Решение № 1549 от 04.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър М. Милев при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Петър М. Милев Гражданско дело № 20235330118249 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба, подадена от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК: 130460283 и адрес: гр. София, жк Гео Милев, ул. Александър Жендов № 6, ет. 5, против И. С. С., ЕГН: **********, с адрес в ****************, с която иска от съда да признае за установени по реда на чл. 422 от ГПК вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД № 1552/2023 г. по описа на РС – Пловдив, както следва:

185.04 лв. – незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/10/202014/01/2021 г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.03.2018г., с който е предоставен мобилен номер **********, изм. с Допълнително споразумение № ********* от 15.07.2020г. към договор за мобилни услуги;

2. 31.80 лв. – дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 15.07.2020г. на мобилно устройство CANYON Ergonomic Fitness Band Black, както следва: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/10/2020-14/01/2021 г. в общ размер на 4.77 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 1.59 лв. с вкл. ДДС), и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/02/2021-15/07/2022 г. в общ 1.

1 размер на 27.03 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 1.59 лв. с вкл. ДДС;

3. 79.76 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/10/202014/01/2021 г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 23.04.2018г., с който е предоставен мобилен номер *************, изм. с Допълнително споразумение № ********* от 15.07.2020г. към договор за мобилни услуги;

4. 26.97 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/10/202014/01/2021 г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 29.01.2019г., с който е предоставен мобилен номер *********;

5. 28.77 лв. - дължими лизингови вноски за периода 15/10/202014/01/2021 г., които включват три лизингови вноски, всяка в размер от 9.59 лв. с вкл. ДДС, във връзка с Договор за лизинг от 29.01.2019 г. на мобилно устройство TABLET HUAWEI MediaPad ТЗ 8 4G;

6. 103.45 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/10/202014/01/2021 г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.04.2019 г., с който е предоставен мобилен номер **********, заменен на 02.03.2020 г. с номер *********, заменен на 02.03.2020 г. с номер *********;

7. 39.45 лв. – дължими лизингови вноски Договор за лизинг от 17.04.2019 г. на мобилен телефонен апарат HUAWEI Р Smart 2019 Dual Sapphire, както следва: дължими незаплатени лизингови вноски за периода 15/10/2020-14/01/2021 г. в общ размер на 23.67 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка в размер от 7.89 лв. с вкл. ДДС), и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15/02/2021-17/04/2021 г. в общ размер на 15.78 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на две неначислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 4.49 лв. с вкл. ДДС.

8. 157.75 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси, начислени за периода 15/10/202014/01/2021 г., по Договор за мобилни услуги № ********* от 02.03.2020 г., с който е предоставен мобилен номер *********.

Поискано е признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца и 2 законна лихва върху главниците, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 01.02.2023 г., до окончателното погасяване, както и разноските по делото.

Ищецът сочи, че страните са сключили осем договора за мобилни услуги и за закупуване на вещи на лизинг.

Посочено е, че неизпълнението на задълженията на ответника за плащане е предизвикало изявлението у ищеца да прекрати едностранно договорите за предоставяне на мобилни услуги на основание т. 19б, буква „в“ от Общите условия, като ищецът счита договорите за прекратени.

Излагат се твърдения, че съгласно чл. 12, ал. 2 от Общите условия месечните лизингови вноски стават предсрочно изискуеми и в случай на прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, сключен от лизингополучателя, като договорите за лизинг не се прекратяват. Твърди се, че ищецът е предал на ответника лизинговите вещи.

Поддържа се, че за процесните вземания са издадени фактури, като изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.

Отправя искане за присъждане на разноските от заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва основателността на исковата молба по основание и размер. Възразява се, че са налице валидни облигационни отношения между страните. Оспорва се предоставянето на далекосъобщителни услуги за процесните периоди, размера на начислените суми за мобилни услуги, както и че ответникът е употребявал твърдените от ищеца услуги.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 342, ал. 1 от ТЗ във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е разпределено да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на сключени между страните договори за мобилни услуги и договори за лизинг; предоставянето на мобилни услуги; реалното предаване на лизинговите вещи; период и размер на задълженията; настъпването на падежа на задълженията по предоставените мобилни услуги и за лизинговите вноски; предпоставките за разваляне на договорите за мобилни услуги, в това число и уведомяване на длъжника за развалянето; предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вноските по договорите за лизинг, т. е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните вземания за исковия период.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, като установи и всички свои твърдения и възражения в отговора, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията.

Налице е правен интерес за ищеца от предявяване на установителни 3 искове по чл. 422 от ГПК с оглед връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по реда на чл. 47 от ГПК.

По исковете за предоставени мобилни услуги:

Възраженията на ответника за липса на валидни облигационни отношения по повод предоставянето на мобилни услуги между страните са неоснователни. От приложените по делото договори се установява, че страните са сключили същите, както и че са обвързани от уговорките в тях. Не се събраха доказателства за оборване на представените от ищеца писмени доказателства досежно наличието на облигационна връзка между страните.

Подписите на ответника, положени върху всеки договор и допълнително споразумение за мобилни услуги, доказват наличието на валидни облигационни правоотношения.

При анализа на приобщения доказателствен материал – счетоводни фактури и заключение на вещото лице по съдебно-счетоводна експертиза, се достига до извода, че ищецът е предоставил на ответника процесните мобилни услуги, по които търси плащане на задълженията. Фактурите са надлежно издадени от ищеца и оформени като данъчни документи. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза ищецът е водил редовно счетоводство по повод на процесните фактури. Заключението на вещото лице не е оспорено от ответника. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, пълно и обосновано, поради което му дава вяра за удостоверяванията на вещото лице. В случая се прилага разпоредбата на чл.

182 от ГПК във връзка с чл. 55 от ТЗ, във връзка с която съдът приема за установено, че ищецът е предоставил мобилните услуги на ответника.

Възражението на ответника в обратния смисъл съдът намира за неоснователно.

Периодът, за който се претендират процесните мобилни услуги, попада в периода на действия на всеки един от подписаните договори за мобилни услуги, както и е преди датата, на която ищецът твърди, че е прекратил достъпа на мобилните услуги (05.02.2021 г.). От тази гледна точка е безпредметно да се обсъжда дали договорите за мобилни услуги са предсрочно прекратени, още повече че към момента на подаване на заявлението в съда срокът на действие на всеки един от договорите е изтекъл.

Установява се и настъпването на падежа по фактурите за предоставени мобилни услуги за процесния период.

По отношение на размера на задълженията за мобилни услуги съдът дава вяра на заключението на вещото лице, което и в тази част се ползва с висока доказателствена стойност. Вещото лице е констатирало, че фактурите са надлежно издадени. Но съдът установи, че във фактурите по някои от договорите има данни за по-малки суми в сравнение с тези от претенцията – например ищецът претендира 157,75 лв. по договора мобилен номер *********, докато съдът констатира, че във фактурите са начислени само три такси по 51,99 лв., което общо прави 155,98 лв,, а за горницата до предявения размер претенцията следва да се отхвърли. Същото важи и за договора за предоставяне на мобилен номер *********** – ищецът претендира 79,76 лв., докато установеното от съда по фактури и договора е три такси по 25,99 лв. или общо 77,98 лв, а за горницата до предявения размер претенцията следва да се отхвърли. Задълженията по договора за мобилни услуги за телефонен номер ********** се установиха по фактури по-големи задължения – 220,27 4 лв., но ищецът е претендирал само 185,04 лв. и поради принципа на диспозитивното начало съдът ще присъди само поисканото. За останалите договори за мобилни номера и за лизинг се установи точен размер на задълженията.

Следователно исковата претенция за мобилни услуги е доказана по основание и размер досежно изложеното.

По исковете за предоставени устройства на изплащане:

Договорите за лизинг са надлежно сключени между страните, като към всеки от тях е приложен и екземпляр от подписани от потребителя общи условия към договора за лизинг. Надлежното сключване се установява с подписите на страните по сделките.

Ответникът възразява и че устройствата на изплащане не са предоставени на потребителя. Това възражение е неоснователно, понеже се опровергава от разпоредбите на самите договори за лизинг, които са подписани от ответника. А именно уговорките на чл. 4 от всеки от трите договора за лизинг, в които е посочено, че устройствата са предадени от ищеца на ответника. Съдът намира, че договорите имат характер на приемопредавателни протоколи, като удостоверяват неизгодни за ответника факти – а именно получаване на устройствата, което се доказва с неговия подпис.

Не се установява предсрочната изискуемост да е надлежно обявена на потребителя във връзка с неизпълнението на договорите за мобилни услуги.

Въпреки това се констатира, че са изтекли сроковете на всички договори за лизинг към момента на подаване на заявлението в съда. Поради изложеното незаплатените суми по договорите за предоставяне на устройства на изплащане са дължими.

Размерът на исковете се установява от приетото по делото и неоспорено от ответника заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, пълно и обосновано, поради което му дава вяра за удостоверяванията на вещото лице.

Установеното от вещото лице съвпада с уговорките по договорите за лизинг.

Поради изложеното исковете за заплащане на сумите по договорите за лизинг на устройства са изцяло основателни.