Решение № 65 от 11.05.2022, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Радомир, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20211730101040 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и е в първа фаза - по допускане на делбата.

Образувано е въз основа на предявен иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС.

Ищците СВ. АРК. П. и Д. Й. К. твърдят, че заедно с ответниците са наследници на Й.С.П. - починал на 10.08.2021 г., като СВ. АРК. П. е негова преживяла съпруга, Д. Й. К. дъщеря от брака му с първата ищца, а ответниците Д. Й. П. и АНЖ. Й. ЯК. са негови дъщери от първия му брак. Като наследници на Й.С.П., били съсобственици на следния недвижим имот:

Урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. К., обл. Перник, който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел . (.) от кв. ., с площ от 500 кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна.

С нотариален акт № ., том ., дело № . г. на районен съдия при PC – Радомир, С.П.Ч. дарил на сина си Й.С.П. ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран поземлен имот, както и от построената в него стара паянтова къща, която към настоящия момент не съществувала, тъй като се е самосрутила.

През 1976 г. Й.П. заминал на работа в СССР. Тъй като нямал жилищен имот в България, решил да построи такъв за себе си и семейството си в дарения от баща му имот.

Във връзка с това през 1981 г. предоставил пълномощно на баща си С.Ч. да се снабди от 1 негово име и за негова сметка с необходимите строителни книжа и да организира строителството на съществуващата в момента в имота къща. През 1982 г. Й.П. и ищцата С.П. сключили граждански брак. Строежът се извършвал по време на брака им със семейни средства. През целия период на строителството Й.П. изпращал на баща си С.Ч. всички дължими суми за строителните материали и за възнагражденията на строителните работници, а от своя страна баща му извършвал от негово име разплащанията, контролирал и организирал строителството. Къщата била завършена през 1983 г., като Й.П. започнал процедура по нанасяне на къщата в регулационния план, която не била проведена докрай.

След построяването на къщата в нея живеел за известно време С.Ч. и съпругата му Велика, които преди това живеели в гр. С.. За известен период от време ответницата Д.П. също живяла в къщата със знанието и съгласието на баща си, но по негово настояване поради завръщането му в България, напуснала къщата през 2008 г. След като се върнал в България Й.П. се установил да живее в процесния имот в с. С. заедно с ищцата С.П., където живял до смъртта си. От този момент до смъртта си Й.П. и първата ищца владеели къщата.

Понастоящем ищцата С.П. продължавала да живее в имота, който бил нейно единствено жилище. През всичките тези години от построяването на къщата досега Й.П. и ищцата С.П. считали къщата за тяхна собственост - построили я изцяло с техни средства по време на брака им, снабдили се с документ за собственост (констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № ., том ., рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС - Радомир) и само те я поддържали, ремонтирали и плащали данъци.

С нотариален № ., том ., дело № . г. на нотариус при PC - Радомир С.П.Ч. и съпругата му В.К.Й. дарили на Д. Й. П. другата ½ ид. ч. от описания по-горе урегулиран поземлен имот и от построената в него къща и при това положение законните квоти на съделителите в процесния имот били следните: за ищцата СВ. АРК. П. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/8 ид. ч. от построената в него къща; за ищцата Д. Й. К. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща; за ответницата Д. Й. П. - 5/8 ид. ч. урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща и за ответницата АНЖ.

Й. ЯК. - 1/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 1/8 ид. ч. от построената в него къща.

През 1982 г. общият наследодател на страните - Й.С.П. и ищцата СВ. АРК. П. закупили следния автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № ., двигател № ., рама № ., като законните квоти на съделителите по отношение на процесното МПС били следните: за ищцата СВ. АРК. П. - 5/8 ид. ч., а за ищцата Д.Й. и за ответниците Д. Й. П. и АНЖ. Й. ЯК. - по 1/8 ид. ч.

Тъй като с ответниците не могли доброволно да уредят отношенията си във връзка с възникналата съсобственост, моли съда да постанови решение, с което да допусне делба на така описаните в исковата молба недвижим имот и лек автомобил.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който твърдят, че описаният в исковата молба урегулиран поземлен имот и изградената в него двуетажна жилищна сграда са били изключителна собственост на С.П.Ч., като същият през 1975 г. и 1995 г. е прехвърлил на Й.С.П. и Д. Й. П. по ½ ид. ч. от урегулирания поземлен имот. Сочат, 2 че, макар в строително разрешение от 29.08.1981 г. да фигурирали имената на С.П.Ч. и Й.С.П., жилищната сграда била построена в периода 1981 – 1982 г., единствено и само със средства на С.П.Ч. и съпругата му В.К.Й., като през този период от време Й.С.П. бил в чужбина и не участвал в строежа на жилищната сграда, нито със средства, нито с труд.

С нотариален акт № ., том ., дело № . г. на съдия при РС - Радомир С.П.Ч. и съпругата му В.К.Й. дарили на своята внучка Д. Й. П. освен ½ ид. от дворното място, и ½ ид. ч. от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 48 кв. м.

С оглед изложеното, делбените части на съделителите били, както следва: за ответницата Д.П. - 5/8 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/8 ид. ч. от построената в него къща, а за ищците и другата ответница – по 1/8 ид. ч.

В случай, че съдът приеме, че двуетажната масивна жилищна сграда е била построена от С.П.Ч. по време на брака му с В.К.Й. и от Й.С.П. по време на брака му със СВ. АРК. П., според ответниците делбените части на съделителите са, както следва: за ответницата Д.П. – 9/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 9/16 ид. ч. от построената в него къща, за ищцата С.П. - 5/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и 5/16 ид. ч. от построената в него къща и за ищцата Д.К. и ответницата А.Я. – по 1/16 ид. ч. от урегулирания поземлен имот и от построената в него къща.

В съдебно заседание ищците, редовно призовани, чрез упълномощени представители поддържат предявения иск и молят съда да допусне до делба процесния недвижим имот при посочените в исковата молба делбени части за всеки от съделителите. Молят да се допусне до делба и описаният в исковата молба лек автомобил.

Ответниците, редовно призовани, в съдебно заседание, чрез упълномощен представител, молят съда да допусне до делба процесния недвижим имот, при посочените в отговора на исковата молба делбени части. Изразяват становище за основателност на иска за делба на съсобствения лек автомобил.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представеното и прието като доказателство по делото удостоверение за наследници с изх. № 213/23.08.2021 г., издадено от Община К., се установява, че страните по делото са наследници на Й.С.П., починал на 10.08.2021 г.

По делото е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том ., дело № . г. по описа на Радомирски районен съдия, от който се установява, че С.П.Ч. е признат на основание чл. 483 ГПК (отм.) за собственик на дворно място, с площ от около 1500 кв. м заедно с паянтова къща, построена през 1890 г., намиращо се в землището на с.

К., кв. „С.“ в махала „Ч“, влизаща в населената и застроена част на селото, при граници:

И.К.К., С.С.В., наследници на В.Р.И. и гора.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том .., дело № . г. по описа на Радомирски районен съдия се установява, че С.П.Ч. е дарил на своя син Й.С.П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от дворно място, 3 цялото с площ от около 1500 кв. м заедно с ½ ид. ч от стара паянтова къща, построена през 1890 г., намиращо се в землището на с. К., кв. „С.“ в махала „Ч“, влизаща в населената и застроена част на селото, при граници: И.К.К., С.С.В., наследници на В.Р.И. и П.С.П. и път.

От представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., том ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир, се установява, че С.П.Ч. и В.К.Й. са дарили на своята внучка Д. Й. П. следния свой собствен недвижим имот, а именно: ½ ид. ч. от дворно място, представляващо парцел ., кв. . по плана на с. К., цялото с площ от около 566 кв. м заедно с ½ ид. ч. от жилищната сграда и всички подобрения в имота, при граници: от две страни – улица, наследници на И.К.К., С.С.В. и наследници на В.Р.И. и П.С.П., като дарителите са си запазили правото да ползват безвъзмездно имота до края на живота си.

По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот – констативен № ., том V, рег. № ., дело № . г. на нотариус М. Д., с район на действие – РС – Радомир, по силата на който Й.С.П. е признат на основание чл. 587 ГПК за собственик на ½ ид. ч. от урегулиран поземлен имот, находящ се в землището на с. С., общ. К., обл. Перник, който имот съгласно регулационния план на селото, одобрен със заповед № 113-428 от 06.08.1980 г., представлява парцел . (.) от кв. ., с площ от 500 кв. м, при съседи по скица: улица, земеделска земя, УПИ . и край на регулацията, заедно с построената в същия двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ 48 кв. м, състояща се от: първи етаж - стая, кухня и гараж и втори етаж - три стаи, коридор, баня и тоалетна.

От представеното по делото удостоверение за идентичност, с изх. № 1774/17.09.2008 г., издадено от Община К., се установява, че УПИ .-., кв. . с площ от 500 кв. м по плана на с.

С., одобрен със заповед № ...-428/06.08.1980 г., е идентичен с имота, описан в нотариален акт № ., том .., дело № . г. на Радомирски районен съдия.

По делото е представено и строително разрешение № 15/29.07.1981 г., по силата на което е разрешено на С.П. и Й.С. да построят жилищна сграда в парцел ., кв. . по плана на с.

С..

По делото е представено и удостоверение за търпимост, с изх. № 1815/24.09.2008 г., издадено от Община К., от което се установява, че двуетажната масивна жилищна сграда, със застроена площ от 48 кв. м, построена в УПИ .-., кв. . по плана на с. С., изградена съгласно строително разрешение № 15/19.07.1981 г., отговаря на градоустройствените норми относно търпимост, съгласно § . ал. 1 от ПР на ЗУТ.

От приетото по делото удостоверение за граждански брак, издадено от Коларовски народен съвет, от което се установява, че Й.С.П. е сключил граждански брак със СВ. АРК. П. на 30.06.1982 г.

По делото е представено и постановление от 07.12.2009 г. на прокурор от РП – Радомир, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу Й.С.П. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК за това, че през м. септември 2008 г. в с. С. самоволно, не по установения от закона ред е осъществил едно оспорвано от Д. Й. П. свое предполагаемо 4 право, като се е настанил в недвижим имот в с. С., ползван от същата, възпрепятствайки я да го ползва.

По делото е представено и свидетелство за регистрация – част ., от което се установява, че лек автомобил, марка и модел „В.“, зелен на цвят, с рег. № ., двигател № ., рама № ., е собственост на Й.С.П..

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П.П., който е чичо на ответниците и на ищцата Д.К., К.Х., Ц.Г. и С.С..

От показанията на свидетеля П.П. се установява, че в периода между 1977 и 1978 г.

Й.П., който се е намирал по това време в СССР е изпратил на баща си С.Ч. пълномощно, с което последният да може да строи къща в процесния недвижим имот за двамата, като след изграждането С.Ч. е живял в нея до смъртта си през 1995 г., като една – две години след неговата смърт в имота е живяла и ответницата Д.П.. Според свидетеля къщата била построена през 1980 г. Й.П. се върнал да живее в България някъде около 2009 г. – 2010 г. и за известен период от време (две или три години) той и съпругата му С.П., както и семейството на Д.П., живели заедно в имота. След като Д.П. напуснала имота, Й.П. продължил да живее в имота до смъртта си през 2021 г., като в този период заедно със съпругата си направили изолация на къщата и навес. След като Д.П. напуснала къщата, не е ходила да живее там отново, като е дошла единствено, за да си събере багажа. Според свидетеля Й.П. е изпращал на баща си и парични средства за строежа на къщата, като С.Ч. закупувал строителните материали.