Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13458 от 02.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 1863/2023
Вид
Решение № 13458
Подписан
02.08.2023
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 13458 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20231110101863 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. И.

К. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.

Предявени са четири обективно кумулативно съединени осъдителни иска, както следва: 1/ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 12 000 лева (дванадесет хиляди лева) частично от сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди причинените й болки и страдания, вследствие на процесното ПТП от 31.10.2021 г., ведно с дължимата се върху тази сума законна лихва, считано от датата на увреждането - 31.10.2021 г. до окончателно погасяване; 2/ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 639,74 лева (шестстотин тридесет и девет лева и седемдесет и четири стотинки лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, за сторени в резултат на процесното ПТП от 31.10.2021 г. разходи за медицински услуги и медикаменти, ведно със законна лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ - 07.04.2022 г. до окончателното погасяване; 3/ иск по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл.

45 ЗЗД за сумата от 581,86 лева (петстотин осемдесет и един лева и осемдесет и шест стотинки лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от загуба на трудово възнаграждение в резултат на процесното ПТП от 31.10.2021 г., ведно с дължимата се върху тази сума законна лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ – 18.12.2022 г. до окончателното погасяване и 4/ иск по чл. 493, ал. 1, т. 4 КЗ вр. чл. 380 КЗ за сумата от 600 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски във връзка с предявяването на претенция по чл. 493, ал. 1, т. 1 - 3 КЗ, ведно е дължимата се върху тази сума законна лихва, считано от датата на изтичане на срока по чл. 409 от КЗ - 07.04.2022 г. до окончателното погасяване.

Ищцата М. И. К. твърди, че на 31.10.2021 г., около 14.30 ч. в гр. София, на ул. Ас С.ов в района с кръстовището с ул. Проф. д-р И. , е настъпило пътнотранспортно произшествие, в което е пострадала в качеството си на пешеходец. Сочи се, че на 1 посочените дата и час л.а. марка „БMB“, с peг. №, управляван от И. М. П., се е движил по ул. Акад. Б с посока на движение от ул. Пр., като в района на кръстовището с ул.

Проф. д-р И. , при извършване на маневра завИ.е наляво, поради движение с несъобразена с характера и интензивността на движението скорост, излиза извън пътното платно вдясно и блъска движещата се по тротоарната площ пешеходка М. К..

Произшествието било посетено от органите на полицията, за което бил съставен документ. Твърди се, че в резултат на описаното ПТП пострадалата М. К. получила телесни увреждания, както следва:

- травматичен оток в тилната част на главата;

- данни за контузия на опорно-двигателния апарат в областта на шията;

- контузии и охлузвания в задната част на дясната хълбочна област и в лявата хълбочно-поясна област;

- контузии на дясното бедро и дясната подбедрица;

- мозъчно сътресение, протекло с нарушение на съзнанието.

След ПТП пострадалата изгубила съзнание и била откарана в център за спешна медицинска помощ. Проведени били множество изследвания, след което е била изписана за домашно лечение с предписание за физически и психически покой за 3 седмици, както и спазване на хранителен режим. Сочи, че в продължителен период изпитвала интензивни болки, имала общо неразположение, страдала от главоболие и световъртеж; изпитвала стрес и тревожност; страдала от безсъние; произшествието се отразило негативно и на нейната психика.

В резултат на инцидента ищцата била принудена да посещава специалист, което продължавало и към настоящия момент. Първоначално й била поставена диагноза „Остра стресова реакция", която впоследствие довела до „разстройство в адаптацията“.

Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата сторила допълнителни разходи за медицински услуги и медикаменти в размер от 639,74 лева. Освен това сочи, че била временно неработоспособна - за периода от 01.11.2021 г. до 11.11.2021 г., в който период не е получавала обезщетение от НОИ, нито трудово възнаграждение, поради което твърди, че е пропуснала да реализира ползи в общ размер от 581,86 лева /7 дни по 83,12 лева/.

Счита, че вина за настъпилото произшествие има водачът на л.а. марка „БMB“, с peг. № именно - И. М. П.. За процесния автомобил към датата на ПТП била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" с ответното дружество. На 17.03.2022 г. била подадена писмена претенция на осн. чл. 380 от КЗ до ответника, в резултат на което на 11.08.2022 г. по сметка на М. К. постъпила сумата от 1 000 лв. с посочено основание „Застрахователно обезщетение, номер на щета 041116500042022". Срещу определеното обезщетение ищцата подала искане за преразглеждане на размера му, но застрахователят отказал да промени същия чрез неговото увеличаване. Счита, че справедливият размер за обезщетяване на неимуществените вреди на ищцата е 25 000 лева, като с оглед частичното плащане намира, че непогасеният остатък е в размер на 24 000 лева, като предявява част от него, а именно – сумата от 12 000 лева.

Сочи, че с допълнителна претенция от 02.12.2022 г. от ответника е претендирано и застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 581,86 лв., представляващо пропуснат доход в резултат на временната неработоспособност.

Застрахователят изискал допълнителни доказателства.

Твърди се, че в процедурата по чл. 380 от КЗ М. К. е сторила допълнителни разноски на осн. чл. 493, ал.1, т.4 от КЗ в размер на 600 лв., които също не били 2 заплатени от застрахователя, поради което претендира в настоящото производство.

С оглед на подробно изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени, ведно със законната лихва да окончателното погасяване на задълженията.

Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД оспорва основателността на предявените искове. Признава факта, че във връзка с депозирана при него претенция е изплатил на ищцата сумата от 1000 лева, като счита, че с нея е репарирал изцяло претърпените вреди. Оспорва, че вина за процесното ПТП има само водачът И. П.. Оспорва, че в резултат на ПТП ищцата е получила всички описани в исковата молба вреди, както и тяхната продължителност. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като сочи, че липсват доказателства къде точно е настъпил ударът. Оспорва описания от ищцата механизъм на ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита, че същият е прекомерно завишен. Намира, че в случая се касае за леки увреждания, предимно охлузвания и натъртвания. Счита, че ищцата е допринесла за продължаване на оздравителния процес поради отказа й от хоспитализация. Оспорва и предявените искове за имуществени вреди. Счита, че представените доказателства за извършени разходи не установяват такива, свързани с процесното ПТП. Оспорва претендираните лихви, както и началния момент, от който се претендират. Поради тези и останалите изложени съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял процесните неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в претендирания размер, както и че са спазени изискванията на чл. 380 КЗ.

При доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 06.03.2023 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 13.04.2023 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите, че към процесната дата реализиралият пътното-транспортно произшествие МПС е бил застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, като процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на договора, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана, въз основа на което е заплатил на ищцата сумата от 1000 лева.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водача, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на процесния автомобил, участвал в ПТП, приетото по делото Наказателно постановление № 21-4332-023391/16.11.2021 г. и заключението по САТЕ.

3

От показанията на свидетеля И. М. П. – водач на лек автомобил „БМВ“ с рег. № , се установява, че ПТП е настъпило в кв. Студентски град в София. Свидетелят сочи, че навлизайки в завой на ляво, подал повече газ с цел да се предпази някой да не му отнеме предимството, поради което колата поднесла. В същото време видял автобус, който захождайки за завоя на дясно, минал през осевата линия, поради което натиснал спирачката и завъртял волана максимално, за да избегне удар с автобуса. Сочи, че изгубил контрол над колата и се качил върху бордюра, където ударил преминаващата пешеходка. Сочи, че не гледал към тротоара. Предните две губи на автомобила били върху тротоара, а задните две били останали на пътя. Не могъл да си отвори вратата на колата, за да слезе, поради което излязъл през прозореца, като тогава за първи път видял пострадалата пред колата. С неговия спътник отишли до нея, изправили я на крака и я завели в близкото заведение. След това изчакали органите на полицията и екип на Спешна помощ.

Показанията на свидетеля се потвърждават и от приетото по делото влязло в сила Наказателно постановление 21-4332-023391/16.11.2021 г., с което на водача И. М. П. е наложена глоба за виновното нарушаване разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която разпоредба водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Вещото лице по приетата по делото САТЕ, отчитайки събраните по делото доказателства, потвърждава, че описаният от свидетеля механизъм е възможният такъв за настъпване на процесното ПТП, като сочи, че процесното ПТП е настъпило върху дясната тротоарна площ, считано по посоката на ориентация на лек автомобил „БМВ“.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че в причинна връзка с удара от процесното ПТП на ищцата са причинени: контузия на главата, контузия на таза, оток в основата на тилната област на главата, при прехода към шията, с диаметър 3-4 см; кръвонасядане, охлузвания и оток в лявата хълбочно-поясна област, на площ около 15/7 см; кръвонасядане, оток и охлузвания в задната част на дясната хълбочна област, с дължини от 5 см, до 11 см, на обща площ около 12/6 см; оток и кръвонасядане в горната трета на дясното бедро, по страничната повърхност, на площ около 14/11 см; оток и кръвонасядане по задната повърхност на дясната подбедрица, в долната трета, на площ около 7/7 см; оток и кръвонасядане по гръбната повърхност на дясното ходило, близо до външния му ръб, с размери 4/3 см.