се позовал на показанията на двамата свидетели на ищцата, които били в близки лични и служебни отношения с нея.

Поради това, решението по сметките било и необосновано. Счита, че претенцията по сметките на ищцата е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена. По отношение на претенцията му за възлагане на имота, решението също било неправилно. Ищцата не била заявила искане за възлагане на имота, нито се е противопоставила на искането на ответника за възлагане, поради което неговото искане следвало да бъде уважено. С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да постанови ново, с което да му възложи в дял делбения имот и да отхвърли изцяло претенцията по сметки, предявена от ищцата. Претендира присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

2

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна М. К. СТ. чрез пълномощника адв. Д., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна жалба.

С отговора на въззивната жалба, подаден от въззиваемата М.С. чрез пълномощника адв. Д., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.

Въззиваемата намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски. Развива подробни съображения относно неоснователността на въззивната жалба. Посочва, че районният съд не е допуснал твърдените от въззивникът процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателствата, като излага подробни аргументи. Счита, че искането за допускане на свидетели пред въззивния съд е преклудирано. Неосигуряване явяването на свидетелите пред първата инстанция било резултат на поведението на въззивника.

Не било налице и нарушение на чл.193 от ГПК, тъй като представения частен документ не бил оспорен относно авторството, а съдържанието било ценено с оглед останалите доказателства по делото. Във връзка с искането за възлагане на имота, посочва, че не са налице предпоставките по чл.349, ал.1 от ГПК, като имотът не е придобит в режим на СИО, прекратена с развод. Решението било правилно и с оглед разноските, като неоснователно се претендирали такива за първоинстанционното производство, тъй като при делба, разноските за адвокатско възнаграждение остават за страните, така, както са направени. Няма искания за събиране на доказателства.

По направените с въззивната жалба доказателствени искания съдът се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.267, ал.1 от ГПК от 03.08.2021г., като е оставил същите без уважение.

В с.з. въззивникът А. С. С., редовно призован, не се явява, представлява се процесуален представител по пълномощие адв. Б., която поддържа подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. въззиваемата М. К. СТ., редовно призована, не се явява. Представлява се от процесуален представител по пълномощие адв. Попова, която оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа съображенията, изложени в отговора на същата.

Моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноските пред въззивната инстанция.

3

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Производството е делбено и се намира във втората фаза по извършване на делбата.

В срока по чл.346 от ГПК е заявена и приета за разглеждане от районния съд претенция по сметките на М. К. СТ. за заплащане на сумата от 7220,40лв., представляваща стойността на закупени и вложени материали /без труд/ за извършени в имота подобрения – СМР, извършени със знанието, съгласието и без противопоставянето на ответника в периода 20.04.2008г. – 31.07.2008г.

От фактическа страна се установява следното:

С влязло в сила Решение №563/20.05.2019г. по гр.д.№6778/2018г. по описа на СлРС е допусната съдебна делба, която да се извърши между страните по делото М. К.

СТ. и А. С. С. по отношение на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда №5, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, с предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, площ 40,00кв.м., прилежащи части: 0,41% ид.ч. от общите части на сградата, с посочени съседни имоти, при квоти от правото на собственост от по ½ ид.ч. за всеки съделител.

Районният съд при подготовката на втората фаза на делбеното производство е назначил с Определение №2100/18.06.2019г. съдебно-техническа експертиза за установяване реалната поделяемост на допуснатия до делба имот; възможността за обособяването му в дялове, съгласно квотите на страните и за определяне справедливата пазарна стойност на делбения имот. Към повторната СТЕ са поставени задачи във връзка с приетата претенция по сметки.

От заключението на назначената от съда и изслушана от първоинстанционния съд повторна съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният недвижим имот не е реално поделяем. СПС на имота възлиза на сумата от 32350лв. В имота има 4 направени подобрения, подробно описани в заключението, като стойността на вложените материали /без труд/ възлиза на сумата от 7220,40лв.

От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че закупеният от страните апартамент бил за основен ремонт и такъв бил извършен. Подменена била дограмата, вътрешните врати и външната входна врата, подовите настилки; в банята били подменени плочките; в кухнята била монтирана нова кухня; всички стени били измазани. Материалите за ремонта били закупени със средства на ищцата - М.С., която взела и заем за целта от свидетеля С. /8000лв. – представен е по делото писмен договор за заем/. Ответникът А.С. извършил ремонтните дейности, тъй като се занимавал със строителство.

Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на влязлото в сила решение по допускане на делбата, допуснатите и приети във ІІ-ра фаза от районния съд писмени и гласни доказателства и заключението по назначената и изслушана повторна съдебно-техническа експертиза, което настоящата инстанция изцяло кредитира като неоспорено от страните в срока по чл.200, ал.3 от ГПК, обосновано и изготвено от вещо лице, в чиято безпристрастност и компетентност съдът няма основания да се съмнява. Съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства, като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и подкрепени от събраните писмени доказателства. По отношение на факта, че М.С. е взела паричен заем от свид. С. С., същия е безспорно установен, както от представения по делото писмен договор за заем от 15.04.2008г., така и от свидетелските показания на двамата, разпитани по делото свидетели. Оспореното съдържание на договора е установено при анализирането заедно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства /писмени и гласни/ и този факт, съдът приема за установен.

Твърденията на С. за осигуряването на материалите за ремонта на апартамента само с негови средства, както и дарени му материали за облицоване, измазване и боядисване от МБАЛ „Амброаз Паре“ – Сливен са недоказани. Доказателства за установяването на тези обстоятелства няма ангажирани от негова страна, въпреки предоставената му неколкократно възможност от районния съд и дадените му изрични указания. Поради това той следва да понесе своеобразната санкция от неизпълнение на тежестта на доказване, като въззивният съд приема за неосъществили се твърдените от въззивника, но неустановени обстоятелства.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: