Решение № 12 от 22.01.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Разлог, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря А. Р. Т., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200480 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН. Х.С.М., ЕГН*, с адрес в с.К., ул.“.“№97, о.Б., е подал жалба против НП №*/29.04.2022 г., издадено от директора на РД„АА“-С., с което му е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ.

Иска се отмяна на НП като незаконосъобразно, неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се още, че е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В СЗ жалбоподателят не се явява, не се явява и процесуален представител.

АНО не изпраща представител в СЗ, но в придружително писмо с вх. №3809 от 13.06.2022 г., ведно с което жалбата е депозирана в съда, прави възражение за прекомерност на разноските.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 04.03.2022 г, около 09:30 часа, в г.Б., по у.„П.“№176, в посока на движение към ски писта, е направена проверка на жалбоподателя, в качеството му на водач на МПС, марка и модел „С.“ с рег.№*, кат.М2. Проверяващите органи са установили, че водачът и настоящ жалбоподател е извършвал случаен превоз на пътници с маршрут К.-Б.п.-г.Б., видно от поставена табела „Случаен превоз на пътници“ и попълнен пътен лист №*/04.03.2022 г. със заверено копие на лиценз на Общността, като в момента на проверката, водачът не може да представи пътническа ведомост за случаен превоз.

Нарушението било установено на място от Д.С.Д. – служител на РД„АА“-С. На жалбоподателя е съставен АУАН Серия А*, №* на 04.03.2022 г. от Д.С.Д. – актосъставител, изпълняващ длъжността инспектор при РД„АА“-С. и К.Г.В. – свидетел при установяване на нарушението и съставянето на акта, с който е започнато адм. нак. пр.во с/у водача на ПС.

Актосъставителят дал правна квалификация на нарушението – чл.71, т.4 от от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ. АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на актуваното лице в деня на съставянето му, като не са отразени възражения в него. В законоустановения 7дневен срок не са постъпили писмени възражения от страна на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, АНО е приел, че жалбоподателят виновно е нарушил посочената разпоредба, поради което за нарушението е наложено на Х.С.М., ЕГН*, адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на 1 чл.71, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ. НП е връчено на наказаното лице лично на 26.05.2022 г., видно от попълнената разписка в постановлението.

В хода на съд. следствие е разпитан свидетел на НО, а именно актосъставителя Д.Д..

Същият сочи, че проверката е била инициирана във вр. с постъпили сигнали, като по отношение на соченото в НП нарушение, същото било констатирано от проверяващия, който спрял процесното МПС за проверка, което извършвало случаен превоз на пътници с маршрут г.Б. до „Б.п.“, като водачът не е могъл да представи един от основните контролни документи, а именно: пътническа ведомост за случаен превоз, като и в последствие такава не е била представена.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срок и от надлежното лице, с/у подлежащ на обжалване акт.

При преценка по същество, настоящият съд. състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Адм. нак. производство е протекло и завършило при спазване на сроковете по чл.34 и чл.52 от ЗАНН. Актът и НП са съставени от оправомощени за това лица.

Адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ. В чл.71, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ е посочено, че по време на работа водачът представя при поискване от контр. органи документите по чл.100, ал.1, т.1-3 от ЗДвП и следните документи: по т.4. пътническа ведомост за случаен превоз (приложение №11а), каквато се установи в настоящия случай, че не е представена.

В чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е посочено, че водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2`000.00 лв. - при първо нарушение.

По делото се установи, като същевременно не се и спори, че жалбоподателят не е представил пътническа ведомост за случаен превоз /Приложение №11 от Наредба №33/03.11.1999 г. на МТ. Безспорно установено също по делото е, че в деня на извършване на проверката с управлявания от жалбоподателя автобус е следвало да бъде извършен "случаен превоз" на пътници по маршрут с.К.-Б.п.-г.Б., съгласно представения пътен лист.

Доколкото се касае за превоз на предварително определена група лица, без предвидена промяна в състава на групата, по определен маршрут и за конкретна цел, съдът намира че проверяващите правилно са констатирали извършването на превоз на пътници, представляващ "случаен" такъв по смисъла на §.1, т.24 от ДР на ЗАП и на §1, т.5, б."а" от ДР на Наредба №ЗЗ/03.11.1999 г. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че управлявания от жалбоподателят автобус е с поставена табела "Случаен превоз" обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя М.. В подкрепа на този извод са както събраните в хода на производството гласни доказателства ч/з разпита на свидетеля Д., така също и представеното като писмено доказателство по делото Пътен лист за извършвания превоз.

Във вр. с наведените твърдения от страна на жалбоподателя, че не му е била дадена възможност да направи възражение по съставения и връчен му АУАН, съдът счита същите за неоснователни предвид това, че актът е съставен, предявен и връчен в присъствието на нарушителя и същият е имал възможност да изложи своите възражения, което не е сторил, отделно същият се е подписал в процесния АУАН, че е запознат с правото да изложи своите писмени възражения в 7-дневен срок, както и че разполага с правото в 14-дневен срок да отправи предложение до НО за сключване на споразумение за приключване на адм. нак. производство.

Ето защо, поради изложеното, съдът намира че правилно е била ангажирана адм. нак.

2 отговорност на жалбоподателя в качеството му на водач на ПС, с което е следвало да бъде извършен случайния превоз. АНО правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, съгласно която се наказва с "глоба" от 2`000.00 лева при първо нарушение водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото не съществува спор, че документът, който жалбоподателят не е представил – пътническата ведомост за случаен превоз /приложение №11а/ е именно документ, който се изисква по силата на подзаконов норм. акт, какъвто се явява Наредба №ЗЗ от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на МТ.

Същевременно настоящия съд. състав намира за необходимо да отбележи, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид /арг. от чл.93, т.9 от НК, във вр. чл.11 от ЗАНН/. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба.

Всичко изложено дотук налага извод, че оспореното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

При този изход на делото, НО има право на сторените от него съд. разноски, но предвид това, че не е заявил такава претенция, съдът не дължи произнасяне.

Воден от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА НП №*/29.04.2022 г., издадено от директора на РД„АА“-С., с което на Х.С.М., ЕГН*, с адрес в с.К., у.“Е.“№97, о.Б., е наложено адм. наказание „глоба“ от 2`000,00 лева на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.71, т.4 от Наредба №33 от 03.11.1999 г. на MТ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3