Решение № 1090 от 01.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. В., 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 33 СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20233110101962 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен о т ищеца Т. А. А. ЕГН ********** срещу ответника О.В., с адрес: гр. В., бул. „О. п. п." № **, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКА НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:

-поземлен имот с идентификатор *** с площ *** кв.м., находящ се в с. К., О.В., ул. „Р." № ** и граници на имота: ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** Ищецът обосновават съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителната искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения:

Придобил е по давност недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ *** кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. К., О.В., ул. „Р." № **, одобрени със заповед № РД-18- 1897/27.11.2018 г на изп. директор на АГКК. В тази връзка, ищецът сочи, че е инициирал охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК по снабдяване с констативен нотариален акт относно ПИ с идентификатор *** с площ *** кв.м. Според изнесеното, ПИ с *** е бил деклариран пред „Местни данъци" - О.В. от ищеца с декларация вх.№5305003530/21.01,2022 г, като имотът е бил заведен с партиден № 5305Н479853. Подадено от ищеца е било и Заявление с peг. № АУ033348ВН/07.04.2022 г. за изпълнение на услуга № 9042 „Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост" за горепосоченият поземлен имот. В резултат от подаденото заявление, О.В. е издала Удостоверение с peг. № АУ033348ВН JJ12BH/30.11.2022 г., в което е удостоверила, 1 че за поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ *** кв.м., е бил съставен Акт за общинска собственост № *****/**.**.**** г, вписан в СВ - гр. В. на **.**.****г. под № **, том *****, вх. Регистър № ***, дело № ***. Актуването, като общинска собственост се сочи, че е направено въпреки, че няма данни за отчуждаване, съгласно опис № 46 на община Б. от 13.03.2003 г. и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. (д.в. бр.15/1992 г.).

Съставянето на АОС на 07.11.2022 г. , според изнесеното се е случило след като ищецът е инициирал охранително производство по реда на чл. 587 от ГПК по снабдяването му с констативен нотариален акт. Областен управител на Област В. е удостоверил, че за поземлен имот с идентификатор *** няма съставен акт за държавна собственост. Отразил е посоченото в издаденото от О.В., че за поземлен имот с идентификатор *** е съставен акт за общинска собственост.

Сочи се, че регулационен и застроителен план на с. К., оодбрен със заповед № 1707/03.04.1974 г. председателя на Окръжен народен съвет – В., не е бил приложен, а този план няма непосредствено отчуждително действие. Дворищната регулация от 1990г. се сочи, че не влече след себе си отчуждаване на имота, дори и да предвижда имота за обществени мероприятия, след като не е била проведена специалната процедурата по отчуждаването му и заплащане на обезщетението на собственика на засегнатия имот - чл. 93 и чл.95 от ЗТСУ /отм./

Според изнесеното, ПИ ***, по КК представлява част от УПИ 1-***; II -*** и І -*** -***, кв.

** по плана на с. К. от 1974 г. Със заповед №134/06.04.1990 г. на председателя на ОбНС, ф.

Б., област В., е било одобрено регулационно изменение на кв. 13 между парцел *- ***,**-*** и ***-***, като от пл. № *** са образувани парцел 1-***, и III общ, а от имот пл. № *** е образуван парцел II -***. Регулационното изменение се сочи, че не отчуждава процесния имот. Няма данни за отчуждаване и съгласно опис № 46 на община Б. от 13.03.2003 г. и възстановяване по ЗВСВНОИ по ЗПИНМ, ЗТСУ и др. (д.в. бр.15/1992 г.), както е посочено в Удостоверението издадено от О.В.. Излага се, че поземленият имот с площ *** кв.м. е ограден, поддържа се и се почиства Т. А. А., а преди това и от неговия баща А.Я. А., починал на *** г. и се намира в урбанизирана територия на с. К..

С оглед на горното, ищецът сезира съда с искане за уважаване на предявената искова претенция и за присъждане сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът О.В., с адрес: гр. В., бул. „О. п. п." № **, в срока по чл.131 ГПК настоява, че процесният имот не е бил придобит по давностно владение, защото ищецът и неговият праводател са били държатели на имота, съответно възможността да тече давностен срок в периода на упражняване на владение върху държавна, респ. общинска вещ е била законово ограничена чрез спиране на срока. По същество изразява становище, че при липса на годни доказателства за установяване на частна собственост върху процесния имот, то последния е останал държавен и е бил такъв в периода от 28.08.***6 година, когато са били съставени двата акта за държавна собственост с номера *** и *** до 09.11.1999 година, когато влиза в сила §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост и от тази дата нататък собствеността върху имота се е трансформирала по силата на закона в общинска такава, на 2 основание §42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост.

При изложеното се настоява за отхвърляне на исковата претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявената искова претенция:

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в отношенията. По предявената искова претенция, в тежест на ищеца е да установи следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото: наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост, може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект. Ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк.д. № 11/2012 г., ОСГК/. Съгласно т.1 от ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС „правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличието на притежавано от ищеца, различно от спорното право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респ. упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна в спора.“ Според посоченото ТР N8/12г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право е налице, когато: ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, което се оспорва от ответника, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същи обект; когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. С оглед дадените разрешения в ТР N 8/12г. на ОСГТК на ВКС, следва да се посочи, че наличието на правен интерес следва да се преценява конкретно въз основа на твърденията, изложени в исковата молба.

3

В случая, ищецът е обосновал правния си интерес от търсената съдебна защита чрез предявяване на отрицателен установителен иск за собственост с твърдението за наличието съставен от О.В. Акт за общинска собственост №10847/07.11.2022 г, вписан в СВ - гр. В. на 10.11.2022г. под № 12, том XCIX, вх.регистър № ***/10.11.2022г., дело № ***.

В конкретния случай, ищецът обосновава правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на ответника, като твърди, че е собственик на процесния имот на основание давностно владение. Ответната страна оспорва правото на собственост на ищеца върху процесния имот. Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим, а действителната принадлежност на спорното материално право подлежи на проверка при разглеждане на спора по същество. Ето защо, изложените възражения относно липсата на правен интерес за ищцата от водене на настоящото производство, са неоснователни./В този смисъл Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о.; Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о; Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о/ По основателността на предявената искова претенция:

По повод възраженията на ответната страна за невъзможността имота да бъде придобит чрез давност, с оглед законовата забрана по чл.86 ЗС, за придобиване по давност на имоти, държавна и общинска собственост, съда намира за необходимо да отбележи следното: С изменението на чл.86 от ЗС (ДВ бр. 33 от 1996 г. в сила от 01.06 1996 г.) е предвидена възможността за придобиване по давност на имот, който е частна общинска или държавна собственост, тъй като разпоредбата изрично предвижда, че давност не тече само по отношение на публичните държавни и общински имоти. През 2006 г. с нормата на пар.1 от ЗДЗС (ДВ бр.46 от 2006 г. в сила от 01.06.2006 г.) е въведен мораториум за придобиване по давност на държавни и общински имоти- частна собственост, считано от 31.05.2006 г.

Мораториумът, спиращ давността, е подновяван всяка година в продължение на петнадесет години, докато на 24.02.2022 г. Конституционният съд постановява Решение No 3 по к.д. No 16/2022г., с което обявява за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.). Решението на Конституционния съд е обнародвано в държавен вестник и е влязло в сила на 08.03.2022г. Следователно давността върху имоти частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., след това е спряна и продължава да тече отново след 08.03.2022г.

В процесният случай, видно от заключението на вещото лице д-р инж.Д. И. П., което съда кредитира като компетентно, ясно и обосновано дадено, за територията на която попада процесния поземлен имот с идентификатор ПИ *** по кадастралната карта на с. К., общ. В., са налице следните графични и текстови кадастрални материали и данни:

1. Кадастрален и регулационен план в М1:1000 от 1931 г. одобрен със Заповед № 4831/1931г.- дворищна регулация и Указ № 583/1931г. - улична регулация, които заповеди 4 не са налични в техническата служба на км. К. и разписен лист към него -Приложение №1 и 2.

Върху този план проценият имот не е показан. Видно от комбинираната скица, границите на който са показани с черен цвят същият попада в централната част на поземлен имот с пл. № *** (показан с оранжев цвят на комбинираната скица), който е с обща площ 3010кв.м., отреден за жилищно строителство (двор) и по разписен лист е собственост на М.Й.;