Решение № 677 от 08.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 677 гр. Варна, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20263110201126 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Д. М. против Наказателно Постановление № 26-0436-000014/ 05.03.2026г. Началник сектор в ОД-МВР–В*, *РУ, с което и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 76.69 евро за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП на осн. чл.183, ал.1 т. 5 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В жалбата се излага становище, че процесното НП е неправилно и незаконосъобразно и в него не е отразена правилно фактическата обстановка.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не представлява, депозирала е писмени бележки. се

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна, съдът установи следното:

На 16.12.2025год. в гр. В., на кръстовището на бул. „Ц. О.“ с ул.“Б.“, жалбоподателката управлявала лек автомобил с рег *. В същото време Г. Йо.

1 се движел с автомобила си в същия пътен участък но в средна лента за движение. Автомобилът му бил оборудван с видеорегистратор, който заснемал в реално време. При достигането на кръстовището на бул. „Ц. Ос.“ с ул.“Б.“ светнал червен сигнал на светофарната уредба за движещите се наляво автомобили. Няколко секунди по-късно движещият се в лява лента автомобил рег № *, управляван от въззивницата преминал през кръстовището въпреки светещия за него забранителен червен сигнал на светофарната уредба.

Движението на автомобила било записано от поставения в автомобила видеорегистратор.

За заснетото нарушение Й. сигнализирал органите на полицията и изпратил видеоклип, на който било записано процесното нарушение.

АНО се запознал с доказателствата, след което е приел, че въззвницата при управлението на лек автомобил нарушавайки сигналите на светофарната уредба навлиза в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба – не съобразява поведението си със светлинните сигнали.

Установеното било прието за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП извършено от страна на жалбоподателката М..

Поради това на место бил съставен АУАН на въззивницата за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП. АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, кято го подписала без възражение. Такива е не постъпили и в законоустановения 3дневен срок.

АНО съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка издал обжалваното НП, като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН и наложил жалбоподателя за нарушение на чл.6,т.1 от ЗДвП административно наказание глоба в размер от 76.69евро лв. на осн. основание чл. 183 ал.5 т.1 от ЗДвП.

Въз основа това било издадено и процесното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелят Н., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповед, видеозапи и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

2

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въззивникът не е ангажирал доказателства или свидетели оборващи констатациите на полицейските служители отразени в АУАН, докладни и др. писмени документи приложени по делото.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на нарушенията по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят отразените в акта констатации. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН.

Събраните във въззивното производство гласни доказателства чрез разпита на свид. Н. кореспондират с констатациите в съставения акт.

Наказателното постановление е издадено от компетентен органНачалник сектор при ОД на МВР, съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски инспектор, оправомощен съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника Сектор ОД МВР-В. *РУ оправомощен с това правомощие със Заповед № № 8121з-1632/02.12.2021г на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е 3 подписана министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.

Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено.

Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Поради това, съдът не споделя възражението на въззивника, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване на правото му на защита.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Формално двата акта съдържат описание на нарушението, посочени са обстоятелства, при които същото е извършено, срещу АУАН не са били подадени възражения, поради което АНО е преценил, че не следва да извършва разследване на спорни обстоятелства.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Н.– актосъставител, чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и непротиворечиви. Той посочи, че преди съставяне на акта, е гледал записа на нарушението и ясно е възприел, че автомобила управляван от възз. М. преминава на червен сигнал на светофарната уредба.

В съдебно заседание съдът възпроизведе видеозаписа от нарушението.

4

Макар и видеозаписа да не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал.1 от НПК.

Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т.н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението (в този смисъл изрично е Решение №390/02.10.2009г. по н.д.

№393/09г., ІІ н.о. на ВКС). От приложените такива по делото се установява, че при управление на автомобила си въз.К. преминава на червен сигнал на светофарната уредба.

Жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, като е прието, че в кръстовището през което е преминавал е навлязъл на забранителен червен сигнал.

Съгласно изискването на чл.6 т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали , с пътните знаци и пътната маркировка.

Въззивницата декларативно оспорва фактическите констатации отразени в процесното НП, но не ангажира доказателства за различна фактическа обстановка. В хода на съдебното дирене са разпитани полицейски служители възприели нарушението от чийто показания се установява безспорно, че въззивника е навлязъл в кръстовището на червен сигнал. Безспорно е установено, че за жалбоподателя е светела светофарната уредба със светещ червен сигнал и това абсолютно забранява навлизането му него.

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от жалбоподателя нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Тази правна норма създава задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощен и да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание 185 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложено административно 5 наказание – глоба в размер от 76.69 евро.

За нарушението по чл. 6 т.1 от ЗДвП на въз.М. е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДвП , който в действителност предвижда налагане на наказание глоба в размер на 150 лева на водачите, които преминават на сигнал на светофарната уредба, който не разрешава преминаването. Наложеното административно наказание е предвидено в абсолютен размер от санкционната норма и съда не следва да го ревизира.

Противно на твърденията в жалбата съдът не установи наложено наказание по чл. 179 ал.1 т.5 от ЗДвП.

По възражението, че АУАН не е подписан от свидетел, съдът следва да посочи, че видно от съдържанието на акта в него е поставен подпис на свидетелят който е установил самото нарушение и изрично вписан под №1.

Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случаят да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, защото не касае деяние с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава от останалите от същия вид.

Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН , ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК , "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което Съдът определи в размер на 130 лева с равностойност от 66,47 /шестдесет и шест 0,47/ евро, които следва да бъдат 6 заплатени от жалбоподателя на АНО.