Решение № 141 от 16.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Стара Загора, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ат. Танева при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Търговско дело № 20235500900191 по описа за 2023 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.557, ал.2, б.

„а“ КЗ във вр. чл.45 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 16.01.2004 г. на ПП-*** СофияБургас, в участъка на с. ** - с. ***, обл. Стара Загора, настъпва пътнотранспортно произшествие, извършено виновно от М. И. А., ЕГН **********, който като водач на лек автомобил „М." с ДК № ***, нарушил правилата за движение по пътищата като навлязъл в насрещната лента и блъснал насрещно движещ се лек автомобил „В.”, ДК № *****, управляван от М. Х. М..

Посочва се, че вината на водача М. И. А. е установена със споразумение по чл. 414 Ж от НПК, със сила на присъда, одобрена по НОХД № 205/2004 г. по описа на Казанлъшки районен съд с Определение от 15.04.2004 г.

При описаното ПТП на ищеца М. М. били причинени следните телесни увреждания: Множествена травма, Счупване-изкълчване на дясната тазобедрена става, Отворено счупване на капачката на дясното коляно, което е наложило нейното отстраняване.

Пострадалият е лекуван стационарно в МБАЛ -ЕООД гр. Казанлък в периода, считано от 16.01.2004г. до 27.02.2004 г. От 10.05.2004 г. до 21.05.2004 г., както и от 25.05.2004 г. до 03.06.2004г. М. М. е на лечение в 1 болница за рехабилитация в гр. Павел баня. Впоследствие пострадалият получава 59.5% инвалидност, с решение на ТЕЛК от 01.12.2004 г. с диагноза: счупване на долни крайници, състояние след фрактура и луксация на ДТБС и дясна патела, състояние след фрактура на таза, състояние след екстирпация на дясна патела, хипотрофия на бедрена мускулатура.

В резултат на травмите от настъпилото ПТП при пострадалия се е появило и усложнение в областта на двете му колена, диагностицирано като „гонартроза двустранно", като усложнението е открито и диагностицирано при преглед и направени изследвания на 14.04.2020 г. При изследванията са направени рентгенови снимки на двете му колена.

Травмите от ПТП и развилата се впоследствие „гонартроза" в двете колена причиняват поС.ни болки, затруднено движение множество неудобства и ограничения в бита.

Към датата на произшествието виновният водач М. И. А. не е притежавал задължителна застраховка „Гражданска отговорност", поради което възниква отговорност за ГФ.

За болките и страдания от първоначалните увреждания от ПТП, ищецът получил обезщетение от Гаранционен фонд по доброволен ред в размер на сумата от 15 000 лв.., по молба с вх. № ГФ-418 от 23.12.2004 г.

Във връзка с проявилото се, посочено по-горе усложнение „гонартроза" на двете колена и свързаните с него нови болки и страдания Гаранционен фонд бил осъден да плати и обезщетение, с влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 1245/2020 г„ по описа на Окръжен съд, Стара Загора, Търговско отделение (въззивна инстанция: гражданско дело № 475/2022 г. по описа на Апелативен съд, Пловдив, 3-ти-граждански състав).

След приключване на упоменатото по-горе гражданско дело увреденият търпи нови болки и страдания във връзка с причинените му травми от ПТП.

През 2022 г. М. М. усеща поС.но засилващи се болки в областта на дясната тазобедрена става (ТБС), които болки в края на 2022 г. стават нетърпими.

Налице е дефицит в движенията на посочената ТБС, а походката на пострадалия е затруднена. Описаните оплаквания налагат ищецът да потърси медицинска консултация през м. 11.2022 г. Извършения преглед установява описаната по-горе болезненост, ограничение в движенията и невъзможност за ходене. Взето е решение за оперативно лечение и на 28.11.2022 г. М. е приет в 2

МБАЛ „Света Каридад” ЕАД, където на 29.11.2022 г. претърпява хирургическа интервенция по смяна на тазобедрената става. Под спинална анестезия и извършено тотално ендопротезиране на дясната тазобедрена става, с корекция на остта на крайника, деформациите и контрактурите, възстановяване на подвижността и стабилността. След гладко протекъл постоперативен период, с приложени инфузии обезболяване и профилактика на пострадалия е проведена рехабилитация при която той е вертикализиран посредством помощни средства, проведени са изотонични и изометрични упражнения за бедрена и глутеална мускулатура, раздвижване и активни движения в ставата. Изписан е на 04.12.2022 г. с препоръка за ползване на помощни средства в рамките на 1 месец след изписването си, контролен преглед и следоперативна рехабилитация.

В резултат на описаната хирургическа интервенция М. М. търпи нови болки и страдания във връзка със самата операция и в следоперативния период, както и нови неудобства в бита в резултат на ограничение в движенията на десния крак и невъзможност за самостоятелно обслужване. За тези неимуществени вреди ищецът не е обезщетяван.

Отделно от неимуществените вреди, в резултат на описаното ПТП и извършеното в тази връзка оперативно лечение, описано по-горе, М. М. търпи и имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението му, съгласно фактури, подробно описани и приложени към исковата молба, като платените от М. М. разходи във връзка с лечението му, съгласно посочените фактури и фискални бонове възлиза на сумата в размер на 5 120 лева (пет хиляди сто и двадесет лева). За тези вреди той също не е обезщетяван.

За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди изразяващи се в нови болки и страдания във връзка с болничния престой от 28.11.2022 г. до 04.12.2022 г. и извършената на 28.11.2022 г. оперативна интервенция, както и за имуществените вреди представляващи разходи във връзка с лечението му М. М. предявил пред Гаранционен фонд молба от 28.03.2023 г. за доброволно плащане, по която претенция ответникът е постановил отказ да изплати обезщетение, за който отказ ищецът е уведомен с писмо изх. № 24-01-139 от 13.04.2023 г.

Предвид изложеното е направено искане за осъждане ответника да плати на ищеца

3

• сумата в размер на 60 000 (шестдесет хиляди лева), като обезщетение за неимуществените вреди, изразяващи се нови болки и страдания, във връзка с болничния престой от 28.11.2022 г. до 04.12.2022 г. и извършената на 29.11.2022 г. оперативна интервенция, както и • сумата от 5 120 лева (пет хиляди сто и двадесет лева), като обезщетение за причинените й имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението му, съгласно описаните в настоящата искова молба в табличен вид фактури под т. 1 до т. 4, заедно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното плащане, като бъдат присъдени и направените по делото разноски вкл. адвокатско възнаграждение.

В изпълнение на чл. 127. ал. 4 ГПК се посочва следната лична банкова сметка за превод на дължими на ищеца суми по настоящото дело: IBAN:

ВС05СЕСВ97904045310500; BIC: СЕСВВ65Р в ЦКБ АД.

С отговора на исковата молба ответникът прави възражение по чл.369. ал.1 ГПК, тъй като не е налице спор, свързан с търговска сделка.

На следващо място прави възражение за изтекла погасителна давност.

Посочва, че видно от доказателствата към исковата молба процесното ПТП е настъпило на 16.01.2004 г, следователно вече е изтекла предвидената пет годишна погасителна давност, считано от датата на ПТП, в който срок се погасяват правата по договора за застраховка по риска “Гражданска отговорност”, поради което претенциите, произтичащи от настъпилото ПТП, включително такива, които пострадалите биха имали по отношение на Гаранционен фонд понастоящем счита за погасени по давност.

На следващо място се посочва, че твърдяното от ищеца влошаване е започнало преди повече от 5 години и ищецът е проявил небрежност, изтичайки пет годишна погасителна давност, считано от датата на влошаване на здравословното му състояние. Ако е налице твърдения ексцес, ответникът твърди, че същият е налице преди 21.05.2018г., тоест 5 години преди датата на завеждане на исковата молба - 22.05.2023г.

Оспорва се изцяло исковата претенция по основание и размер. Заявява се, че претендираните от ищеца неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди, не представляват разходи, свързани с „влошаване на 4 здравословното състояние” в сравнение със състоянието, при което е било определено обезщетение за неимуществени вреди. Посочва се, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от новото състояние на пострадалия, което състояние се отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното обезщетение.

Искът се счита за неоснователен, тъй като Гаранционен фонд вече е изплатил, по щета 10108/2004г. на М. М. сума в размер на 15 000 лв..

Поддържа се, че не е налице влошаване на здравословното състояние на ищеца в резултат от получените телесни наранявания при процесното ПТП и не е налице качествено нов етап в развитието на заболяването, отчетено при определяне на първоначалното обезщетение от УС на ГФ.

С допълнителната искова молба се уточнява, че претенцията на ищеца М. М. се основава на търпени от него нови болки и страдания във връзка с извършена 29.11.2022 г. хирургическа интервенция по смяна на тазобедрената става, които болки са търпени както във връзка със самата операция, така и в следоперативния период, както и нови неудобства в бита, отделно претенция за свързани с операцията разходи.

Поддържа се, че въпросните вреди представляват новопоявил се ексцес в състоянието на ищеца, който не е бил предмет на водените досега граждански дела и за който ищецът не е обезщетяван с постановеното между страните влязло в сила съдебно решение по гражданско дело № 1245/2020 г., по описа на Окръжен съд. Стара Загора, Търговско отделение (въззивна инстанция: гражданско дело № 475/2022 г. по описа на Апелативен съд, Пловдив. 3-ти-граждански състав).

Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на новопроявилите се вреди се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС и изразеното там схващане, че от обективирането на новата вреда (ексцеса) започва да тече нова давност, тъй като едва от деня на проявата на вредата за третото лице възниква правото да иска обезщетяването и в границите на чл. 51 ЗЗД. Затова от този момент започва да тече и погасителната давност за прекия иск срещу застрахователя, вкл. за обезщетяване вредите от ексцес.

Отнесено към процесния случай - търпените от ищеца нови вреди са се 5 проявили към началото на 2022 г., а исковата молба по настоящото дело е постъпила в съда на 22.05.2023 г. - т.е. в рамките на 5-годишния давностен срок, считано от датата на новопроявилата се вреда.

По отношение на направеното от ответника оспорване по основание и размер, ищецът заявява, че поддържа изцяло изложените в исковата молба твърдения относно проявилите се нови вреди, както и за отражението което тези вреди имат за него. Заявява, че оспорванията и направените в тази връзка възражения са по съществото на спора, поради което отношение по тях ще вземе в хода на съдебните прения, след обсъждането на събрания по делото доказателствен материал в т.ч. ангажираните гласни доказателства и съдебномедицинска експертиза.

С отговора на допълнителната искова молба се поддържат всички направени с първоначалния отговор оспорвания, твърдения и възражения, включително направеното възражение за погасяване на претенцията по давност. Независимо от посоченото в допълнителната искова молба, че оперативната намеса е била извършена на 29.11.2022г., ответникът твърди, че увреждането, което е предшествало намесата на лекарите, е извън определената от закона петгодишна давност. Твърди, че това увреждане не е ексцес, а дори да бъде определено като такова то е настъпило преди 21.05.2018г., тоест 5 години преди датата на завеждане на исковата молба 22.05.2023г. Заявява, че е без значение за спора кога точно е извършена оперативната намеса, тъй като в случая меродавна е датата от която е това предполагаемо увреждане - новонастъпило, с оглед възрастовите изменения и здравословното състояние на ищеца, или ексцес.