Решение № 10008 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10008 гр. София, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря С.Л. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20241110103107 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са искове от Н. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, чрез адв. М., чрез адв. М., срещу „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, за прогласяване нищожността, на основание чл. 26 ЗЗД, на т. 5 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ОL********/09.11.2022г., предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 278,87 лв.“, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 278,87 лв., представляваща недължимо платена сума по процесния договор за кредит, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 17.01.2024 г., до окончателното плащане на дължимото.

Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищеца сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ***********/09.11.2022г., по силата на който получил сумата от 800.00 лв. Ищеца посочва, че е заплатил на ответника сума в общ размер от 1078,87 лв., включително и 278,87 лв. – такса за експресно разглеждане. Излагат се подробни съображения за недействителност на целия договор, както и на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане. Моли съда да бъде признато за установено, че клаузата е нищожна, както и да му бъде присъдена заплатената на ответника сума от 278,87 лв., като получена без основание.

В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като излага подробни съображения за недопустимост и неоснователност. Моли съда да отхвърли исковете. Твърди и сочи доказателства, че е заплатил на ищеца сумата от 278,87 лв., преди получаване на исковата молба. Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява. Депозира писмена молба, с която развива съображения по същество. Признава, че след завеждане на исковата молба, ответника му е върнал сумата от 278,87 лв.

Ответника, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила писмена 1 молба, в която развива съображения по същество.

С определение от 13.05.2024г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал изменение на размера на предявения по чл. 55, ал. 1 ЗЗД иск, чрез увеличаването му до размер от 278,87 лв.

По делото са ангажирани писмени доказателства.

От събраните по делото относими доказателства се установява следното:

Между страните не е спорно и от представен Договор за потребителски кредит № ОL********/09.11.2022г., се установява, че ответникът, в качеството си на кредитор, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател, заем (кредит) в размер на 800,00 лв., която сума ищецът се задължил да върне в срок от 45 дни, заедно с такса за експресно разглеждане в размер от 278,87 лв., като общата дължима сума е 1078,87 лв.

При така установеното съда направи следните правни изводи:

Предявени са искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ОL********/09.11.2022г., предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 278,87 лв.“ и заплащане на сумата 278,87 лева, представляваща платена без основание сума по договора.

По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят – ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл е Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС ).

Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съдът намира, че процесната клауза от сключения между страните договор, за заплащане на „такса експресно разглеждане“ на заявка за паричен заем, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът посочената такса, поради което посочената клауза от договора се явява нищожна. От друга страна, посочената такса несъмнено се явява разход по кредита и е следвало да бъде включена в ГПР и след като това не е направено, потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните разходи по кредита, които ще направи, което е в нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Процесната такса по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на РБ. Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

С оглед гореизложеното, предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде 2 уважен, като бъде прогласена нищожността на клаузата от договора, предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 278,87 лв.“.

По иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Плащането по нищожна клауза в договора съставлява платено без основание, при начална липса на такова /на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/. Платеното подлежи на връщане, но доколкото ищеца признава с нарочна молба от 07.05.2024г., че е исковата сума е заплатена от ответника в хода на процеса, то следва да се приеме, че искът е неоснователен, тъй по време на процеса, задължението на ответника е погасено чрез плащане. С оглед на това и съобразно чл.235, ал.2 и 3 ГПК, предявеният иск е неоснователен, поради извършено след завеждане на делото плащане и като такъв, следва бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. Предвид това ответника бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1 0 0 л в . за заплатена държавна такса. На основание чл.38, ал.2, във вр. ал.1, т.2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №177492004, ф.д.

№24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца, която сума съдът определи по чл. 7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г., като взе предвид възражението на ответника и като съобрази разясненията, дадени с Определение № 29/20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г., т. к., II т. о. на ВКС, за това, че когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на т. 5 о т Договор за потребителски кредит № ОL********/09.11.2022г., сключен между Н. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр.

София, АДРЕС и „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, предвиждаща „такса експресно разглеждане в размер 278,87 лв.“.

ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Н. Х. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, чрез адв. М., за осъждане на ответника „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на ищеца сумата от 278,87 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № ОL********/09.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.01.2024 г. до окончателното плащане на дължимото.

ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на Н. Н. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Кредито“ ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Г, ап. офис 32, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат №177492004, ф.д.

№24/2021г. на СГС, 24 с-в, с адрес: АДРЕС, представлявано от управителя адв. Д. М. М., сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Н. Н. Х..

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок 3 от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4