Определение № 1011 от 06.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1011 гр. София, 06.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Майя Русева като разгледа докладваното от Майя Русева Касационно гражданско дело № 20238002104523 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Т. срещу решение №.435/17.07.23 по г.д.№.409/23 на ОС Благоевград, ІІ въззивен граждански състав, с което е потвърдено реш.№.72/2.03.23 по г.д.№.1181/22 на РС Петрич в частта относно режима на лични контакти на малолетното дете М. К. Т.

/род. 23.12.19г./ с бащата К. М. Т., установен както следва: първите шест месеца, считано от датата на влизане в сила на решението - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. до 15.00ч. на съответния ден, без преспиване; след изтичане на тези 6м. – всяка първа и трета събота и неделя за времето от 10.00 в събота до 17.00 в неделя, с преспиване; 15 дни през лятото с преспиване, определени по споразумение с майката, а при липса на такова - от 1 до 10 юли и от 1 до 5 септември на съответната година; за Коледните празници-в четна година 4 дни с преспиване - през периода 23.1226.12; за новогодишните празници - в нечетна година 4 дни с преспиване - за времето 30.12-2.01.

Ответната стрА. К. М. Т. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

1

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е изяснено, че страните са бивши съпрузи /бракът им е прекратен с влязлото в сила първоинстанционно решение по вина на двамата съпрузи/; през време на брака съпругът е упражнил единичен акт на домашно насилие по отношение на съпругата чрез отправени заплахи и обиди /с влязло в сила решение по г.д.№.17/22 на РС Петрич молбата й по реда на ЗЗДН за осъществен акт на домашно насилие от 23.07.22 е уважена, като след този случай тя е напуснала съпруга си и заедно с детето заживели при родителите й/, както и е насочил пистолет /неясно точно към кого, но най-вероятно в нейно присъствие/; твърденията, че е употребявал алкохол, наркотици и е вземал лекарства за психическо заболяване, са намерени за недоказани /доколкото в тази насока са единствено показанията на майката на ищцата, които съдът не е кредитирал предвид заинтересоваността й с оглед близката й родствена връзка с едната стрна по делото; изисканите от линия лекар на съпруга документи също не установяват той да се е лекувал или да са му били изписвани медикаменти за твърдяното в жалбата "биполярно разстройство"/; същевременно малолетният М. страда от заболяване – остра ломфобластна левкемия, за което му е провеждано продължително лечение в гр.С., като в медицинската бележка, издадена от лечебното заведение, където е лекуван, е посочено, че контактите с него следва да бъдат ограничени, ситуации на конфликти, стрес и безпокойство могат да повлияят неблагоприятно и да бъдат допълнителен рисков фактор върху комплексното лечение и оздравяване на пациента, съобразено с неговата малка възраст. При тези обстоятелства е намерено, че по делото не е доказано бащата да има каквото и да било негативно влияние върху детето - напротив, грижовен е, обича го, бил е до него и майката в най-трудните моменти, продължава да търси контакт с него, но пълноценен такъв не може да осъществи поради възпрепятстване на срещите от майката /обстоятелството, че е грижовен баща и че приоритет за него е детето и това то да оздравее напълно, е прието за установено и при изслушването му пред въззивната инстанция/. Отразено е, че заболяването на М. не е пречка за определения режим-действително малолетното дете се нуждае от по-специални грижи и внимание с оглед на крехката му възраст и на заболяването, лечението на което протича успешно;

2 няма данни обаче бащата да не може да се справи с отглеждането му.

Посочено е, че с оглед на малката възраст, заболяването и това, че детето винаги е било отглеждано от майката и е силно привързано към нея, на същата са предоставени родителските права и е определено личните контакти с бащата за първите шест месеца да се осъществяват без преспиване. За последващия период е прието, че няма пречка детето да остава с баща си с преспиване, като се има предвид и, че връзка им не е прекъсва, между тях е налице обич и привързаност, а отделно от това бащата живее заедно с родителите си, които също ще му помагат. Отразено е, че за пълноценното израстване на малолетното момче бащата следва да участва, като за провеждане на нормални срещи в спокойна обстановка майката също трябва да положи усилия, доколкото това е в интерес на детето - още повече като се има предвид, че то следва да е спокойно и да не се подлага на допълнителен стрес. При тези обстоятелства приетият от първата инстанция режим е намерен за подходящ.

Касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпроси относно задължението на съда при определяне на мерките на лични отношения да съобрази конкретните обстоятелства по делото с оглед интереса на детето и относно изискването за мотивиране на решението след самостоятелна преценка на доказателствата и обсъждане на доводите и възраженията на страните.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне във връзка с първия въпрос. Съгласно трайно установената безпротиворечива практика на ВКС при произнасянето относно предоставяне на родителските права и режима на лични отношения с другия родител водещ е най-добрият интерес на детето - като се съпоставят желанията и чувствата му, преценени в контекста на неговата възраст и конкретно развитие (чувствата на детето, както и ефекта от принудата в неговата възраст, трябва да се отчитат като се изхожда както от конкретното му състояние и зрелост, така и от специфичните обстоятелства, които са го мотивирали; по-голямата привързаност на детето следва да се има предвид, когато е в резултат на чувствата, породили се от авторитета на родителя, и когато то е могло свободно да изрази привързаността си към него, без външна намеса); физическите, психически и емоционалните потребности на детето; възрастта, 3 пола, миналото и други характеристики на детето; възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, способността им да се грижат за него, поведението им по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с децата, както и спрямо децата; готовността да водят диалог в името на децата, да не ги въвличат в конфликти, да зачитат и съхраняват авторитета на другия родител; умението да поддържат непрекъсната връзка с детето, познаване на неговите интереси и амбиции; умение да го подкрепят и помагат; доколко всеки от родителите е в състояние да удовлетвори разнообразните нужди на детето; социалното обкръжение и материалните възможности на родителите; реалната привързаност на детето към тях, пола и възрастта му; възможността за помощ от трети лица – близки на родителите; опасността или вредата, която евентуално е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, при които е живяло; няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други - те се преценяват в съвкупност по всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики; желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права и мерките за лични отношения с другия родител не са задължителни за съда; техните становища и искания се обсъждат на общо основание и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият критерии за решението на съда е интересът на децата. (в този смисъл напр. решение №.

24/10 по г.д.№.4744/08, реш.№.152/8.06.12 по г.д.№.1066/11, ІІІ ГО, реш. №.

470/09.11.12 по г.д.№.1156/, ІV ГО, ППВС №.1/74, чиито постановки са актуални и при действието на СК от 2009, реш..№.50029/14.07.23 по г.д.№.

3402/22, IV ГО). Касационното обжалване се допуска с оглед проверка съобразяването на тази практика и защитата на най-добрия интерес на детето, в това число предвид релевираните твърдения във връзка със здравословното състояние на бащата, които са остА.ли ненадлежно проверени.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на 25лв. държавна такса и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,

4

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.435/17.07.23 по г.д.

№.409/23 на ОС Благоевград, ІІ въззивен граждански състав, в обжалваната му част.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер 25лв. и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията за насрочване или, при неизпълнение, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5