Решение № 76 от 15.04.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Бургас, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20252000500434 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество/КОНПИ/, чрез пълномощника гл.инспектор Ц.- Г. против Решение № 260002/18.08.2025 г. по гр.дело №2717/2020 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Комисията против Х. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; И. Г. С., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; Т. Х.

Т., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л., област В. Т., ул. „И. В.“ № *, вх.*, ет.*; Г. Т. С., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.Л. област В. Т., ул. „Т.“ № * – четиримата със съдебен адрес: гр.В. Т., бул „Б.“ № * „Б“, ет.*, адв. Р. М. от АК-В.Т.; Г. С. Д., ЕГН **********, с поС.ен и настоящ адрес: гр.С., област Б., ул. „Д. Б.“ №* и съдебен адрес: гр.Н., КК Слънчев бряг, автогара С.Б., офис сграда „К.“, партер, офис *, чрез адв. З. Н. от АК-Бургас и С. П. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.К., област Б., ул. „П. Я.“ № * и настоящ адрес: гр.К., област Б., ул. „Д. Б.“ № *, вх.*, чрез пълномощници адв.

Т. М. Т. от АК-Б., с адрес на кантората: гр.Б., ул. „Ю. В.“ № * и адв. Х. Н. К. от АК-Б., с адрес на кантората: гр.Б., ул. „Ш.“ №*, ет.*, за отнемане на незаконно придобито имущество, оценено при подаване на исковата молба на стойност 418 076.79 лв., а впоследствие, след изменение на иска- на 158 609,78 лв.

За да отхвърли иска, съдът е достигнал до извода, че липсва връзка между деянието и средствата/облагите от престъпната деятелност, вложени в проверяваното имущество, придобито от ответниците, тъй като повдигнатото 1 на Х. С. Т. и И. Г. С. обвинение за престъпление по чл.252, ал.1 НК е счетено за несъставомерно със съдебен акт на СГС. Позовал се е на решенията на ЕСПЧ по делата „Тодоров и други срещу България“ и „Йорданов и други срещу България“; приел е наличието на данни за публично влогонабиране от Х. Т., но че не са представени доказателства за извършена друга престъпна дейност, довела до придобиване на облаги. Установено е значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица, но при констатациите за липса на престъпление и на облаги, искът е отхвърлен.

Иска се отмяна на решението като неправилно и необосновано, и постановяването на друго, с което искът да бъде уважен.

Във въззивната жалба се твърди, че законът е приложен неправилно, тъй като на отнемане подлежи незаконно придобито имущество, а не имущество, придобито чрез престъпна дейност.

Според Комисията, установени в производството са предпоставките за уважаване на иска по чл.141 ЗОНПИ – имуществото е незаконно придобито, тъй като с допълнителната съдебно – икономическа експертиза, приета по делото, е установено значително несъответствие по смисъла на закона.

До датата на влизане в сила на постановената спрямо Х. С. Т. и И. Г. С. оправдателна присъда на 09.05.2024 г., двамата все още са били с повдигнато годно обвинение и поради това в писмената защита на ищеца в производството са изложени съображения за приложение на разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗОНПИ, възприети от съда при обсъждане на допустимостта на исковата молба.

Искът е отхвърлен с доводи за липса на доказателства за връзка между престъпната дейност на проверяваните лица и придобитото от тях имущество, въпреки че, според ищеца, по делото са представени многобройни писмени и са събрани гласни доказателства, подкрепящи твърдения за пари, заемани срещу лихва от Х. С., които доказателства не са оспорени от него. Не е доказан произход на тези заемани суми, с печалбата от които впоследствие е придобивано незаконно имущество.

Съгласно практиката на ВКС, в тежест на ответника е да докаже законния произход на дохода и неговия размер. В тази връзка се сочи, че първоинстанционният съд е констатирал неподаване на декларации по чл.136 и чл.138 ЗОНПИ от ответниците и получаването на стотици записи на парични суми без посочено основание.

Позовава се на забраната, въведена със Закона за кредитните институции, физически лица да извършват кредитиране по занятие. Такава дейност не е предвидена и в Закона за доходите на физическите лица.

Намира, че установеното по делото несъответствие се дължи не само на печалбите от лихварство, но и от всички доходи, приходи и източници на финансиране.

Намира, че съдът неправилно е тълкувал цитираната от него практика на ЕСПЧ относно принципа на пропорционалност, тъй като е отхвърлил иска, без 2 да изследва „необходимостта“ на намесата.

Излага анализ на действащия правен режим на отнемането на незаконно придобито имущество, като акцентира, че законният повод за започване на производството по ЗОНПИ е привличането на проверяваното лице като обвиняем за престъпление сред посочените в чл.108 ЗОНПИ, а производството по отнемане на незаконно придобито имущество се образува при установяване на значително, според този закон, несъответствие в имуществото на това лице.

В подкрепа на доводите си сочи Решение №13/13.10.2012 г. по к.дело № 6/2012 г. на Конституционния съд относно целите на относимото законодателство.

Счита извода на съда за неправилен въз основа на решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“, поради погрешно тълкуване на целите на Закона от 2012 г. В решението е отразено приетото ТР №4/07.12.2018 г. по т.д №4/2016 г. на ОСГК на ВКС, но счита, че не е отчетена приетата след постановяването му законодателна промяна за възстановяване на справедливостта чрез отнемане на имущество, за което не е установен законен източник на придобиване, независимо от изхода на наказателното производство.

Обръща внимание, че установеното значително несъответствие между придобитото имущество и законните доходи, е в резултат на действия и/или бездействия, водещи до нарушаване на обществените отношения. Съгласно решението на ЕСПЧ по делото „Йорданов и други срещу България“, за да бъде пропорционална, намесата в правото на собственост трябва да е при постигнат справедлив баланс между интереса на обществото и защитата на индивидуалните права, т. е между вредоносния резултат, причинен от проверяваното лице и накърняването на правото му на собственост. Фактът на притежаване на имущество, за чието придобиване не са доказани законни източници сочи, че лицето е разполагало със средства, придобити от нерегламентирана дейност и е налице обогатяване за сметка на обществото.

Ответниците в настоящото производство, за десетгодишния проверяван период, са извършили стотици преводи на пари от и към трети лица, без да декларират никой от тях, за които няма платени данъци и не е посочен законен източник на придобиване.

Налице са, според въззивника, системни нарушения на публичноправните норми, уреждащи търговската, кредитната и фискална дейност в страната – комплексна незаконна дейност по смисъла на ЗОНПИ, който следва да бъде тълкуван разширително. Разбирането, че незаконната дейност може да бъде само престъпна ограничава неправомерно обхвата на закона и създава възможност за заобикалянето му. Прилагането на ЗОНПИ е гаранция за спазване на принципа на пропорционалност и в производството пред Комисията, и в съдебната фаза, предвид възможността на проверяваните лица да докажат законния произход на средствата, с които е придобито проверяваното имущество и предвидения праг на несъответствието, което следва да надвишава сумата от 150 000 лв.

3

Излагат се доводи, че въведения национален режим на гражданска конфискация е в унисон с установената практика на ЕСПЧ относно прилагането на Протокол 1 от ЕКЗПЧОС, според която е легитимно съответните национални органи да разпоредят конфискация при превес на доказателства, сочещи, че законните доходи на лицата не са достатъчни за придобиване на наличното имущество. Цитира решенията по делата на ЕСПЧ относно прилагането на принципа на пропорционалност и превеса на интересите на общността пред защитата на личното право на собственост.

На последно място се твърди, че презумпцията за незаконно придобиване на имущество се извежда от значителното несъответствие по смисъла на ЗОНПИ и е допустима съгласно чл.6 от Конвенцията. Намира, че същият подход е използван в практиката на ЕСПЧ по отношение на прилагането на презумпции и принадлежност на доказателствената тежест, но предвид липсата там на насоки и ред за установяване, се налага извода, че и законът от 2012 г. и настоящият ЗОНПИ се прилагат в унисон с практиката на този съд.

Претендира разноски по делото.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Х. Т. С., И. Г. С., Т. Х. Т. и Г.

Т. С., чрез техния пълномощник адв. М., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Намира, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.

Счита твърденията във въззивната жалба за несъстоятелни и несъответстващи на фактическата обстановка, установена от доказателствата по делото, както и с утвърдената съдебна практика.

Според въззиваемите, съдът правилно е тълкувал практиката на ЕСПЧ по посочените дела относно принципа на пропорционалност и е достигнал до извода, че не е налице връзка между деянието и придобитото имущество. На Комисията е предоставена възможността да установи такава връзка, но доказателства не са представени по делото.

Основателно съдът е споделил и становището на ЕСПЧ в цитираните решение относно необходимостта от легитимна цел на намесата в мирното притежание на правото на собственост – целта на закона от 2012 г. е предотвратяването на незаконно придобиване на имущество чрез криминални или чрез административни нарушения.

Съдът е съобразил решението с влязлата в сила присъда, с която Х. Т. С. и И. Г. С. са признати за невиновни по обвинението за извършено от тях престъпление по чл.252, ал.1 НК и за участие в престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 НК.

Исковата молба освен към тях двамата, е насочена и към сина им- Т. Х.

Т. и към брата на Х. С.- Г. Т. С., без да бъде съобразено обстоятелството, че оспорените имуществени права са собственост само на първите двама ответници, с изключение на магазин от 23, 23 кв.м в Г. О., собственост на Г. Т..

Твърденията в жалбата за извършени нарушения на търговското, 4 кредитното и фискалното законодателство са несъстоятелни съобразно практиката на ВКС и на СЕС. Цитира се решение на ВКС и конкретно отправено преюдициално запитване и постановено решение от 16 ноември 2023г. по дело С-427/22 BG от Съда на Европейския съюз. С решението на касационната инстанция подсъдимият е бил оправдан по обвинението по чл.252 ал.1 НК поради това, че по правото на ЕС, предоставянето на паричен заем срещу лихва по занятие със собствени средства не съставлява банкова сделка - предоставяне на кредит, след като деецът не извършва и дейност по публично привличане на влогове. С Тълкувателно решение № 1/2020г. по тълкувателно дело № 1 по описа за 2020 г. на ОСНК на ВКС е прието, че предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, не представлява банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение не осъществява състава на престъплението по чл. 252 ал. 1 от НК.

Комисията не е доказала придобиването на имуществото от престъпната дейност по повдигнатото на Х. Т. С. и И. Г. С. обвинение, липсва пропорционалност между търсената мярка за конфискация и основанието за отнемане на имуществото. Съгласно действащата национална правна уредба неустановяването по надлежен ред на престъпна дейност противоречи на целта на разпоредбата на чл.2 ЗОНПИ и на принципите за съразмерност и пропорционалност съгласно Протокол 1 от Конвенцията.

Счита за относима и практиката на ВКС във връзка с отменените закони за гражданска конфискация относно необходимостта от връзка между престъпната дейност и имуществото, предложено за отнемане.