Решение № 302 от 24.07.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 534/2025
- Вид
- Решение № 302
- Подписан
- 24.07.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 228, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал.1 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 269, ал. 1, т. 2 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 94, ал.4 · Закон за предучилищното и училищното образование
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 · Кодекс на труда
- чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 · Кодекс на труда
- член 188, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 189 · Кодекс на труда
- чл. 193 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 194, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Кодекс на труда
- чл. 195, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 325 ал.1т.1 · Кодекс на труда
- член 357 · Кодекс на труда
- чл. 358 · Кодекс на труда
- чл. 358, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 61, ал.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 302 гр. Карлово, 24.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. П.а при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Дарина Ил. П.а Гражданско дело № 20255320100534 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание по член 357 от КТ във връзка с член 188, т. 2 от КТ във връзка с член 358, ал. 1 т. 2, пр. І-во от КТ.
Ищецът С. М. М. с ЕГН ********** от град К., съдебен адрес град П., ул. *** твърди, че оспорва заповед № РД-06-01/10.01.2025 г., с която на основание чл. 195, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 2 и чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, с искане същата да бъде отменена и да бъдат присъдени направените по делото разноски за инстанцията.
Обжалваната заповед била неправилна, незаконосъобразна и издадена в противоречие с приложимите материалноправни норми.
За да се стигне до издаването на заповедта, с която било наложено дисциплинарно наказание на ищеца, ответникът започнал проверка със заповед № РД-02-182/29.11.2024 г., с която било наредено да се извърши проверка в НУ „Н.П.“, гр. С.. В мотивната част на заповедта като предмет на проверката било посочено „установяване истинността на твърденията в сигнал № АД-02-1140/18.11.2024 г. в РУО – П. чрез проверка на документацията в училището“. Какъв бил сигналът и какво било неговото съдържание не ставало ясно нито от заповедта, нито същият бил връчен на ищеца.
След извършване на проверката бил изготвен констативен протокол вх. № РД-25-214/12.12.2024 г. до началника на РУО – П.. В него било посочено, че с протокол № 7/04.09.2024 г. на НУ „Н.П.“, гр. С. били приети учебни планове за учебната 2024/2025 г., в които в раздел „Факултативни учебни часове“, въз основа на подадени заявления от родители, бил заложен 1 1 час „Х“.
Отбелязано било също, че поради подадено заявление за прекратяване на трудово правоотношение от г-жа В.К., която притежавала необходимата квалификация за водене на тези часове, на 09.09.2024 г. било обявено свободно работно място в сайта на РУО – П., интернет страницата на училището и в Бюро по труда – гр. К. и гр. С.. След изтичане на срока на обявата същата била подновявана, но не се явил кандидат, който да подаде документи и да преподава ФУЧ – „Х“. Към 12.12.2024 г. обявата все още била активна в сайта на РУО – П. със срок до 01.05.2025 г.
В заключение в протокола било посочено, че от началото на учебната 2024/2025 г. до момента часовете по ФУЧ – „Х“ не се провеждали поради липса на квалифициран педагогически персонал.
С писмо изх. № АД-01-3214/18.12.2024 г. началникът на РУО – П. изискал от ищеца писмени обяснения на основание чл. 193, ал. 1 КТ, като му бил предоставен срок от два работни дни. Обясненията били свързани с твърдени нарушения на ЗПУО и Наредба № 15/22.07.2019 г., както и с причините, поради които ищецът не предприел действия часовете да бъдат възложени на друг специалист.
В указания срок ищецът представил писмени обяснения, в които подробно описал създалата се ситуация и предприетите от него действия като директор на училището. Изрично било посочено, че съществувала обективна невъзможност да бъде осигурен учител по Х с необходимата квалификация, както и че не било възможно назначаването на лице без такава правоспособност. Посочено било също, че никой от учителите в училището не притежавал необходимата квалификация.
Със заповед № РД-03-100/19.12.2024 г. началникът на РУО – П. указал на ищеца да създаде организация за изпълнение на учебните планове в частта „Х“ със срок до 17.01.2025 г., както и да представи доклад до 24.01.2025 г.
В отговор на тази заповед ищецът представил доклад изх. № РД-2548/07.01.2025 г., с който уведомил, че на 27.12.2024 г. било подадено заявление от Т.Т. за заемане на длъжността „Х.“. Със заповед № РД-10-265/06.01.2025 г. били утвърдени учебните часове по паралелки.
След приключване на процедурата била издадена процесната заповед.
Ищецът счита, че липсвало извършено нарушение. Описаното в констативния протокол и в мотивите на заповедта не съставлявало нарушение, като за посочените две нарушения липсвали конкретни законови текстове, които да са нарушени.
Заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 195 КТ, тъй като не съдържала ясно описание на нарушенията, нито датата на извършването им.
Не било ясно какво точно поведение се вменява на ищеца.
По отношение на второто нарушение липсвал изобщо нормативен текст. Посочено било, че ищецът „не е предприел действия“, без да се конкретизира в какво се изразява това бездействие.
От събраните доказателства се установявало, че действия били предприети – обявена била позицията на няколко места, но не се явили кандидати, а наличните учители не притежавали необходимата квалификация.
2
Ищецът не можел да бъде държан отговорен за липсата на кандидати или за липсата на квалификация у персонала. Назначаването на лице било обвързано с изискванията на Наредба № 15/2019 г., които не били изпълнени от нито един кандидат.
Освен това към 06.01.2025 г. длъжността вече била заета, което било съобщено на РУО – П.. Въпреки това било наложено дисциплинарно наказание.
Това обстоятелство не било отчетено при преценката на тежестта на нарушението по чл. 189 КТ.
Не били отчетени и предприетите действия от ищеца, нито обстоятелството, че се касаело за факултативен, а не за задължителен учебен предмет.
Не било отчетено и поведението на ищеца, който изпълнил дадените указания.
С оглед на всичко изложено се приело, че заповедта била издадена в нарушение на КТ и наложеното наказание било несъразмерно, доколкото дори да се приеме наличие на нарушение, същото не оправдавало налагането на наказание „предупреждение за уволнение“.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отмени наложеното му със заповед № РД-06-01/10.01.2025 г., издадена от началник на Регионално управление по образованието – П., дисциплинарно наказание – предупреждение за уволнение. Претендира деловодни разноски.
Ответникът Начално училище „Н.П.“, ЕИК 000459886 със седалище и адрес на управление град С., община С., област П., ***, чрез назначения от съда особен представител счита предявения иск от С. М. М. срещу НУ „Н.П.“, гр. С., за недопустим, като подаден извън срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
В срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ ищецът предявил иск срещу ответник РУО – П.. След постъпил отговор от този ответник и дадени указания от съда, ищецът предявил иск срещу ответник НУ „Н.П.“. Този иск, съгласно чл. 228, ал. 3 от ГПК, се считал за предявен в деня, в който исковата молба срещу него била постъпила в съда, а този ден бил извън срока по чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ – два месеца от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.
Макар изрично да не заявил това, ищецът на практика бил изменил първоначално предявения срещу РУО – П. иск чрез замяна на ответника. За това било налице заявено съгласие под формата на възражение от страна на първоначалния ответник. Налице било и съгласие от страна на ищеца, изразено чрез предявяването на иск срещу друг ответник – НУ „Н.П.“, гр. С..
Не било налице съгласие от новия ответник да встъпи като страна по делото и да замести първоначалния.
Искът срещу НУ „Н.П.“ бил предявен на 28.08.2025 г., много след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ, поради което се явявал недопустим и производството по делото срещу този ответник следвало да бъде прекратено.
В случай че съдът не приеме иска за недопустим и не прекрати производството по делото, ответникът представя настоящия отговор с доводи за неоснователност на предявения срещу НУ „Н.П.“ иск с правно основание – трудов спор по чл. 358 от КТ.
3
По делото постъпил отговор от РУО – П., в който били изложени подробни доводи относно неоснователността на иска и спазването на законната процедура по установяване на извършеното дисциплинарно нарушение от ищеца в качеството му на директор на НУ „Н.П.“, гр. С., както и по налагането на съответното дисциплинарно наказание. Тези доводи ответникът изцяло споделял и възприемал като свои.
Оспорената заповед № РД-06-1/10.01.2025 г. на началника на РУО – П. била законосъобразна и мотивирана, като съдържала всички реквизити, определени в чл. 195, ал. 1 от КТ. При издаването на заповедта били спазени сроковете за налагане на дисциплинарно наказание, както и изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ – от служителя били изискани и съответно били предоставени писмени обяснения във връзка с вменените му дисциплинарни нарушения.
Видно от данните от извършената проверка и представените доклади, включително и от самия ищец в качеството му на длъжностно лице, същият през учебната 2024/2025 г. не бил осигурил изпълнение на раздел „В“ от училищния учебен план за съответните учебни паралелки в частта за провеждане на един учебен час „Х“ като факултативен, каквото решение било взето на заседание на педагогическия съвет от 04.09.2024 г.
Трудовото правоотношение с В.К. било прекратено преди започване на учебната година и ако ищецът бил считал, че в учебното заведение липсва подходящ педагогически специалист, отговарящ на изискванията, той можел, а и бил длъжен да инициира промяна в училищния учебен план в раздел „В“ по отношение на факултативния учебен предмет преди началото на учебната година. Като не сторил това, той допуснал този предмет да стане част от училищния учебен план, поради което бил длъжен да осигури неговото провеждане чрез подходящ педагогически специалист.
В отговора на РУО – П. били посочени конкретните текстове на нормативни актове, съдържащи задължения за ищеца, които той не бил изпълнил, като тези доводи ответникът изцяло поддържал.
Във връзка с изложеното, ответникът молел съда да приеме, че началникът на РУО – П. е издал правилна, законосъобразна и обоснована заповед и да отхвърли иска като неоснователен.
МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен.
Третото лице – помагач на ответника, Регионално управление на образованието – П., оспорва иска като неоснователен.
Сочи, че обстоятелствената част на исковата молба е изключително бланкетна и в нея общо били изложени доводи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, без да били изложени конкретни такива.
Оспорваната заповед № РД-06-1/10.01.2025 г. на началника на Регионално управление на образованието – П. била законосъобразна и мотивирана, като съдържала всички реквизити, определени в чл. 195, ал. 1 от Кодекса на труда: лицето, издало заповедта – началникът на Регионално управление на образованието
–
П., като по-горестоящ и дисциплинарнонаказващ орган спрямо НУ „Н.П.“, гр. С.; нарушителят – лицето, на което се налагало дисциплинарното наказание, длъжността, която заемало, както и видът на наложеното наказание; извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина – описани с обективните и субективните им признаци, времето на извършване и нарушените текстове от нормативни 4 актове.
При издаване на заповедта били спазени сроковете за налагане на дисциплинарното наказание, регламентирани в чл. 194, ал. 1 от Кодекса на труда – за нарушенията началникът на Регионално управление на образованието – П. като по-горестоящ орган спрямо работодателя бил узнал чрез доклад на проверяващия, към който бил приложен и констативният протокол от извършената проверка – доклад с вх. № ЕД-02-196/17.12.2024 г.
Заповедта била връчена на служителя на 20.01.2025 г., което било в двумесечния срок от установяване на нарушението.
Спазени били и изискванията на чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда – дисциплинарнонаказващият орган изискал от служителя писмени обяснения с писмо с изх. № АД-01-3241/18.12.2024 г., получено на 19.12.2024 г. лично срещу подпис. Дисциплинарното наказание било наложено след изтичане на срока за получаване на писмените обяснения и след тяхното разглеждане и преценка на критериите по чл. 189 от Кодекса на труда – тежест на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, и поведението на служителя.
В Регионално управление на образованието – П. постъпил сигнал на 18.11.2024 г. от родител на ученик от НУ „Н.П.“, гр. С., в който, освен въпроси относно професионалната квалификация на педагогически специалист, се сигнализирало, че не се провеждат учебни часове по Х, което ощетявало учениците.