Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 319 от 08.04.2025, Районен съд - Стара Загора

Съд
Районен съд - Стара Загора
Дело
Гражданско дело 503/2025
Вид
Решение № 319
Подписан
08.04.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Свилен Жеков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Стара Загора, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20255530100503 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 и сл. вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Предявени са искове за присъждане на трудови възнаграждения и обезщетение за забава с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът Г. Д. П. твърди, че е бил в трудови правоотношения по трудов договор от с ответника „Енергоимпорт-експорт“ ЕООД, като е изпълнявал длъжността „*************“ до 02.01.2025 г. От месец август 2024 г., ответникът изпаднал в затруднения и изцяло преустановил изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца. Към настоящия момент, ответникът имал към ищеца изискуеми задължения за трудово възнаграждение за месеците: август 2024 г. – 1826,95 лв., септември 2024 г. – 1836,80 лв., октомври 2024 г. – 1836,80 лв., ноември 2024 г. – 1836,81 лв., декември 2024 г.

– 1836,80 лв.

Моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да 1 му заплати сумата в размер на 6618,97 лв. /нетен размер/, представляваща дължими месечни трудови възнаграждения за периода от месец август 2024 г. до месец декември 2024 г., включително законна лихва за забава върху тази сума в размер на 143,97 лв.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба като заема позиция за основателност на иска. Сочи, че дружеството е в трайно затруднение и е подало молба за откриване на производство по несъстоятелност.

В открито съдебно заседание ищецът направи частично оттегляне на исковете по отношение на претендираните суми за м. август 2024г. в размер на 917,68 лева, за м. септември 2024г. в размер на 1425,32 лева и за сумата над 768,32 лева до пълния предявен размер от 1425,32 лева за м. октомври 2024г. и с протоколно определение съдебното производство бе частично прекратено.

Ищецът с оглед признанието на ответника поиска да бъде постановено решение при признание на иска за останалите искови претенции.

Съдът, като взе предвид становищата на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска, визирани в чл. 237 ГПК. Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадане на насрещните позиции на двете страни. Ответникът признава изцяло иска както в отговора на исковата молба, така и в открито съдебно заседание. Налице е искане от ищеца за постановяване на решение при признание на иска. Предявеният иск, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито такъв по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника ще следва да се постанови решение за уважаване на иска съобразно извършеното признание, без съдът да се мотивира по същество по аргумент на чл. 237, ал.

2 ГПК. Това е така, защото признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение.

Настоящият съд ще присъди нетното трудово възнаграждение, тъй като 2 работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения, или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски /така напр. решение № 154/24.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 6134/2014 г., III г.о., решение № 166/25.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 220/2009 г., III г.о./. В обобщение – настоящият съд посочва изрично дали присъжда брутно или нетно трудово възнаграждение, като не е необходимо изрично искане за това от страна на ищеца, респективно възражение на ответника. И при двете разрешения работникът или служителят не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски. Това е така и в случая, когато се присъжда брутното трудово възнаграждение, тъй като данъкът и осигурителните вноски са публични държавни вземания /чл.162, ал.2, т.1 ДОПК/, а в изпълнителното производство държавата се смята винаги присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични вземания, съгласно чл.458 ГПК /чл.353 от ГПК отм./.

Съдебният изпълнител при събиране на дължимото трудово възнаграждение е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения. Поради това може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като решението следва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски.

По отношение на разноските съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК разноските се възлагат върху ищеца, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. Тълкувайки цитираната разпоредба съдът стига до извода, че за да се възложат разноските върху ищеца е необходимо едновременното наличие на две предпоставки: признание на ответника, такова поведение на ответника преди завеждане на иска, което не дава повод на ищеца да смята, че няма да получи търсената с иска сума. В 3 случая ответникът признава иска. Следва да се има предвид обаче, че това признание е направено едва с отговора на исковата молба. Поради горното съдът намира, че не е налице втората предпоставка – поведение, което не дава повод на ищеца да предяви иск. Ето защо на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за адвокатско възнаграждение от 2000,00 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.01.2025 г. Отделно от това и държавна такса в размер на 270,51 лв. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Старозагорски районен съд.

Така мотивиран и на основание чл. 237 ГПК, Старозагорски районен съд РЕШИ:

ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД при условията на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска/ „Енергоимпорт-експорт“ ЕООД, ЕИК: 123005064, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9 ДА ЗАПЛАТИ на Г. Д. П., ЕГН: ********** и адрес: гр.

**********, ул. „*******“ № **, ет. **, ап. ** както следва: 1/ сумата от 768,32 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/, представляваща незаплатен остатък нетно трудово възнаграждение за м. октомври 2024 г., 2/ сумата от 1425,33 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и три стотинки/, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г., 3/ сумата от 1425,32 лв. /хиляда четиристотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща нетно трудово възнаграждение за м. декември 2024 г., 4/ сумата от 42,73 лв.

/четиридесет и два лева и седемдесет и три стотинки/ лихва за забава за периода 26.09.2024 г. до 26.01.2025 г., начислена върху нетното трудово възнаграждение за м. август 2024 г. в размер на 917,68 лв., 5/ сумата от 50,19 лв. /петдесет лева и деветнадесет стотинки/ лихва за забава за периода 26.10.2024 г. до 26.01.2025 г., начислена върху нетното трудово възнаграждение за м. септември 2024 г. в размер на 1425,32 лв., 6/ сумата от 33,46 лв. /тридесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/ лихва за забава за периода 26.11.2024 г. до 26.01.2025 г., начислена върху нетното трудово 4 възнаграждение за м. октомври 2024 г. в размер на 1425,32 лв., 7/ сумата от 17,27 лв. /седемнадесет лева и двадесет и седем стотинки/ лихва за забава за периода 26.12.2024 г. до 26.01.2025 г., начислена върху нетното трудово възнаграждение за м. ноември 2024 г. в размер на 1425,33 лв., ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от датата на депозиране на исковата молба – 27.01.2025 г. до окончателното плащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Енергоимпорт-експорт“ ЕООД, ЕИК: 123005064, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9 да заплати на Г. Д. П., ЕГН:

********** и адрес: гр. **********, ул. „*******“ № **, ет. **, ап. ** сумата от общо 2000,00 лв. /две хиляди лева/, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, „Енергоимпортекспорт“ ЕООД, ЕИК: 123005064, със седалище и адрес на управление: гр.

Стара Загора, ул. „Св. Княз Борис“ № 93, ет. 8, офис 9 да заплати сумата от 270,51 лв. /двеста и седемдесет лева и петдесет и една стотинки/, представляваща дължимата държавна такса по исковата молбата в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорски районен съд.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от 10.04.2025 г. – арг. чл. 315, ал. 2 ГПК.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 5