Решение № 124 от 31.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Плевен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500082 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от П. П. Л. с ЕГН********** чрез адв. М. А. срещу Решение № 1848/ 28. 11. 2025 г. по гр. д. № 5267/ 2024 г. по описа на РС- Плевен.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ОБЩИНА - гр. Долна Митрополия е изразила становище чрез процесуалния си представител кмета на общината П.Ц., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

Въззиваемите Г. Б. Л. с ЕГН**********, М. Б. Л. - П. с ЕГН**********, Е. Й. В. с ЕГН ********** и Б. Й. Ф. с ЕГН********** са изразили становище чрез процесуалния си 1 представител адв. М. А., че въззивната жалба е основателна.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение предвид разпоредбата на чл. 269 , изр.1 ГПК е валидно и допустимо.

Първоинстанционното решение е неправилно съобразно изложените съображения от въззивния съд.

С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от П. П. Л., Г. Б. Л., М. Б. Л. – П., Е. Й. В. и Б. Й. Ф. срещу Община- Долна Митрополия иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху дворно място от 1392 кв. м., представляващо *** в местността *** в гр. ***, общ Долна Митрополия, изключен от регулация и превърнат съгласно Акт № 177, т.26, рег. № 10267/ 24. 08. 2022 г. в общинска собственост.

За да постанови решението си районният съд е приел в мотивите, че ищците се легитимират като собственици по наследство и договор от 08.04.1981год., приложен на л.12 от делото.

Видно от обективираното в договора е, че същият съчетава елементите на договор за продажба на наследство и договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане ,поето от страна на купувача. Съдът е приел, че първият договор се сключва в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, като формата е за действителност. Вторият договор следва да е сключен във формата на нотариален акт. Формата не е спазена и договорът няма вещно-прехвърлително действие.

По делото не са представени доказателства за това описаният в обстоятелствената част на исковата молба недвижим имот да е бил в патримониума на общия наследодател на ищците Б. Л. А.. Районният съд е определил като недоказани твърденията на ищците описаният в договора от 08.04.1981год. недвижим имот да е идентичен с имота, актуван като общинска собственост от страна на ответната община. Не са доказани твърденията на ищците да са придобили имота въз основа на придобивна давност. От разпита на свидетелите не е установено, че ищците са упражнявали в продължение на 10 и повече години непрекъсната, несмущавана фактическа власт върху процесния имот, и то с ясно обективирано намерение да своят този имот, като свой собствен. Установено е, че не са доказани ищцовите твърдения за заплащани данъци, поради липса на представени по делото доказателства.

Въззивният съд счита, че въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:

2

От представеното удостоверение за наследници от 27. 08. 2024 г. на Кметство – гр. ***, Община Долна Митрополия става ясно, че ищците П. П. Л. (съпруга), Г. Б. Л. (син) и М. Б.

Л. - П. (дъщеря) са законни наследници на Б. Д. Л., починал на 19. 08. 2024 г., който е син на Д. Б. Л., починал на 13. 10. 1981 г. и внук на общия наследодател Б. Л. А., починал на 22. 05.

1975 г. и на И.М.С., починала на 09. 09. 1981 г. Ищците Е. Й. В. и Б. Й. Ф. са дъщери на И.Д.И. (дъщеря на Б. Л. А.), починала на 13. 08. 2021 г. и внучки на Б. Л. А. и И.М.С..

Следователно ищците са законни наследници (правнуци) на Б. Л., като внуци на Д. Б. Л., починал на 13. 10. 1981 г., който е син на общия наследодател Б. Л. А., починал на 22. 05.

1975 г. и на съпругата му И.М.С., починала на 09. 09. 1981 г. По делото е представена декларация за идентичност на имената затова, че имената И.М.С., починала на 09. 09. 1981 г. и О.М.С. са имена на едно и също лице.

По делото е представен Договор от 08. 04. 1981 г. между О.Д.С. от гр. *** и Д. Б. Л. от гр.

***, по силата на който О.Д.С. продава на Д. Б. Л. наследствените си права върху недвижимия имот в гр. ***, оставен от починалия й съпруг Б. Л. А., б. ж. на гр. ***, починал на 25. 05. 1975 г., който недвижим имот се състои от ДВОРНО МЯСТО в гр. ***, цялото от 760 кв. м., парцела ***, стр. кв. 114 по плана на града, при съседи на това дворно място: улица, П.Л.С., Й.Ц. и К. Л. заедно с построените в това дворно място жилищна сграда, селскостопанска сграда, а също и дворното място в гр. ***, цялото от 1200 кв. м. при съседи: улица, Л.Т.В., наследници на К. Ц. и наследници на А.П., срещу задължението на Д.

Б. Л. да греда и издържа прехвърлителката до края на живота, като осигури жилище, храна, отопление, обслужване и накрая да я погребе по обичая на населеното място, а също и за грижите, които е полагал досега. В точка втора от договора е записано, че Д. Б. Л. купува от О.Д.С. описания по горе недвижим имот, т. е. наследствените права върху този имот на О.

Д.а, който има от починалия си съпруг срещу задължението за гледане и издръжка на О. Д.а, както е описано по- горе и за грижите, които е полагал досега за нея. Договорът е с нотариална заверка на подписите от кмета на гр. *** Ц.Р., като О. С. е положила палец вместо подпис.

Въз основа на цитирания по- горе договор от 08. 04. 1981 г. между О. С. и Д. Б. Л. (син на И./ О. С. съгласно удостоверението за наследници приложено по делото) въззивният съд приема, че страните са сключили договор за прехвърляне на наследствени права по смисъла на чл. 212 ЗЗД върху описаните недвижими имоти, собственост на Б. Л. А. (починал на 25.

05. 1975 г.), общ наследодател на ищците, негови правнуци.

Въззивният съд не възприема изводите на районния съд, изложени в мотивите на обжалваното решение, че цитираният договор е съчетание между договор за прехвърляне на наследствени права за дворното място от 760 кв. м. и предварителен договор за прехвърляне правото на собственост върху дворното място от 1200 кв. м., тъй като не е спазена изискуемата от закона форма за действителност – нотариален акт съгласно чл. 18 ЗЗД. При тълкуване на текста на договора се налага изводът, че И./ О. С. е прехвърлила на сина си Д.

Б. Л. наследствените си права придобити от починалия през 1975 г. неин съпруг Б. Л. А. върху описаните в договора имоти срещу задължение за издръжка и гледане. Тези изводи се 3 потвърждават и от текста на точка втора от договора, в който се посочва, че Д. Б. Л. купува от И. /О.Д.С. наследствените права върху този имот на О. Д.а, който има от починалия си съпруг срещу задължението за издръжка и гледане. Следователно, макар и да се посочва недвижим имот в единствено число, при тълкуване на общия смисъл на договора се налага извода, че И./ О. С. е прехвърлила на сина си наследствените си права от съпруга си върху описаните два имота.

С оглед изложеното съдът приема, че И./ О. С. е прехвърлила наследствените си права от съпруга си на сина си Д. Б. Л., спазени са изискванията за форма съгласно чл. 212, ал.2 ЗЗД (нотариална заверка на подписите на страните и договорът да е писмен) и е налице действително прехвърляне на наследствени права върху описаните имоти в договора.

Към момента на откриване на наследството на общия наследодател Б. Л. А. на 22. 05. 1975 г. е действал настоящия Закон за наследството. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. От удостоверението за наследници по делото става ясно, че Б. Л. А. и И. О. С. са имали четири деца: наследодателят на ищците Д. Б. Л. (починал на 13. 10. 1981 г.); П.Б.К. (починала на 30. 04. 1986 г.); Г.Ц.И. (починала на 31. 01. 1951 г.) и П.

Б. Л. – неженен, без деца, починал на 28. 09. 1947 г. Към 22. 05. 1975 г. когато е починал Б. Л.

А. същият е имал преживяла съпруга и две деца и внучка Ц.Т., дъщеря на починалата през 1951 г. Г.Ц.И.. След прилагане на разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗН се установява, че преживялата съпруга и законните наследници притежават по 1/ 4 идеална част от наследството на Б. Л. А.. С оглед на това, че в договора за прехвърляне на наследствени права не е посочен размерът на наследствените права на И. / О. С., то следва да се приеме, че същата е притежавала 1/ 4 идеална част, която е прехвърлила на сина си Д. Б. Л. изцяло.

Същият е притежавал като законен наследник на баща си Б. Л. А. също 1/ 4 идеална част от наследството и след придобиването на наследствените права на И./ О. С. от 1/ 4 част от наследството, същият е придобил общо 1/ 2 идеална част от наследството и това е размерът на наследствените права, които е притежавал наследодателят на ищците Д. Б. А.. По делото липсват данни впоследствие Д. Б. Л. или неговите наслредници да са придобили останалата 1/ 2 от наследството на Б. Л. А. върху процесните имоти.

По отношение на идентификацията на процесния недвижим имот в мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че същият не може да се идентифицира и това е основание предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Въззивният съд счита, че правните изводи на районния съд са неправилни. По делото е представен разписен лист за село ***, от който е видно, че Б. Л. А. е притежавал двор имот № ***, който е изключен от регулацията на селото. В съседство са посочени двор на Ц.А.П. (№ ***), също изключен от регулация и двор на К.С. Ц. (№ ***), също изключен от регулация. При съпоставка на тези посочени съседи с описаните съседи с договора за прехвърляне на наследствени права се установява, че за имота от 1200 кв. м. са вписани съседи наследници на К. Ц. и наследници на А.П.. От доказателствата по делото не се установява през коя година е съставен разписния лист, но тъй като е посочено село ***, който по- късно, по исторически данни е станал град на 04. 09. 1974 г., то разписния лист е изготвен преди тази 4 дата, имотът е записан на Б. Л. А., който е починал през 1975 г. Допълнително в удостоверение на ответника е посочено, че разписният лист е от 1915 г.

По делото в тази връзка е представено удостоверение от 23. 10. 2025 г., издадено от ответната страна Община- Долна Митрополия, в което е посочено, че имот общинска частна собственост по представен АЧОС № 11802 от 11. 04. 2022 г., с идентификатор *** по кадастралната карта на гр. *** е образуван от имот УПИ ***, кв. 156 по преходен регулационен план, одобрен със Заповед № 67/ 1915 г. и поземлен имот ПИ- ***, намиращ се на юг от кв. 156 изключен от регулация с действащия регулационен план на гр. *** със Заповед № 432/ 29. 02. 1972 г. В удостоверението е посочено, че за имот УПИ ***, кв. 156 няма данни за собственост, а по действия регулационен план, одобрен 1972 г. имот ПИ – *** е записан на Б. Л. А..

По делото са разпитани като свидетели В.Т.П. и С.Й.И., които имат имоти съседни на процесния недвижим имот. Свидетелите твърдят, че имотът е наследствен от бащата на Б. Д.