Определение № 6272 от 06.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6272 гр. София, 06.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело № 20241110172870 по описа за 2024 година

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като е депозирана на 05.12.2024г. искова молба от ****************************** насочена против Т. Н. Ж., ЕГН **********, с искане да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите както следва:

6064.82лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 4053425615/25.11.2021г., 48.62лв. – договорна лихва за периода 25.11.2022г. – 23.03.2023г. и 167.77лв. – мораторна лихва за периода 25.11.2022г. – 13.07.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.

Сочи се, че заповедното производство е образувано по подадено от *****************, заявление, като след датата на издаване на заповедта – 15.08.2023г., с договор за цесия от 24.07.2024г., дружеството заявителя прехвърля на ищеца ******************************, вземанията по договора, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав.

В същото време заявителят *******************, също е предявил установителен иск по чл. 422 и сл. ГПК, за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180ти състав, като исковата молба е депозирана на 03.12.2024г. и е образувано гр.д.№ 72509/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Съгласно т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК - при частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В случая са налице предявени два установителни иска по реда на чл.422 ГПК, а именно иск от цедента *****************, предявен на 03.12.2024г., по които е образувано гр.д. № 72509/2024г., по описа на СРС и иск предявен от цесионера ******************************, предявен на 05.12.2024г., по които е образувано настоящото гр.д. № 72870/2024г., по описа на СРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с 1 изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск.

В случая ищците по двете дела не са идентични, но ищецът в настоящото производство е правоприемник на ищеца по гр.д. № 72509/2024г., поради което настоящият съдебен състав намира, че процесуалноправната разпоредба на чл. 126 ГПК следва да намери приложение.

Както се посочи, производството по настоящото гр.д. № 72870/2024г., по описа на СРС е по – късно заведено, поради което същото следва да бе прекратено.

За пълнота съдът намира, че за ******************************, не е налице правен интерес от предявяване на настоящите искови претенции, доколкото както е посочено в т. 10б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК - в хипотезата на частно правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.

226, ал. 1 ГПК.

С оглед изложеното за ищеца в настоящото производство

****************************** е налице процесуална възможност да встъпи или да бъде привлечен като трето лице помагач по гр.д. № 72509/2024г., по описа на СРС, с предмет искови претенции по чл. 422 ГПК, предявени от заявителя *****************, срещу Т. Ж., за признаване за установено, че ответникът дължи сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 42107/2023г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 126 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, производството по настоящото гр.д. № 72870/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, образувано по подадена от **********************************************,

Искова молба вх.

№

399082/09.12.2024г.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ по настоящото дело препис от исковата молба по гр.д. № 72509/2024г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав, с печат и входящ номер Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2