Акт от 27.07.2021, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№

266 гр.

Велико Търново, 27.07.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЙОРДАНКА

МАТЕВА

При секретаря Д. С. разгледа докладваното от съдия Матева адм. дело № 352/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.

172, ал. 5 и чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Настоящето дело е образувано по жалба на Д.Ц.П. ***, чрез адвокат П.П., против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-1275-000312/17.05.2021 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново, с която спрямо оспорващия е приложена такава от вида „прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Рено Еспейс с рег. ***, за срок от 6 месеца, считан от 15.05.2021 г.“ за дето това ППС е било управлявано от неправоспособно лице.

В жалбата и съдебното производство се изразява несъгласие с издадената заповед, като оспорващият счита, че същата е незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Твърди, че при прилагане на процесната ПАМ са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и мярката е в противоречие с материалния закон. В тази връзка, твърди, че автомобилът е бил предоставен и управляван от правоспособния водач С.В., а не на посочения в АУАН, послужил като основание за прилагане на процесната ПАМ Й.Я., който безспорно е бил лишен по административен ред от право да управлява МПС, като тези лица са дали подробни обяснения и възражения срещу АУАН, в които твърдят безпротиворечиво, че проверяващите полицаи, след като са ги спрели, са им разпоредели да разменят местата си в колата, по начин, че да посочат като водач неправоспособния Я. и да санкционират същия, а във връзка с неговото нарушение – да приложат и процесната ПАМ спрямо П.. Предвид горното, оспорващият твърди, че автомобилът е бил управляван от правоспособно лице, на което не е наложено наказание лишаване от правоуправление и това е С.С., поради което неоснователно спрямо собственика на ППС е приложена процесната ПАМ. Не претендира разноски.

Ответната страна – началникът на сектор ПП при ОД на МВР – Велико Търново, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище изразява подробно становище за законосъобразност и валидност на процесната заповед. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед № 21-1275-000312/17.05.2021 г. на началник сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново спрямо Д.Ц.П. ***, като собственик на лек автомобил Рено Еспейс с рег. ***, е приложена ПАМ прекратяване на регистрацията на притежаваното от него МПС за срок от 6 месеца, считано от 15.05.2021 г., за дето това ППС е било управлявано от неправоспособно лице – Й.Я., който от своя страна е лишен от право да управлява МПС по административен ред с влязло в сила НП № 19-1275-000918/22.05.2019 г., с което му е наложено наказание 30 месеца лишаване от право да управлява МПС. Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на адресата й на 25.05.2021 г.

В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че на 15.05.2021 г., около 22.15 часа в гр.

Велико Търново, на ул. България срещу № 64, в посока на движение към ул. Васил Левски е установено при полицейска проверка, че лишеният от право да управлява МПС по административен ред Й.Я. управлявал автомобила на Д.Ц.П., като за това на водача е съставен АУАН № GА391246/15.05.2021 г. Този АУАН е представен и приет като доказателство по делото. В обстоятелствената част на този АУАН е възпроизведена същата фактическа обстановка, като в допълнение е посочено, че водачът отказва и проверка за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство и отказва да изпълни предписание за медицинско изследване за това. Посочено е, че водачът не бил поставил и обезопасителен колан, а и не представя талон за регистрация на МПС, което управлява.

От ответника е представена пълната административна преписка във връзка с издаване на процесната заповед за прилагане на ПАМ, вкл. АУАН съставен за нарушенията от 15.05.2021 г. на Й.Я. и приложенията и възраженията към него, влязлото в сила НП № 19-1275-000918/22.05.2019 г., с което на Й.Я. е наложено наказание 30 месеца лишаване от право да управлява МПС, както и доказателства относно компетентността на органа, издал оспорената заповед.

По искане на жалбоподателя в настоящето дело са разпитани като свидетели С.В. и Й.Я., които са дали показания за фактите и обстоятелствата във връзка с проверката от 15.05.2021 г., които ще бъдат обсъдени по-долу по съществото на спора.

Настоящият съдебен състав, въз основа на приетите за установени факти и след като прецени доводите и възраженията на страните от една страна, а от друга извърши служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.

1 от АПК на всички основания по чл. 146 от същия кодекс, счита следното:

Предявената жалба е редовна и допустима – отговаря на изискванията на АПК за съдържанието й, подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от адресата на индивидуалния административен акт, който е утежняващ за него, т. е. при наличие на правен интерес от оспорване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните мотиви:

Предмет на настоящето дело е административен акт за прилагане на ПАМ по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Индивидуалният административен акт, предмет на съдебния контрол, е издаден от компетентен орган – началник на сектор ПП към ОД на МВР – Велико Търново. Съгласно чл. 172 от ЗДвП,

ПАМ по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП, на основание чл. 165, ал.

1 ЗДвП са определени основни структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, вкл. по т. 3 - Областните дирекции на МВР, като със Заповед № 366з-659/26.02.2021 г. директорът на ОД на МВР Велико Търново е делегирал своята компетентност на издателя на акта – началника на сектор ПП (т. 1.2), т. е. заповедта е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана от фактическа и правна гледна точка - в нея подробно е описана фактическата обстановка, посочено е и правното основание за издаване на заповедта, а именно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, който предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Неоснователни са възраженията в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на процесната заповед и прилагане на ПАМ, обосновани с пороци в съставения във връзка със същото нарушение АУАН. Настоящето производство е самостоятелно, същото е административно и към него са неотносими изискванията на ЗАНН. В този смисъл каквото и процесуални, и формални нарушения да има при съставянето на АУАН те не могат да се отразят на настоящето производство, което не изисква установява на административното нарушение по реда на ЗАНН за предприемане на ПАМ във връзка с него.

Неоснователни са възраженията и за това, че процесната заповед за прилагане на ПАМ е приложен неправилно и материалният закон. Според чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП, ПАМ от вида на процесната - прекратяване за срок от 6 месеца до една година на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага в няколко случая, един от които е спрямо собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което е налице някое от посочените обстоятелства: 1. без да е правоспособен водач; 2. не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство или 3. след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред или 4. свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от

Наказателно-процесуалния кодекс. В случая се претендира да е изпълнена третата хипотези от горепосочените, а именно – защото процесното ППС на оспорващия е било управлявано от лице, което с влязло в сила НП е лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно средство.

Следователно релевантните факти за делото са два: кой е управлявал МПС и е ли той лишен от право да управлява моторно превозно средство.

Относно първия от тези два факта, ответникът твърди, че процесното МПС на 15.05.2021 г. е управлявано от Я.Й., като във връзка с доказването му представя АУАН срещу същия като водач на процесния автомобил. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.

2 от ЗДвП, редовно съставените актове за установяване на административни нарушения по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ документ АУАН GА391246/15.05.2021 г. се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, е на жалбоподателя.

Ангажираните по делото доказателства от жалбоподателя не опровергават констатациите на административния орган и описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед и в съставения АУАН фактическа обстановка, поради което съдът приема, че тя съответства на действителната такава, а именно дерегистрирания с процесната заповед автомобил на 15.05.2021 г. е бил управляван от Й.Я..

В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелите Й.Я. и С.С., установяващи, че водач на автомобила по същото време била С. по следните съображения: Преди всичко съдът намира, че не може да кредитира показанията на Й.Я. защото те представляват негова лична защитна теза, във връзка с констатирани серия нарушения, извършени от него самия лично като водач. Обстоятелството, че процесната ПАМ е приложена във връзка с едно от няколкото нарушения, извършени от него и установени при проверката на 15.05.2021 г. го прави пряко заинтересован от изхода на това дело, пристрастен и необективен. На следващо място, показанията на Я. не кореспондират по редица съществени въпроси с показанията на С.С.. Св. С. твърди, че взела колата на оспорващия от паркинга пред работата й, непосредствено след като приключила работа, като на паркинга видяла Й., който я помолил да го закара вкъщи. Според св. Й.Я. обаче, със С. се били предварително чули, като тя го помолила да я придружи и да отиде с нея да си свърши някаква лична работа – да закарат кучето й в клиника. Свидетелката С. в показанията си пред съда не твърди, че съвместното им пътуване на 15.05.2021 г. е свързано с куче и посещение на ветеринар, но в писмените си обяснения по случая при проверката е посочила, че „по спешност трябвало да заведе кучето си на преглед в клиника в посока към Пазара“. За факта, че в колата при спирането и проверката е имало куче свидетелства и Докладната записка от ПИ Т.Г.– актосъставител (л. 45 от делото). Ето защо съдът приема, че пътуването се е наложило, за да се транспортира кучето на С. до ветеринар, като животното било в колата при проверката. При положение обаче, че се касае за нуждаещо се от преглед животно, собственост на С., което е транспортирано с чужд автомобил, е логично да се очаква, че именно стопанката на кучето ще държи същото докато се движат, което изключва възможността едновременно с това С. да е управлявала колата. Това изцяло логическо предположение се подкрепя и от преките писмени доказателства по делото. Че именно Я. управлявал МПС сочат писмените обяснения на актосъставителя и докладната записка от ст. инспектор Д.във връзка с проверката на възражението срещу АУАН от Я., в което последният е заявил, че проверяващите полицаи го принудили, след като спрели автомобила, да се размени със С., като заеме вместо нея мястото на водача. Самите твърдения на Я., че им било разпоредено да се разменят със С. съдът не кредитира, защото са лишени от всякаква логика и смисъл, доколкото остава абсолютно неясно защо още преди да извършат проверка на самоличността на лицата, дали са правоспособни водачи и дали са употребили алкохол проверяващите са „избрали“ за нарушител неправоспособния водач, а и защо е било изобщо наложително пътниците непременно да си „разменят“ местата, след като би било достатъчно Я.просто да заеме водаческото място, без значение къде точно ще се намира в колата С., ако целта на проверката е било уличаването му в нарушения, които не е извършил.