Решение № 7696 от 16.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7696 гр. София, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Слави Г. Славов Въззивно гражданско дело № 20241100512347 по описа за 2024 година при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното младши съдия Славов въззивно гражданско дело № 13686 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 13591/09.07.2024 г. по гр. д. № 1 2573 по описа за 202 3 г. на Софийски районен съд, е признато за установено на основание на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Е. В.

Ш., ЕГН ********** дължи на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД заплащане на сумата от 1952.70 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.09.2017 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от 24.06.2016 г. и сумата от 28,21 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 25.02.2017 г. до 11.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68998/2017 г. по описа на Софийски районен съд, като иска за главница за горницата над 1952.70 лв. до предявения размер от 4553,81 лв, иска за лихва за забава за горницата над 28,21 лв. до предявения размер от 155,94 лв., както и за сумата от 1701,43 лв., представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 25.02.2017 г. до 26.04.2017г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същото решение Е. В. Ш., ЕГН ********** е осъдена да заплати на 1

„Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК съдебни разноски от 241,67 лв., както и на СРС, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 50,98 лева разноски по делото, а „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е осъдена да заплати на адв. Н. И. на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата от 788,54 лева и на СРС, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 114.02 лева разноски по делото.

С определение № 33155/15.08.2024 г. по същото гр. д. № 12573/2023 г. по описа на СРС е изменено и допълнено решението в частта за разноските, като „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, е осъдено да заплати на адвокат Н. И. на основание на чл. 38, ал. 2 от Задв. сумата от 650,34 лв., като възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника по исковете, както и да заплати на адвокат К. Б. н а основание на чл. 38, ал. 2 от Задв. сумата от 138,20 лв. за заповедно дело като възнаграждение за оказана правна помощ безплатна на ответника.

Срещу така постановено решение, изменено и допълнено с цитираното определение е подадена въззивна жалба от ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД. Вьв въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната част, поради противоречие с материалния и процесуалния закони. Въззивникът излага съображения, че първоинстанционният съд неправилно не му е указал, че не сочи доказателства за изпълнение на задължението от страна на кредитора да предостави процесната сума в размер на 3800 лв. Процесният договор не съдържал пороци, каквито били констатирани от първоинстанционния съд. Посочени били общ размер на кредита - 5277,34 лв., стойност на застрахователната премия, като застрахователният договор не бил задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит.

ГПР бил 42,37 %, а информацията за разходите, включени в ГПР при изчислението му, била уредена в закона и не следвало да бъде предоставяна на потребителя. При изчислението на ГПР не следвало да се взема предвид застрахователната премия, нито такса за оценка на риска. Изискуемата писмена форма била спазена, договорът за застраховка и ОУ не били част от ДПК, поради което не следвало да бъде спазвано изискването за шрифт 12.

Така мотивиран, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат изцяло уважени. Претендира разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете Е. Ш. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я е оспори л като неоснователна. Счита, че решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения, че ДПК е недействителен, тъй като ГПР бил неправилно изчислен. Правилото за шрифт 12 се отнасяло за всички компоненти на споразумението, включително застраховката. Клаузите, предвиждащи задължителни застраховки, и таксата за оценка на риска били нищожни. ГЛП надхвърлял двукратния размер на законната лихва и бил нищожен поради противоречие с добрите нрави. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.

2

Срещу постановеното определение по чл. 248 от ГПК е постъпила частна жалба от 26.08.2024 г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която се ангажират доводи, че защитата на длъжника в заповедното производство се изчерпвала с подаване на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК. Размерът на иска нямал отражение върху размера на разноските, защото в заповедното производство не се разрешавал спор със сила на пресъдено нещо. Жалбоподателят се позовава на Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. По отношение на разноските в исковото производство излага съображения, че следва да се отчете обемът на предоставената адвокатска услуга, а не само да се вземат предвид минимумите по НМРАВ. Отново се позовава на Решението на СЕС, като моли обжалваното определение да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен по същество.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.

И. и адв. Б., в който са развити подробни съображения за справедливост на присъдените им адвокатски възнаграждения. Счита се, че не са налице основания за ревизиране на решението в частта на разноските, тъй като същото е правилно.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 65398/09.03.2023 г. по рег истъра на СГС о т „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД срещу Е. В. Ш., ЕГН **********, с която е поискало от съда на основание на чл. чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумите, както следва: сумата от 4553,81 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.09.2017 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за потребителски кредит от 24.06.2016 г.; сумата от 1701,43 лв., представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 25.02.2017 г. до 26.04.2017; сумата от 155, 94 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 25.02.2017 г. до 11.09.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 68998/2017 г. по описа на Софийски районен съд, като му се присъдят съдебни разноски. Навело е твърдения, че на 24.06.2016 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и ответника е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника Е.

Ш. е предоставена за общо ползване договорената сума от 3800 лв., която сума следвало да бъде върната, ведно с уговорените лихви до 25.06.2019г.

Към датата на подписване на договора, страните се уговорили кредитополучателят да плати на банката общата сума от 5277,34 лева. За сключения договор се дължала еднократна такса за оценка на риска в размер на 563.43 лева. Уговорена била възнаградителна лихва от 27, 09%. С подписаното на 21.07.2020г. Приложение №1/21.07.2020г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018г. Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания на осн. чл. 99 от ЗЗД, вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД и именно последното било легитимирано да предяви исковете.

3

Ответникът Е. В. Ш., чрез пълномощника си, адв. Н. И. е оспорил исковете. На първо място е развил доводи за недопустимост на исковете, поради отсъствие на процесуална легитимация на ищеца. На следващо място е изложил пространни съображения за неоснователност на исковете поради нищожност на договора за кредит. Изтъкнал е още, че ответникът е получил по процесния договор сумата от 3500 лева, а не както е договорено 3 800 лева.

По делото е приложено ч. гр. дело № 68998/2017 г. по описа на СРС, образувано по заявление вх. № 3075798/29.09.2017 г., подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Въз основа на посоченото заявление е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено Е. В. Ш., ЕГН ********** да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 4553,81 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 29.09.2017 г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за б а н ко в кредит от 24.06.2016 г., обявен за предсрочно изискуем; сумата от 1701,43 лв., представляващи договорна лихва по договора за кредит за периода от 25.02.2017 г. до 26.04.2017; сумата от 155,94 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 25.02.2017 г. до 11.09.2017 г. и съдебни разноски в размер на 178,32 лв. Длъжникът Е. В. Ш. е уведомена за съставена срещу нея заповед на 12.09.2022г. с писмо, изпратено й по пощата и на 19.09.2022 г. е депозирала възражение, чрез пълномощника си- адв. Б., овластена с пълномощно, приложено към възражението. На 10.02.2023г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта. В изпълнение на дадените на осн. чл. 415, ал. 2 от ГПК указания, на 09.03.2023г. частния правоприемник на заявителя - „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД е представил копие от исковата молба, поставила началото на първоинстанционното исково производство, приключило със сега проверяваното решение.

По делото е приет в оригинал и договор за потребителски кредит № 7000142468, сключен на 24.06.2016 г., по силата на който „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е поело задължение да предостави на Е. В. Ш. потребителски кредит в размер на 3800 лв. В клаузата на чл. 7 от договора, озаглавен „Общ размер на кредита и условията за усвояването му“ е предвидено, че общия размер на кредита възлиза на 5277.34 лева, която сума освен предоставените за ползване 3 800 лева, включва 565.43 лева еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансирана от кредитора и подлежа на възстановяване от длъжника, 451.44 лева застраховка „Комбо живот“ и 460.47 лева застраховка „Комбо безработица“. Съгл. чл. 9.1 от договора, кредитополучателят се е задължил да заплати възнаградителна лихва от 27,09%, изразен като годишен лихвен процент, а съгласно чл. 9.4 при просрочие дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на забавата. Според чл. 10 от договора годишния процент на разходите е 42.37%, а общата дължима сума от потребителя е 7765.21 лева, платима на 3 6 равни месечни вноски, всяка възлизаща на 215.70 с падеж 25-то число на месеца, като последната погасителна вноска е с падеж 25.06.2019 г. Съгласно чл. 16.2 от договора при 4 просрочие на три поредни месечни, цялото непогасено задължение става предсрочно и незабавно изискуемо.

Прието е застрахователно удостоверение на две групови застрахователни полици, за покрити рискове „смърт“, „трайна пълна неработоспособност“, „временна пълна неработоспособност, вследствие на заболяване или злополука“ и „неплащане на погасителни вноски вследствие на недобросъвестна загуба на работа“

По делото е представено и прието нареждане - разписка, от което е видно, че на 24.06.2016г. на Е. Ш. са изплатени в брой 3500 лева на основание сключения договор за кредит.

Приет е рамков договор за продажба на вземания, сключен на 31.08.2018г., приложение №1 от 31.08.2018г. и приложение №2 от 21.07.2020г. към него, съгласно които кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на осн. чл. 99 от ЗЗД е прехвърлил на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията, произтичащи от процесния договор, заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви.