Решение № 2530 от 23.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2530 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Ивелина Симеонова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско дело № 20211100508644 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 20097002 от 16.04.2021 г. по гр. д. № 48996/2020 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), 153 състав, е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на М. С. М., ЕГН **********, извършено със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД, на основание чл. 195, вр. с чл.

188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, вр. с чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, възстановена е М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата до уволнението длъжност „специалист, продажби и контрол“, както и е осъдена „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК ******* да заплати на М. С. М., ЕГН **********, на основание чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода 17.08.2020 г. – 17.02.2021 г., както и на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал.

2 КТ сумата от 1617 лв., платено без основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1000 лв. – разноски по делото и на основание чл.

78, ал. 6 ГПК по сметка на съда сумата от 584,68 лв. – държавна такса за предявените искове.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Ц.К.Б.“ АД, ЕИК *******, чрез юрисконсулт Т.А., с доводи за неправилност на решението.

Твърди се, че съдът правилно е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед, връчена на ищцата на 17.08.2020 1 г., издадена от компетентен орган, в писмена форма и мотивирана в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 194, ал. 1 КТ, както и че от ищцата са поискани обяснения. Съдът обаче неправилно е приел, че тежестта на извършеното нарушение не съответства на наложеното наказание. В тази връзка се твърди, че извършеното деяние е нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 4, пр. 1 КТ, като ищцата е използвала оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на информация от системата на банката за друго лице – служител на банката, без искане и съгласие на последния, с което е злоупотребила при изпълнение на служебните си задължения. Информацията по банковите сметки на физически и юридически лица представлява банкова тайна по смисъла на Закона за кредитните институции /ЗКИ/, достъпът до която е строго ограничен, а боравенето с нея е необходимо да се подчинява на правилото „необходимост да се знае“, чл. 62, ал. 1 ЗКИ и вътрешните правила на ответника за достъп и защита на информацията в информационната структура на банката забраняват на служителите да извършват справки и да правят извлечения от системата извън и в нарушение на служебните им задължения. Извършвайки процесната справка за наличности по банковата сметка на колега, ищцата е злоупотребила с предоставените правомощия и достъп до информация в разрез със задълженията по чл. 126, т. 9 КТ, с доверието на работодателя и е нарушила морални и етични норми. Макар за работодателя да не са настъпили материални вреди, то действията на ищцата са станали причина титулярят на сметката – К.К.-Я. да подаде оплакване до директора на клон „Мадрид“ за неправомерен достъп до нейната сметка в банката и разпространение на лична информация за получени суми и салда по нейната сметка, видно от Докладна записка изх. № 035-А-116-79456 от 23.07.2020 г. на директорите на „Ц.К.Б.“ АД, клон „Мадрид“ и клон „Дондуков“. Дори информацията да не е използвана за користни цели /а само за проверка дали служителят е получил допълнителен паричен бонус/, то разгласяването на такава защитена информация /в който смисъл са показанията на свидетеля Д.А.Д./ е нарушение на трудовите задължения на служителката, на морални и етични норми, и предвид чл. 189, ал. 1 КТ е тежко такова, изършено умишлено, както и нарушава т. 1.12 от Правилата за достъп и защита на информацията в информационната структура на ЦКБ АД, приети с Решение на УС от 22.12.2016 г. и в Заповед № 97/09.03.2016 г. на изпълнителните директори. Тежестта на нарушението се определя от риска за работодателя от генериране на неограничени по размер вреди както за него, така и за клиентите му, които вреди могат да са както имуществени, така и неимуществени, включително загуба на доверието на клиентите в надеждността на предоставяните услуги, както и възникване на напрежение в екипа, който работи в клона и съответно влошаване на финансовите резултати на съответното структурно звено. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението и за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищцата М. С. М., ЕГН **********, чрез адвокати Я. С. и А.Р. , с доводи за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се съображения, че действията на ищцата са били лекомислени и при несъзнаване на извършеното нарушение на трудовата дисциплина, те са инцидентни и не са насочени към 2 злоупотреба с доверието на работодателя, а по – скоро касаят вътрешноколегиални неразбирателства и спорове, информацията, до която ищцата е имала достъп, не е била разгласена и разпространена, включително сред колегите на ищцата, а въззивникът не е претърпял имуществени или неимуществени вреди. Освен това ищцата има чисто трудово досие, информацията не е използвана за користни цели, поради което тежестта на извършеното нарушение не съответства на наложеното най - тежко наказание „дисциплинарно уволнение“. Предвид това се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно, но недопустимо в частта, с която съдът е присъдил законна лихва за забава от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Подобно искане не е направено в исковата молба /а и в хода на делото/. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че районният съд е нарушил диспозитивното начало, което го задължава да даде защита на правото само в рамките на посоченото от ищеца искане /чл. 6, ал. 2 ГПК/. Произнасянето в повече от заявеното искане е равнозначно на произнасяне „свръхпетитум“ и в тази част обжалваният съдебен акт е недопустим, като подлежи на обезсилване.

В останалата част първоинстанционното решение е допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно в допустимата му част, като въззивният съд споделя мотивите му и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба съдът намира и следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ , вр. с чл. 225, ал.

1 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 221, ал. 2 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата М. С. М., извършено със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД, на основание чл. 195, вр. с чл.

188, т. 3 и чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, чл. 187, т. 7, т. 8, пр. 1 и т. 10, вр. с чл. 330, ал. 2, т.

3

6 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „специалист, продажби и контрол“, за заплащане на обезщетение на ищцата за оставането без работа за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение - 17.08.2020 г. - 17.02.2021 г. в размер на общо 9000 лв., както и сумата от 1617 лв. - платено без основание обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно с разноски.

По делото не е спорно това, а и от приетите доказателства се установява, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по Трудов договор № 1254/01.02.2017 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 70 КТ, по силата на който ищцата е приела да изпълнява длъжността „специалист, продажби и контрол“ с код по НКПД 33393004 по заместване до завръщане на титуляря П.Х.Л. и със срок за изпитване до 05.08.2017 г. в „Ц.К.Б.“ АД, гр. София, бул. „*******, клон „Мадрид“, след изтичане на срока за изпитване – трансформиран в безсрочен трудов договор. С Допълнително споразумение № 4856/21.11.2017 г. страните са се споразумели, че трудовият договор е сключен за неопределено време, а с Допълнително споразумение № 1508/18.09.2019 г. – мястото на работа да се промени от „ЦКБ“ АД, клон „Мадрид“ на „ЦКБ“ АД, клон „Дондуков“.

Видно от приетата длъжностна характеристика основната функция на ищцата е свързана с организирането, координирането и отговарянето за кредитната дейност в съответния банков клон, осъществяване на дейности, свързани с продажбата на кредитни продукти на физически лица, както и на дейности, свързани с управлението, мониторинга и събирането на просрочени кредити.

Не е спорно, че със Заповед № 666 от 06.08.2020 г. на изпълнителния директор и на прокуриста на „Ц.К.Б.“ АД на основание чл. 188, т. 3, вр. с чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 и т. 7, чл.

187, т. 7, т. 8, пр. 1 и т. 10 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради това, че на 28.04.2020 г. в периода от 13:19:54 ч. до 13:20:42 ч., използвайки предоставеното потребителско име и парола за достъп до информационната система на „Ц.К.Б.“ АД, в обект „Клиенти“ в информационната система е извършила търсене по единен граждански номер на клиент за наличие и номера на банкови сметки, а в обекти „Експозиция на клиент“ и „Банкови извлечения от сметка в друг клон“ в системата, е направила справка за наличност и извлечение от банкова сметка, която информация съставлява банкова и служебна тайна, като тези дейстивия са извършени без знанието и съгласието и без присъствието на титуляря на сметката – К.Е.К. – Я., „Главен специалист, продажби и контрол“ в „Ц.К.Б.“ АД, клон „Мадрид“. В заповедта е посочено, че с тези действия ищцата е нарушила т. 1.12 от Общите положения на Правилата за достъп и защита на информацията в информационната структура на ЦКБ АД /приети с решение на Управителния съвет от 22.12.2016 г./, съгласно която служителите на банката нямат право да извършват проверки, да изготвят справки и извлечения, както и да извършват всякакви други действия в централизираните информационни системи и другите информационни системи, които попадат извън или са в нарушение на служебните им задължения или на разпореждане на прекия им ръководител, или на изпълнителните директори/прокуриста на 4

„Ц.К.Б.“ АД; както и в нарушение на т. 2 от Заповед № 97/09.03.2016 г. на Изпълнителните директори на банката, съгласно която се забранява на всички служители на банката да извършват нерегламентирани действия по преглеждане на клиентски сметки, салда и движения по тях, когато не е налице съответното основание за това – по искане на титуляря/надлежно оторизирано лице или в случаите, когато е в изпълнение на вменени служебни задължения, изискващи анализиране на даден клиент. Нарушенията са установени с Докладна записка с изх. № 035-А-116-79456 от 23.07.2020 г. на директорите на банката в клон „Мадрид“ и клон „Дондуков“, отправена до Изпълнителните директори и прокуриста на банката, приета по делото като писмено доказателство, ведно със справка за действия, извършени в информационната система по сметка на К.Е.К. – Я. на 28.04.2020 г.