Решение № 5026 от 15.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5026 гр. Пловдив, 15.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330109672 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложения първо и трето от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищцата М. Т. А., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „*******“ № *****, ет. ****, ап.

****, чрез пълномощник адв. А. Д., е предявила против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от изпълнителните директори В. Г. и А. Д., искове за прогласяване за недействителен договор за потребителски кредит № *********/ 07.04.2022 г., както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 650 лева- недължимо платена по договора, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба03.06.2024 г., до окончателното й плащане.

При условията на евентуалност, се моли за установяване на недействителността на клаузите по чл. 7 т. 2 и 3, вр. т. 1 от договора, касаещи застрахователната премия по кредита.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ********/ 07.04.2022 г., по който ищцата получила в заем сумата от 10 000 лева, за срок от 36 месеца, при ГЛП- 18, 37 % (общо дължима лихва- 4 002, 95 лева) и ГПР- 19, 63 %, със застрахователна премия по договора- 2 987, 62 лева (около 35 % от общо предоставената сума). Твърди се, че ищцата била заплатила цялата главница по кредита. Тя имала качеството потребител, като договорът бил нищожен, поради нарушение на императивните изисквания на ЗПК. Първо- застрахователната премия следвало да бъде част от ГПР, защото това представлявало разход по кредита, но тя била включена към 1 главницата, без да участва във формирането на ГПР. По този начин представлявала скрито възнаграждение по кредита. Второ- не било посочено кои точно разходи формират ГПР и така по разбираем начин за потребителя не ставало ясно какво и ще дължи и колко ще е оскъпяването- нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. При условията на евентуалност се твърди, че клаузите от договора, касаещи застрахователната премия, са недействителни.

Застраховката била част от договора и съответно за условията й важали специалните изисквания на ЗПК. Така шрифтът (вид, формат и размер) на застраховката следвало да бъде не по- малък от 12, което в случая не били спазено. Съгласно чл. 23 от ЗПК, при недействителност на кредита се връщала само чистата стойност на заема, като всичко платено над главницата подлежало на връщане. В случая били платени общо 13 650 лева, поради което следвало да се възстанови от кредитора сумата от 3 650 лева, като дадена без правно основание. При евентуален насрещен иск за главницата, се моли за приложение на чл. 241 от ГПК- за разсрочване на изпълнението на паричното задължение за главницата според погасителния план по договора. Претендират се и разноски за адвокатско възнаграждение. Моли за признаване на установено нищожността на договора/ клаузата за застрахователна премия, както и за осъждане за връщане на платеното над главницата. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлявано, но в писмено становище пълномощникът й поддържа иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който исковете се оспорват. В договора бил посочен размерът на ГПР- 19, 63 %, с което било изпълнени изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. ГПР бил изчислен по специална формула, заложена в Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК, като в случая ГПР отговарял на нея. В договора ясно били посочени размерите на лихвата, на общо дължимата сума, както и на застраховката, която не била задължителна, а сключена по желание на клиента. В предоставения СЕФ се съдържала информация за размера на премията, ищецът подписал декларация в тази връзка, като клаузата не била неравноправна- не била сключена във вреда на потребителя, отговаряла на изисквания за добросъвестност, не водела до неравновесие между правата и задълженията на страните. Ищецът по своя воля и желание сключил застраховката и бил напълно наясно с параметрите й. Доколкото се касаело за допълнителна услуга, която не била задължително условие за получаване на кредита, застраховката не следвало да се включва в ГПР. По отношение на застраховката се прилагали правилата на КЗ и в тях нямало изискване за шрифт 12, каквото имало за съдържанието на договора за кредит. Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е сключен договор за потребителски кредит № ********/ 07.04.2022 г., по който ищецът получил сумата от общо 12 987, 62 лева в заем, разпределена, както следва: кредит: 10 000 лева, застраховка BANK пакет 3 сметка: 359, 65 лева и застраховка 2

BANK пакет 3 КРЕДИТ + СМЕТКА: 2 627, 97 лева, при ГЛП от 18, 37 % и ГПР- 19, 63 %, с краен падеж- 15.04.2025 г., на 36 месечни вноски и общ размер на сумата по дълга- 16 990, 57 лева.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за кредит, рамков договор за платежни услуги, информационен бюлетин за вложителите, общи условия, декларации и сертификат по застрахователните програми.

Представени са и 23 броя разписки от ****** за платени от длъжника по кредита суми в общ размер на 8 847, 60 лева.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки експертът е установил, че ГПР е в посочения размер в договора размер от 19, 63 % и като разход е включена единствено договорната лихва.

Застрахователната премия от общо 2 987, 62 лева не била включена като разход по кредита, но се включвала в главницата. Общият размер на плащанията по договора е 10 436, 73 лева.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор, че между страните е бил сключен договор за банков кредит, който по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗакона за потребителски кредит.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Императивно изискване като основание за действителност на договора за потребителски кредит е това по чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК- за посочване на общата дължима сума и същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора, да преценява кои суми точно ще дължи или да се поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. Именно такава недействителността се твърди в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, 3 настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11 т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК.

По делото е прието заключение по ССчЕ, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно изготвено, съгласно което ГПР включва само главницата и лихвата, но пък вещото лице посочва, че главницата е формирала както от дадената в заем сума от 10 000 лева, така още и от: застраховка BANK пакет 3 сметка: 359, 65 лева и застраховка BANK пакет 3 КРЕДИТ + СМЕТКА: 2 627, 97 лева, като общата стойност възлиза на сумата от 12 987, 62 лева, на чиято база се начислявала и възнаградителната лихва в общ размер според погасителния план от 4 002, 95 лева. При включване в ГПР на двете застраховки обаче размерът на действителните разходи за длъжника би се увеличил и при всички положения ще има оскъпяване по кредита. Макар и тези две застраховки да са включени в главницата, те реално представляват разходи по кредита, които принципно са регламентирани в параграф 1 т. 1 от ДР на ЗПК и са именно разходи за допълнителни услуги.

Възнаграждението за тези услуги, включено в погасителния план като част от вноската по главницата, представлява скрито възнаграждение за кредитора за предоставяне на заемната сума и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. То е начислено и дължимо независимо от това дали реално потребителят се е възползвал от съответната застрахователна услуга, поради което коментираните клаузи се явяват уговорени във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така представянето им като допълнителни и незадължителни услуги към кредита, но формиращи действителната цена за ползване на заетия паричен ресурс, явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи действителните размери на лихвения процент и годишния процент на разходите в нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 9 и т. 10 4 от ЗПК. В настоящия случай това правило формално е спазено, доколкото в договора е посочен размер на ГПР от 19, 63 %, но в него е включена единствено лихвата, а не и двете застраховки, предвидени да са част от главницата, като с включването им ГПР ще надвиши 50 %, а това обстоятелство обосновава извода за несъответствие на договора за кредит с разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Така чрез допълнителната услуга за застраховки по чл. 7, вр. чл. 19 от договора се прикриват разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР. В тази връзка е и санкцията на нормата на чл. 21 ал. 1 от ЗПК, която предвижда, че всички клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне на императивните изисквания на закона, са нищожни.