Решение № 194 от 28.02.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 3976/2024
- Вид
- Решение № 194
- Подписан
- 28.02.2025
- Състав
- ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА ЛАЗАРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 342, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 194 гр. Перник, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720103976 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от „Йеттел Бълагрия“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ срещу С. Я. С., уточнена с молба от 26.07.2023 г., с която са предявени срещу ответника положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД да бъде признато за установено, че дължи на ищеца сума в общ размер на 1 028,44 лв., формирана както следва: 422,38 лв. - непогасени задължения по Договор за мобилни услуги № 624480680 от 03.04.2021 г., изменен с Допълнително споразумение № 057838641 от 16.09.2021г. към договор за мобилни услуги, с който се предоставя мобилен номер ****, от които: 114,89 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 20/11/2021г. - 19/03/2022г. и 307,49 лв. - неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; 545,79 лв. непогасени задължения по Договор за лизинг от 16.09.2021г., с който е предоставено ползването на мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A52S 5G 128GB Black, включващи: 103,96 лв. - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20.11.2021г. – 19.03.2022г. и 441,83 лв. - предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 19.04.2022г. – 16.08.2023 г.: 60,27 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови аксесоари № 625186257 от 16.09.2021г., с който е предоставено ползването на комплект ог 5 бр. аксесоари, включващи: 11,48 лв. - дължими незаплатени лизингови вноски за периода 20/11/2021г, - 19/03/2022г. и 48,79 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 19/04/2022г. - 16/08/2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 1028,44 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 19.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Сочи се, че за претендираните вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 322 от 1
01.02.2024 г. по частно гражданско дело № 300/2024 г. по описа на Районен съд Перник. Ищецът излага доводи, че с ответника са в облигационни отношения по посочените договори. Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по тях в претендирания размер, за които са издадени фактури, описани в исковата молба. Съобразно изложеното е направено искане съда да уважи предявените искове. Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител – адв. Е. В., в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице реална доставка на претендираните услуги. Поддържа, че част от договорните клаузи са нищожни, като противоречащи на добрите нрави и закона. Оспорва представените от ищеца фактури, тъй като не са подписани, както редовността на воденото на счетоводството на ищеца за процесния период. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл.
92, ал. 1 ЗЗД и чл. 342, ал. 1 ТЗ.
Предявените искове са допустими, като предявени във връзка с дадени указания на съда в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, и в указания от съда едномесечен срок от датата на получаване на съобщението.
За основателността на исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на пълно и главно доказване, следните обстоятелства: 1) наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по описания в исковата молба договор за предоставяне на мобилни услуги от 03.04.2021 г., изменен с Допълнително споразумение от 16.09.2021 г.; 2) обем на предоставените на ответника мобилни услуги и цена на същите.
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото, при условията на пълно и главно доказване, валидно уговорени неустоечни клаузи от процесните договори, на които се позовава, и осъществяване на основанията за начисляване на претендираните неустойки, включително и размер на същите.
По исковете с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ в доказателствена тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличието на валидни облигационни правоотношения с ответника по описаните в исковата молба договори за лизинг на движими вещи от 16.09.2021 г.; 2) предоставянето на предмета на договорите за лизинг на ответника; 3) стойността на изискуемите лизингови вноски.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания, както и положителните факти, на които основава своите възражения.
От представените по делото писмени доказателства – Договор за мобилни услуги № 624480680/03.04.2021 г. с предпочетен номер +****, Допълнително споразумение от 16.09.2021 г. към Договора за мобилни услуги с предпочетен номер +**** от 03.04.2021 г. г.; Договор за лизинг от 16.09.2021 г. и договор за лизинг на 2 базови аксесоари от същата дата - 16.09.2021 г., съдът намира за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните по делото с посочените в исковата молба и молбата-уточнение към нея от 26.07.2024 г. параметри.
Оспорването на съществуването им от ответника съдът намира за недоказано по делото, доколкото обсъжданите договори и допълнително споразумение са подписани лично от него и не се оспорват положените подписи. Наличието на валидно възникнали облигационни правоотношения между страните за процесния период по посочените в исковата молба договори се потвърждава и от приетите по делото фактури във връзка с предоставените услуги и лизингови вноски – фактура № 7329366826/20.12.2021 г., фактура № 7330661589/20.01.2022 г., фактура №7 331954093/20.02.2022 г., фактура № 7333373399/20.03.2022 г. и фактура № 7334666879/20.04.2022г. на обща стойност 1028,44 лв. От тях се установява също така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал същите.
Доказателство за това са и приложените към всяка една от фактурите разпечатки, съдържащи данни за стойността на месечната такса и информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
От съдържанието на Договор за мобилни услуги № 624480680/03.04.2021 г. с предпочетен номер +**** /л. 11 – гръб и сл./ се установява, че е сключен за срок от 24 месеца, като е уговорено ползване от ответника на абонаментен план при месечен абонамент сума в размер на 31,99 лв. за първоначалния срок на договора, при уговорен месечен абонамент в размер на 36.99 след изтичане на първоначалния срок. В абонаментния план са включени неограничени минути към всички национални мрежи в България и роуминг в зоната на ЕС, както и мобилен интернет 10 000 МВ.
Предвидено е, че след изчерпване на включените в плана стандартни МБ, скоростта на връзката пада за целия трафик до предвидената в Ценовата листа скорост. В Раздел „Общи условия“ е посочено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му последният дължи неустойка за прекратяване в размер на не повече от месечните абонаментни вноски за три месеца. Предвидено е, че в случай че са били налице отстъпки в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, каквато е процесната хипотеза, потребителят дължи и такава част от разликата между цената на стандартното устройство /в брой, без абонамент/ и заплатената от него при предоставянето му. Към договора е приложена и ценова листа от същата дата /л. 16/, в която е предвидено, че плащането на фактурите по договора за предоставяне на мобилни услуги се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й.
Видно от подписаното между страните допълнително споразумение от 16.09.2021 г. към сключения договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**** г.
/л.18 0 гръб и сл./, същият е сключен отново за 24 месеца, като е предвидена месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лв. за първоначалния срок на договора и в размер на 41,99 лв. - след това. Посочено е, че при подписване на договора на ответника, имащ качеството на потребител, е получил и приел от ищеца устройство марка Samsung, модел Galaxy A 52s 5G 128GB Black, сериен номер 357456421565782.
Посочено е, че цената в брой или общата лизингова цена на устройството с абонаментния план е 623,76 лв., а стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/ е 909,90 лв., т.е. отстъпката с абонаментен план възлиза на 286,14 лв. В т.
4.2 „Прекратяване. Неустойки. Едностранно изменение” е уговорено между страните, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на 3 потребителя или при нарушение на задълженията му се дължи неустойка в размер на не повече от три абонаментни месечни вноски, като в случай че е било предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството без абонамент и заплатената от него при предоставянето му.
Между страните е сключен и договор за лизинг от 16.09.2021 г. /л. 22 и сл./, по силата на който ищецът, в качеството на лизингодател, се е задължил да предостави на ответника, в качеството на лизингополучател, за временно и възмездно ползване следното устройство: сериен номер 357456421565782, а лизингополучателят се е задължил да плати цена в размер на 597,77 лв. с ДДС, на вноски, посочени в договора.
Сключен е и договор за лизинг на базови аксесоари от същата дата - 16.09.2021 г. /л. 24/ с предмет, описани в табличен вид в него аксесоари. Получаването им от ответника във вид, годен за употреба, е удостоверено с подписа му, съгласно чл. 4.
Съгласно чл. 1.1., ищецът, в качеството на лизингодател, се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване описаните в договора движими вещи на обща стойност 68,69 лв., като е предвидена в чл. 1, ал. 2 и възможност лизингополучателя да придобие собствеността върху тях при посочени в договора условия.
След анализ на съдържанието на гореописаните договори, съдът приема, че същите не съдържат неравноправни и/или нищожни клаузи по смисъла на ЗЗП и ЗЗД, включително и не противоречат на добрите нрави, каквито твърдения са изложени в депозирания писмен отговор. Възражението на ответника, че процесните клаузи за неустойки са нищожни, респективно че същите са начислени неправилно съдът намира за неоснователно. Основание за начисляване на същите е предсрочното прекратяване на договорите по вина на потребителя. Същите са изчислени върху три стандартни абонаментни месечни такси, ведно с добавената стойност на ползваните отстъпки на месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на съответния договор. В случая начислените неустойки са пропорционални на неплатените месечни такси и и съгласно клаузите на договора са определени, респективно определяеми, поради което и уговорките във връзка с тях не са нищожни. Установиха се и предпоставките за начисляване на същите.