Решение № 17 от 13.02.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Балчик, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА при участието на секретаря ИРЕНА ИВ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Й. ИГНАТОВА Административно наказателно дело № 20253210200156 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. Д. А. с ЕГН********** от ****,срещу Наказателно постановление № ****, издадено от началника на ****, с което на основание чл. 177, ал. 1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00лева, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Д. А. излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Сочи, че АУАН е съставен без да е изяснена фактическата обстановка. Оспорва се съставомерността на деянието от субективна и обективна страна. Твърди се, че липсват доказателства жалбоподателят да е знаел, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, т.е. поради липса на умисъл относно съставомерността на деянието. Сочи се, че при закупуване на превозното средство му е било разяснено, че не е необходима надлежна регистрация, като му е била издадена гаранционна карта №00010079.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. С., който поддържа искането за отмяна на наказателното постановление. Излага, че АУАН е съставен преди да бъде установен видът на превозното средство. Поддържа, че деянието не е 1 съставомерно от субективна страна, тъй като не е извършено виновно.

АНО-Началникът на **** не се явява, в съдебно заседание, депозирал е писмено становище по жалбата, която приема за неоснователна ,а издаденото НП, за правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

На 31.05.2025 г., жалбоподателят Е. А. управлявал закупения от него електрически скутер, за който имал предоставена гаранционна карта №00010079/06.07.2023,г.с обозначен модел ****. При движението по **** в посока **** около **** бил забелязан от св. З. В., служител в ****, който спрял за проверка жалбоподателя, при която установили, че водачът е неправоспособен, т.е. не притежава СУМПС.

Въз основа на констатираното от проверка св. В. съставил АУАН, в който посочил нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Въз основа на данните от проверката и съставеният АУАН в Районна прокуратура - Добрич била образувана преписка вх. ****. и извършена проверка.

В хода на проверката били събрани данни, че Е. Д. А. е закупил процесния електрически мотопед през интернет сайт и управлявал същия без да знае, че МПС-то съобразно кубатурата на електрическия му двигател, попада в категория на L1e - В ,съгласно Член 4,Категории превозни средства,2. За целите на настоящия регламент се прилагат следните категории и подкатегории, описани в приложение I: а) превозно средство от категория L1е (леко двуколесно моторно превозно средство), която се разделя на следните подкатегории: ii) L1е-В превозно средство (двуколесен мотопед , съгласно РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 168/2013 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА

СЪВЕТА от 15 януари 2013 година относно одобряването и надзора на пазара на дву-, три- и четириколесни превозни средства и подлежи като такова на регистрация при представяне на необходимите документи. След преценка на всички събрани материали по преписката, наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура - Добрич, ТО - Балчик с Постановление от 10.07.2025 г. отказал да образува досъдебно производство и изпратил материалите на 2 началника на РУ Балчик към ОД на МВР - Добрич за преценка реализирането на административно-наказателна отговорност по отношение на водача.

Въз основа на указаното от РП, АНО в лицето на началника на **** издал Процесното наказателно постановление.

НП е връчено на жалбоподателя на **** ,като жалбата е подадена на ****заведена с вх. **** ,поради което съдът приема, че е подадена в срок, от надлежна страна ,поради което е и процесуално допустима.

Разгледана по същество е и основателна.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат от формална страна изискванията заложени в чл.42 и сл. и чл.57 и сл. от ЗАНН ,т.е. посочено е нарушението, обстоятелствата при които е прието да е извършено, посочен е вида и размера на наложеното наказание. Връчени са надлежно на санкционираното лице.

В същото време ,съдът преценява, че при издаване на НП,АНО не е отчет всички елементи от съставомерността на деянието и неправилно е преценил че е налице състав на административно нарушение.

С обжалваното НП на жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съгласно която Всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е индивидуално електрическо превозно средство или превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда н а наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4.

Съгласно разпоредбата на чл.151а ,ал.1 от ЗДвП, з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него 3 моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателнопроцесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., в сила от 19.01.2013 г.) За определяне правоспособността на водачите моторните превозни средства се делят на следните категории, различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:

1. (изм. – ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.) категория АМ мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L1е и категория L2е).

От делото се установява ,че процесното превозно средство, съгласно Регламент /ЕС/168/2013,попада в категория L1e – В, която по смисъла на чл.150 от ЗДвП, подлежи на регистрация.

От своя страна щом ПП подлежи на регистрация, за лицето което го управлява, водачът следва задължението ,сочено в чл.151а от ЗДвП да има съответната правоспособност ,т.е. да притежава валидно СУМПС, за категорията превозно средство което управлява.

Или иначе казано процесното превозно средство подлежи на регистрация, т.к. попада в категория която съгласно Регламента, предвижда такава, което води и до извод, че и водача също следва да притежава права за да управлява превозното средство.

Съдът не споделя доводите на защитата, че процесното превозно средство попада под определението индивидуално ел. превозно средство, т.к. съгласно легалната дефиниция, дадена за това в §6,т.18б от ДР на ЗДвП, поради което и да е изключено от правилото на чл.143,ал.5а,т.6 от ЗДвП .

Съгласно § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП " Индивидуално електрическо превозно средство" е пътно превозно средство, оборудвано с електрически двигател/и и максимална конструктивна скорост, надвишаваща 6 km/h, но 4 ненадвишаваща 25 km/h, без или със място за сядане с височина на точка R (референтна точка на седене), ненадвишаваща 540 mm, когато превозното средство е с не повече от две колела или с височина на точка R, ненадвишаваща 400 mm, когато превозното средство е с три или повече колела, със собствена маса до 50 kg.

Не са индивидуални електрически превозни средства инвалидните колички, обслужващи лица с увреждания.

От приложената в делото експертна справка и справката от сектор ПС ,при **** се установява, че на производствената табела на ПС е посочена неговата категория, а именно L1e – В, т.е. ПС което подлежи на регистрация и по отношение на което за управлението му водачът следва да притежава СУМПС, за тази категория.

От изложеното дотук съдът преценява, че от обективна страна ,жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му нарушение.

Липсва обаче според съда субективният елемент от него, а именно знанието, че управлява ПС, което на първо място подлежи на регистрация ,за което е необходима съответна за категорията правоспособност.

Съгласно чл. 7 от ЗАНН, за да бъде едно деяние обявено за административно нарушение е необходимо то да е извършено умишлено или непредпазливо.

В случая вмененото на жалбоподателя деяние по чл. 150 от ЗДвП е умишлено, по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, която норма следва да се приложи субсидиарно в административнонаказателното производство по силата на чл.

11 от ЗАНН. В конкретния случай по делото липсват каквито и да било доказателства, които да сочат по несъмнен и категоричен начин, че на водача е било известно, че управляваното от него превозно средство към момента на проверката е следвало да бъде регистрирано и съответно на това да притежава необходимата правоспособност с валидно СУМПС.

Съобразявайки събраните по делото доказателства ,вкл. и от показанията на св. З. В. се установява, че жалбоподателят не е знаел, нито е могъл да предполага, че мотопедът му подлежи на задължителна регистрация ,поради което и следва да притежава СУМПС, т.е. да е правоспособен за това управление.

5

В дадените от него сведения по преписка №2310/2025 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич същият е посочил, че продавачът изрично му заявил, че не трябва да се прави такава регистрация като при закупуването му предоставил единствено гаранционна карата.

Изложеното налага извода, че деянието не е умишлено, т.е. следва да бъде прието, че липсва и субективният елемент от състава на нарушението, като не е обсъдил това според настоящият състав на съда АНО е допуснал проц. нарушения при издаване на НП, поради което и са налице основания за неговата цялостна отмяна.

По делото се претендират разноски от адв. С., проц. представител на жалбоподателя.

От договора за правна защита и съдействие е видно, а и се претендира на това основание разноски за адв. възнаграждение в размер на 300,00лева.

Тази претенция на жалбоподателя е основателна. Заплатеното адв. възнаграждение е в минимален размер. Съдът отчита и това, че адв. С. е изготвил жалбата и надлежно е упражнил правото на защита на санкционираното лице в две съдебни заседания, на които се е явил, в които е изразил становище по жалбата и НП, поставил е въпроси на актосъставителя и е направил доказателствени искания, които съдът е уважил. В този смисъл преценява, че размерът на това възнаграждение не се явява прекомерен, поради което и следва да го уважи .

Доколкото разпоредителя с бюджетни средства се явява ****, а не **** ,то следва за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение да бъде осъдено именно ****, да заплати на жалбоподателя разноските по делото ,в размер на 300,00лева, равностойността на 153,39евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2,т.1,във вр.с ал.1,във вр.с ал.3,т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ****, издадено от началника на ****, с което Е. Д. А. с ЕГН********** от ****, на основание чл. 177, ал.

1,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 100,00лева, равностойността на 51,13евро, за нарушение на чл. 150 от ЗДвП, 6 като незаконосъобразно.