Решение № 22726 от 11.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22726 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110117164 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т. С.” ЕАД против Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д. , с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на доставена топлинна енергия, ведно с мораторна лихва за забава върху главницата за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89.

Ищецът „Т. С.“ АД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия /влезли в сила на 11.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Моли всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 63,99 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.12.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 13,78 лв. за периода от 15.9.2021 г. до 01.03.2024 г., главница за дялово разпределение за имота за периода м.02.2021 г. – м.04.2022 г. в размер на 11,56 лв., ведно със законна лихва от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение в размер на 3.05 лв. за периода от 15.04.2021 г. до 1

01.03.2024 г. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Н. О. Д., чрез адв. К. М.. Не оспорва предявения иск и представя документ за заплащане на претендираната от ищеца сума. Ответниците М. А. Д. и А. М. Д. са подали отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез особен представител. Оспорват исковете по основание и размер. Правят възражение за давност.

Третото лице – помагач „Д.“ ООД не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Предмет на производството са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената, за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7, ап.89, аб.№ 56662.

За основателността на предявените осъдителни искове за дължима цена на топлоенергия ищцовата страна следва да установи по делото следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на топлинна енергия, количеството на доставената на топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, а относно претенцията за лихва за забава - съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва.

По исковете спрямо ответника Н. О. Д.:

Предвид постъпилия отговор на искова молба, с който ответникът Н. О. Д. представя доказателства за пълно изплащане на дължимите от нея суми, съдът намира, че е налице конклудентно признание на основанието и размера на иска. С извършеното в хода на производството плащане ответникът е признал конклудентно основанието и размера на исковете, поради което се явява безпредметно обсъждането на основателността им. С оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Решението на съда следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на устните състезания, отчитайки настъпването на правопогасяващи факти, в случая плащането на процесната сума. Следователно, към приключване на съдебното дирене процесните суми не се дължат на ищеца от Н. О. Д., тъй като са му платени.

С оглед изявленията на процесуалният представител на ищеца, че всички суми са платени, исковете следва да бъдат отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане в хода на исковото производство.

По исковете спрямо ответниците М. А. Д. и А. М. Д.:

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за 2 енергетиката, в редакцията касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От приетите в хода на съдебното дирене нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 30.08.2012 г. се установява, че Н. Г. Т. е придобила следния недвижими имот: апартамент № 89, находящ се в гр.С., ж.к. Н. 2, бл.253, вх.Г, ет.7. От приетата по делото искова молба вх.№ 2030427/19.11.2019 г. на СРС се установява, че ответниците Н. О.

Д . , М. А. Д. и А. М. Д. са наследници на Н. Г. Т., починала на 27.01.2019 г. С оглед изложеното съдът приема за доказано, че е налице съсобственост по отношение на процесния имот при квоти по 1/3 идеална част за всеки един от ответниците. Това съдът намира за достатъчно да обоснове, сключен между Н. О. Д., М. А. Д. и А. М. Д. и „Т. С.“ ЕАД индивидуален договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съобразно чл.30, ал.3 от ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, какъвто е настоящият случай по силата на настъпилото наследствено правоприемство. Като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово 3 топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. В този смисъл той е потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период. Между страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия.

„Т. С.“ ЕАД е възложила на „Д.“ ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Възраженията на процесуалния представител на ответника, че е изтекъл срокът на действие на договора, сключен между ЕС и дружеството за дялово разпределение са ирелевантни, тъй като не се касае за сключване на формален договор, а от значение е реалното извършване на услуга, което е доказано в производството.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, което е съобразило писмените доказателства за дялово разпределение за процесния абонат, предоставени от „Д.“ ООД /правоприемник на „МХ Е.“ ЕООД/. Съгласно заключението, количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. За процесния период м.12.2020 г. – м.04.2022 г., ФДР е извършвала разпределение на ТЕ след отчет на уредите в имота. По време на отчетите са попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител.

Отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки. По данни на ФДР в процесното жилище е имало 3 монтирани отоплителни тела и съответно са монтирани 3 топлоразпределители. В имота има топла вода и водомер за топла вода, по който се отчита разхода. Изравнителните сметки, издадени от ФДР съдържат ТЕ за отопление, включваща топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, ТЕ за отопление на имота /отдадена от отоплителните тела/и ТЕ за подгряване на топла вода. ТЕ за общи части не се начислява.

4

Изчисленията са съгласно методиката за дялово разпределение към действащата наредба за топлоснабдяване.

С оглед изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. При изчисляване на сумата за действително ползваната топлинна енергия е съобразена цената на ТЕ за месеците, попадащи в исковия период.