Решение № 22451 от 11.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22451 гр. София, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110102558 по описа за 2024 година

ЮЛ е предявило срещу Т. И. М. и А. С. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че същите дължат на ищеца следните суми: сумата от 490.56 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 82.45 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., сумата от 34.85 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 6.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, при следните квоти:

- Т. И. М. -1/6 от общото задължение, а именно сумата от 81.76 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.

№ ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 13.74 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., сумата от 5.81 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1.15 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

- А. С. К. -5/6 от общото задължение, а именно сумата от 408.80 лв., цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб.

№ ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 68.71 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., сумата от 29.04 лв., представляваща цена 1 на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода от 21.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5.77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 34379/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба. Не оспорват иска за топлинна енергия иска по размер, а по основание, като сочат, че липсва облигационно правоотношение между страните. Сочат, че на името на А. С. К. е открита партида и Т. И. М. не е потребител на топлинна енергия. Поддържа, че ответниците не са изпаднали в забава. Оспорва по основание иска за цена на услуга дялово разпределение, както и на начислената върху нея лихва. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли исковете. Претендират разноски. Пред съда страните не се явяват и не изпращат процесуалният представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

По делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е ищецът за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. е доставил топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: *********, аб. № ****** на стойност 490.56 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер 82.45 лв. за енергия за периода от 15.09.2020 г. до 08.06.2023 г., че стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 34.85 лв., върху която сума ищецът е начислил мораторна лихва в размер на 6.92 лв. за периода от 16.07.2020 г. до 08.06.2023 г.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за 2 исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

От представения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължения за издръжка и гледане № 177 от 23.12.2005 г., том II, рег. № 22669, дело № 341 от 2005 г. се установява, че К.Н.М. като собственик на 4/6 идеални части прехвърля на А. С. К.

3/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент № ****, находящ се в **********. В нотариалния акт е посочено, че К.Н.М. си запазвала правото на ползване върху описания недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот № 148 от 23.12.2008 г., том XIII, рег. № 50470, дело № 2299 от 2007 г, от който. се установява, че К.Н.М. дарява своя внук А. С. К. 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент № ****, находящ се в **********. В нотариалния акт е посочено, че К.Н.М. си запазвала правото на ползване върху описания недвижим имот пожизнено и безвъзмездно. Съгласно представения нотариален акт за покупкп-продажба на недвижим имот № 97 от 09.02.2016 г., том I, рег. № 1798, дело № 81 от 2016 г. се установява, че М. И. К. продава на А. С. К. 1/6 ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент № ***, находящ се в **********. Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156 от 22.08.2022 г., том III, рег. № 8544, дело № 505 от 2022 г. се установява, че А. С. К. и Т. И. М. продават на Д. В. Г следния свой собствен недвижим имот, от който А. С. К., като собственик на 5/6 ид. ч., придобити чрез покупка, дарение и прехвърляне срещу задължения за издръжка и гледане, а Т. И. М., като собственик на 1/6 ид. ч., придобита чрез наследство, а именно самостоятелен обект в сграда с адрес ******, **********, ап. **. От представеното удостоверение за наследници с № ***** от 01.11.2024 г. издадено от Столична община се установява, че К.Н.М. е починала на 06.02.2011 г., като е оставил за наследници по закон: Т. И. М. – син и М. И.а К. – дъщеря /починала на 05.04.2024 г. и оставила за наследници А. С. К. – син и Н. С. К. – син/. Представеното е и удостоверение за наследници с № ***** от 01.11.2024 г. издадено от Столична община се установява, че И.

Х. М. е починал на 13.03.2001 г., като е оставил за наследници по закон: К.Н.М. – съпруга /починала на 06.02.2011 г/, Т. И. М. – син и М. И. К. – дъщеря /починала на 05.04.2024 г. и оставила за наследници А. С. К. – син и Н. С. К. – син/. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба от 09.08.1991 г. М. Б. А. и Т.

М. А. са придобили в режим на СИО процесния имот. Съгласно представените нотариални актове през процесния периода Т. И. М. е притежава; 1/6 ид. ч., а А. С. К. е притежавал 5/6 ид. ч., а по отношение на учреденото право на ползване, то същото се е погасило на 06.02.2011 г. със смъртта на К. М..

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия са ответниците по силата правото на собственост. Ответниците следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях идеални части през процесния имот, а именно Т. И. М. 1/6 и А. С. К. 4/6. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за липсата на облигационна връзка. Следва да се посочи, че по делото не са ангажирани никакви доказателства, от които може да се направи извод, че единият от двамата съсобственици е сключил договор с ищеца за доставка на топлинна енергия, поради което възраженията в тази връзка се явяват неоснователни.

Настоящият състав намира, че тъй като по делото е безспорно обстоятелството, че стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за процесния топлоснабден имот възлиза на сумата от 490.56 лв., то именно в този размер следва да бъде уважен предявения иск. В случая всеки един от ответниците следва да 3 отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Т. И. М. следва да отговора за 1/6 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 81.76 лв., ответникът А. С. К. за 5/6 част от общия размер или за сумата от 408.80 лв., в които размери следва да бъдат уважени предявените искове.