Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7323 от 21.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29841/2025
Вид
Решение № 7323
Подписан
21.04.2026
Състав
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 143, ал. 5 · Закон за енергетиката
  • чл. 149, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7323 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110129841 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от ищеца ***********************, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване спрямо И. А. М., ЕИК **********, че дължи сумата от 410,06 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес *********************************************, с присъединен абонатен № ****, за период от 01.07.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 75,66 лв., представляваща мораторна лихва за период от 31.01.2023 г. до 04.02.2025 г., сумата от 43,28 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,21 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2022 г. до 04.02.2025 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.03.2025 г. по ч. гр. д. № 7127/2025 г. по описа на СРС, 166-и състав.

В исковата молба ищецът ************************, ЕИК *********, 1 поддържа, че ответникът не е сключил договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, съобразно действащото законодателство в сферата на енергетиката, но е използвал и не е заплатил топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в

*********************************************, с присъединен абонатен № ****. Посочва, че ответникът, като не е сключил договор при ОУ за доставка на ТЕ, се е обогатил без основание за сметка на дружеството – снабдител и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Заявява, че за процесния период били в сила Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди, одобрени с Решение № 0У 033/08.10.2007 г. на ДЕКВР. Поддържа, че топлоснабденият имот се намирал в сграда – етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от ********** съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли за уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. А. М., ЕИК **********, редовно уведомен на 17.12.2025 г. при условията на чл. 41, ал. 2 ГПК, не подава отговор на исковата молба, не прави възражения, нито доказателствени искания. В срока по чл. 414 ГПК депозира възражение, в което излага, че между страните няма подписан договор, имотът не се ползва, поради което счита, че не е налице неоснователно обогатяване.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Исковете са допустими, подадени в законоустановения срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

За уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже:

1) потребена от ответника в рамките на исковия период топлинна енергия за процесния имот, ползван от ответника доставяна от ищеца при дялово разпределение от третото лице-помагач; 2) размера на обогатяването на ответника, респ. обедняването на ищеца поради ползването на топлинна енергия без основание, както и стойността на доставената енергия. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и наведените възражения. За уважаване на 2 иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава - отправяне на покана и получаването от длъжника, за който не сочи доказателства. Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и това разместване на блага да е настъпило без основание.

Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите му.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период ответникът И. А. е собственик на магазин № 25 и № 26, находящ се в ******************, на нотариус К. Г. П. съгласно нотариален акт за покупко-проаджба на магазини в груб строеж № *** , том I , рег. № ****, дело № 101 от 2007 г. на нотариус В. И., по силата на който И. А. е придобил правото на собственост върху горепосочените магазини.

Следователно, несъмнено по делото е установено, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ /в редакцията, действала към процесните отношения/, продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. По делото не се установява страните да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия. Следователно отношенията между страните следва да се уредят по правилата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

От представените изравните сметки, протоколи за неосигурен достъп от 23.06.2023 г. и 29.06.2023г., както и от 26.06.2024 г. и 03.07.2024 г, както и от приетото като неоспорено от страните по реда на чл. 200, ал. 3 ГПК заключение на съдебно-техническата експертиза, което настоящият състав приема за компетентно, обективно и безпристрастно изготвено се установява, че в процесния имот сградата е стопански обект. Абонатната станция топлозахранва вход „А“ от сградата. За процесния период не е осигурен достъп, за което са представени протоколи от 23.06.2023 г., 29.06.2023 г., 26.06.2024 г. и 03.07.2024 г. По данни на *********** в процесния имот е имало един радиатор с монтиран ИРРО. За двата периода 22/23 г. и 23/24 г. има служебно изчислена топлинна енергия. Общият размер на стойността на потребената топлинна енергия в исковия период е в размер на 410,10 лева, от 3 които 77,90 лева за сградна инсталация, 246,02 лева за отопление на имот и общи части в размер на 86,16 лева и топлинна енергия за БГВ в размер на 0,00 лева.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 140, ал. 3 ЗЕ, сградната инсталация е обща етажна собственост. Според чл. 143, ал. 5 ЗЕ топлинна енергия за сградна инсталация и за общи части се разпределя между всички потребители, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно § 1, т. 38 от ДР на ЗЕ "отопляем обем на имот" представлява обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещение и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект. Следователно всички собственици на имоти, находящи се в сграда - етажна собственост, следва да участват в разпределението на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия и такава за общи части. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не зависи от реалното ползване на топлинна енергия от собствениците, а от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, изградена е по предварителен проект, поради което никой не може да се откаже, а плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект – в този смисъл Решение № 5 от 22.04.2010 г. по конст.д. № 15 от 2009 г. на Конституционния съд на Република България. Това разрешение се възприема и от ОСГК на ВКС в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк.д. № 2/2016 г., с което е прието, че отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Липсата на договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия, но въпреки това, такава е ползвана.

При тези правни съображения се налага извод, че ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия за сградна инсталация и общи части, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. По делото няма данни в района, където се 4 намира процесния имот, да има друг доставчик на топлинна енергия извън *********************, поради което настоящият състав намира, че ответникът се е обогатил със сумата, която би следвало да заплати, ако енергията му е била доставена въз основа на договорно правоотношение с ищеца. Изчислена по данни от заключението на съдебно-техническата експертиза дължимата сума за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и общи части, възлиза на 83,88 евро / 164,06 лева/, като съдът съобрази, че считано от 01.01.2026 г. е в сила Закона за въвеждане на еврото в Република България, което налага превалитуране на сумите от лева в евро.

Основателно обаче се явява възражението на ответника, че по делото не е доказано последният да е потребил топлинна енергия за отопление на имот в процесния период. От данните по делото следва, че е начислена служебно топлинна енергия за отопление на имот, поради неосигурен достъп до имота.

Доколкото в случая претенцията произтича от твърдение за неоснователно обогатяване, т. е. източникът на вземане не е договор, съдът приема, че е неприложим редът за служебно определяне на количеството топлинна енергия за отопление на имот по Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, респективно задължението за ответника да предостави достъп, доколкото наредбата регулира отношенията при наличие на договорно правоотношение. Ето защо, настоящият състав приема, че по делото не е доказано потребление на топлинна енергия за отопление на имот на стойност 246,02 лв. (съгласно Таблица от СТЕ), поради което претенцията на ищеца за топлинна енергия в тази част се явява неоснователна.

По делото няма данни за отправена, респ. получена от ответника покана, която да касае заплащане на процесните задължения за топлинна енергия за сградна инсталация и общи части. Ето защо, съдът намира, че не са ангажирани доказателства ответникът да е бил поставен в забава за заплащане на сумите за потребената в имота топлинна енергия, поради което и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

Неоснователна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за дялово разпределение. При липсата на сключен между страните писмен договор и като съобрази, че по делото не са представени доказателства ищецът да е заплатил тези суми на фирмата за дялово разпределение, поради което не може да се приеме, че ищецът е обеднял с 5 този разход. Поради това искът за сумата от 43,28 лева, представляваща стойността на услугата за извършване на услугата дялово разпределение за периода м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно с акцесорния иск за законна лихва за забава върху тази сума се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съгласно т. 12 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по т.д. № 4/ 2013 г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Ищецът претендира разноски за заповедното в размер на 12,78 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро, както и разноски / за държавна такса в размер на 12,78 евро, депозит за СТЕ в размер на 200 евро и юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 евро / за исковото производство. С оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените разноски в размер на 11,84 евро за заповедното производство и разноски в размер на 95,34 евро за исковото производство пред СРС. Предвид изхода на спора, в тежест на ответника също се следват разноски, но такИ. не се претендират от последния.