Определение № 4199 от 17.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1770/2026
- Вид
- Определение № 4199
- Подписан
- 17.08.2026
- В сила
- 17.08.2026
- Състав
- Константин Димитров Иванов, Николай Свиленов Стоянов, мл.с. Ивайло Максимов Младенов
Цитирани разпоредби
- чл.109 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.119, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4199 гр. Варна, 17.08.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Ивайло М. Младенов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501770 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.122 от ГПК.
Образувано е по спор за подсъдност между РС-Варна и РС- Б......... за разглеждане на искове на М. И. Ц. ЕГН **********, срещу Д. В. Т., ЕГН **********, с адрес в гр. Б........., за осъждане ответника да заплати на ищцата сумата от 1380 евро на осн. чл.265, ал.2 вр. чл.55, пр.3 от 33Д и сумата от 1020 евро - обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за периода от 01.03.2026г. до 22.04.2026г.
За да се произнесе съдът намира следното:
Повдигнат е спор за местна подсъдност между две районни съдилища, които принадлежат към районите на различни по-горни съдилища, поради което компетентен да се произнесе по него е ОС - Варна, като по-горен на съда, който последен е отказал да разгледа делото, на осн. чл.122, изр.2 ГПК.
Съдебното производство е образувано по искове на М. И. Ц. за осъждане на Д. В. Т., с адрес в гр. Б........., да заплати на ищцата сумата от 1380 евро на осн. чл.265, ал.2 вр. чл.55, пр.3 от 33Д и сумата от 1020 евро – обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за посочен минал период.
С исковете е бил сезиран РС-Б..........
Без каквито и да било действия по остстраняване на нередовостите на исковата молба, включително и преди да изпрати същата за отговор по реда на чл.131 от ГПК, с определение №380/25.06.2026г. РС-Б......... служебно се е произнесъл за местна неподсъдност на спора на осн. чл.109 от ГПК, прекратил е делото и го е изпратил на РС-Варна.
С определение №10137/04.08.2026г. по гр. дело №5460/2026г. съставът на ВРС е повдигнал настоящия спор за подсъдност.
1
Предвид естеството на предявените искове – осъдителни за парични суми, твърдяни за дължими поради неизпълнение на облигационни задължения по договор за изработка – общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК действително е тази по постоянния адрес, респективно по седалището, на ответника. За нея съдът не следи служебно, а единствено по възражение на ответника в срока за отговор по чл.131 от ГПК, защото тя е предвидена в интерес именно на ответника. Изобщо случаите, при които съдът следи служебно за спазване на правилата за местната подсъдност са изчерпателно уредени с разпоредбите на чл.119, ал.2 и чл.3 от ГПК (по местонахождение на недвижим имот (при вещен спор и при някои облигационни искове по договор с вещно-прехвърлително действие, изброени в чл.109 от ГПК); по искове срещу потребители; по такива по КЗ на увреденото лице; както и срещу държавата и държавни учреждения). Служебно съдът следи за родовата подсъдност на делото, но тя не е предмет на преценка към момента. Във всички останали случаи въпросът за местната подсъдност подлежи на разглеждане само по възражение на ответниика, и то заявено в срока за отговор на исковата молба – чл.119, ал.4 от ГПК.
В настоящия случай, както се обясни, предявените искове не обуславят специална местна подсъдност, защото са осъдителни такива за парични суми, твърдяни за дължими поради неизпълнение на облигационни задължения по договор за изработка по ЗЗД. Спорът не е вещен, нито облигационен по сделка с вещно-прехвърлително действие измежду изрично посочените в чл.109 от ГПК, както правилно е посочил и ВРС. В същото време производството е прекратено служебно от начално сезирания съд при нередовности на исковата молба и без възражение от ответника, който дори не е конституиран. Поради всичко това начално сезираният съд погрешно е приел местна не подсъдност на спора в конкретния случай, оглед на която да прекрати делото пред себе си и да го изпрати на ВРС.
Предвид изложеното местно компетентен да разгледа предявения иск в случая е първоначално сезираният РС-Б........., на когото следва да бъде изпратено образуваното гражданско дело.
Воден от горното и на осн. чл.122 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа и да се произнесе по предявените искове на М. И. Ц. за осъждане на Д. В. Т., с адрес в гр. Б........., да заплати на ищцата сумата от 1380 евро на осн. чл.265, ал.2 вр. чл.55, пр.3 от 33Д и сумата от 1020 евро – обезщетение за пропуснати ползи от нереализиран доход от наем за посочен минал период, е РС – Б..........
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Районен съд – Б......... по компетентност за продължаване на съдопроизводствените действия.
2
Препис от определението да се изпрати на РС-Варна за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3