Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 11.02.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 328/2025
Вид
Решение № 7
Подписан
11.02.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Павел Неделчев, Благовеста Костова, Диана Василева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Габрово, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Диана Василева

Благовеста Костова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова в присъствието на прокурора П. П. Д. като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254200600328 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 23 от 18.09.2025 г. по НОХД № 149/2025 г. по описа на Районен съд - Севлиево подсъдимият С. И. М. е признат за виновен в това, че на 28.12.2024 г., около 21:52 ч., в гр. Севлиево, ж.к. *** пред блок № ** (магазин ***), управлявал МПС – лек автомобил, марка „***“ с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда – а именно 2,02 на хиляда, установено по надлежния ред посредством химическа експертиза № 3/02.01.2025 г. на НТЛ на МВР - Габрово, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 343б, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300 лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено, като на подсъдимия С. М. е определен изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда, на основание чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 от НК, подсъдимият С. И. М. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 59, ал. 4 от НК е 1 приспаднато времето, през което подсъдимият С. М. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 28.12.2024 г.

С присъдата, на основание чл. 343б, ал. 5 от НК, е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, послужил за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК, собственост на подсъдимия С. И. М., намиращ се на съхранение в ОД на МВР – Габрово.

Подсъдимият С. И. М. е осъден да заплати на ОД на МВР - Габрово разноски в размер на 170,94 лева, както и по сметка на Районен съд - Севлиево 5 лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата е обжалвана от адв. С. К. от АК – Габрово, в качеството на защитник на подсъдимия С. И. М.. В жалбата се навежда довода, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като не е установено подсъдимият реално да е управлявал процесния лек автомобил с посочената концентрация на алкохол в кръвта.

Излага се, че свидетелят М. изрично е заявил, че не помни нищо конкретно относно извършената проверка, поради което показанията му били плод на импровизация, и те се опровергавали от показанията на другия разпитан свидетел, който добре си спомнял случая. Освен това свидетелят М. не можел да посочи автомобила и други важни подробности от значение за случая, но заявявал, че автомобилът е бил паркиран.

Посочва се, че свидетелят Г. категорично подчертал пред съда, че при пристигането на полицейския патрул автомобилът на подсъдимия не е бил в движение. Навежда се твърдението, че именно проверяващите накарали подсъдимия да запали автомобила и да го приведе в движение, като го премести, при което това не било станало веднага, а след няколкократни опити за запалване на двигателя. Също така свидетелят Г. не твърдял, че не си спомня случая – напротив, давал подробна и детайлна информация за цялостното протичане на полицейската проверка, като бил категоричен, че автомобилът на подсъдимия бил спрял и не го е видял в движение. Въпреки това съдът прочел показанията на този свидетел от досъдебното производство и обосновал присъдата си с тях, макар в същите да липсвали подробностите, посочени от него в съдебно заседание, а само бланкетно се посочвало: „спряхме за извършване на полицейска проверка лек автомобил…“. В жалбата се настоява, че тези твърдения били в противоречие с показанията на свидетеля пред съда и при липсата на други категорични доказателства не били достатъчни за доказване на вината на подсъдимия.

На следващо място, заявява се, че от съществено значение за преценка на фактите били записите от камерите за видеонаблюдение на магазин ***, които не били приобщени въпреки постановлението на прокурора в тази насока. Ако тези записи не били укрити, от тях вероятно е щяло да се види, че подсъдимият не е управлявал въпросния автомобил по твърдения начин.

Искането на жалбоподателя е присъдата да бъде отменена и подсъдимият да 2 бъде оправдан. Алтернативно се прави искане за изменение на присъдата в частта за наказанията, като наказанията лишаване от свобода и лишаване от права се определят в размер на специалния минимум по НК.

Подсъдимият С. И. М., редовно призован, не се явява в заседанието пред въззивния съд и не сочи уважителни причини за неявяването си. Съдът, след като прие, че са налице основанията по чл. 269, ал. 3 от НПК, разгледа делото в негово отсъствие.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа от адв.

К. по изложените в нея съображения и доводи.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на присъдата.

Настоящият състав на въззивния съд разгледа жалбата с изложените в нея доводи, взе предвид становищата на страните в процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата по реда на чл. 314 от НПК, като приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана от страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е подадена в срока за обжалването му. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въззивният съд установи, че за да постанови присъдата си контролираният съд е събрал относимите към предмета на делото доказателства, които е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност. След собствен комплексен анализ на доказателствените източници, настоящият състав намира че възприетата от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на доказателствата, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на доказване, я възприема, както следва:

Подсъдимият С. И. М. е роден на ***** в гр. ***. Същият е български гражданин, *************.

Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС и понастоящем притежава валидно СУМПС за категории С, В, М, СЕ, АМ и ТКТ.

Подсъдимият М. е собственик на лек автомобил марка „***“ модел „***“, с рег. № ***.

На 28.12.2024 г. в късния след обяд подсъдимият С. М. употребил алкохол.

Въпреки това вечерта решил да управлява собствения си лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***. Около 21:52 часа на 28.12.2024 г. подсъдимият управлявал превозното средство в ж.к. *** в гр. Севлиево. Около посочения час неизвестно по делото лице подало сигнал в полицейското управление в Севлиево, че автомобилът, който бил обозначен като таксиметров такъв и превозвал пътници в момента, се 3 управлявал рисково и в момента се намирал пред магазин ***.

След получаване на сигнала полицейските служители – свидетелите М.М. и Ц.Г., потеглили със служебния си автомобил в посока магазин *** и стигайки там видели автомобила на подсъдимия, спрян срещу магазина. Те минали покрай него и в момента, в който свидетелят Г. предприел маневра за обръщане на служебния автомобил, М. запалил светлините на своя автомобил и го привел в движение по посока магазин ***. Свидетелят Г. подал светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил и автомобилът на подсъдимия спрял движението си.

При извършената проверка полицаите установили самоличността на водача на автомобила – С. И. М.. След това му извършили проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0152 за употреба на алкохол. Уредът отчел концентрация на алкохол в издишания от подсъдимия въздух в размер на 2,42 на хиляда. На М. бил съставен Акт за установено административно нарушение - серия GA, бл. № 1326744/28.12.2024 г. за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и му бил издаден талон за изследване № 143205, придружен със съответния брой стикери, в който било отразено показанието на техническото средство. След това подсъдимият бил съпроводен от полицаи до филиала на ЦСМП в град Севлиево, където бил прегледан от дежурния медицински специалист П.И. и дал биологични проби от кръв за изследване. По време на прегледа М. споделил пред мед. фелдшер (вписано в протокола за медицинско изследване), че през деня бил употребил алкохол – ракия в количество от 0,500 л.

От заключението на изготвената по делото химическа експертиза се установява, че в изследваната биологична проба кръв на подсъдимия С. И. М. концентрацията на етилов алкохол била 2,02 на хиляда.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 1328104/28.12.2024г. на мл. автоконтрольор при ОД – МВР Габрово, РУ – Севлиево временно било отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на подсъдимия С. И. М. до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени относимите доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различа от установената от контролирания съд по всички основни моменти от предмета на доказване. Достатъчно детайлно в мотивите на присъдата е обсъден реда, по който е установено съдържанието на алкохол в кръвта на М.. Законосъобразно е крайното 4 заключение, че в случая е спазен надлежния ред по Наредба № 1/2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Правилно първоинстанционният съд се е доверил на показанията на свидетелите М. М. и Ц.Г., от които се установяват причините, времето, мястото и начина на извършване на проверката за употреба на алкохол на подсъдимия с техническо средство. Не е спорно, че първоначално на М. е извършена проверка на място, при която и съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата е ползвано одобрено техническо средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с № 0152, което е отчело концентрация от 2,42 на хиляда. Установява се, че в съответствие с чл. 6 от Наредбата е изготвен талон за изследване и е съставен акт за установяване на административно нарушение, като съдържанието на посочените документи е съобразено с нормативните изисквания. От талона за изследване е видно, че на подсъдимия е било указано мястото и часа, до който следва да се яви в ЦСМП – филиал Севлиево, за да даде биологичен материал за химически анализ. В съответствие с изискванията на чл. 7, ал. 1 от специалната Наредба, М. е бил съпроводен до здравното заведение, където му било извършено медицинско изследване за състоянието му и поведенческите реакции и му била взета кръв за изследване. Видно е от Протокола за медицинско изследване № 3/02.01.2025 г. на ТНЛ при ОДМВР - Габрово, че в съответствие с разпоредбите на чл. 15, ал. 2 и чл.

17 от Наредбата са били взети две проби, които са били поставени във вакуумни епруветки и върху тях също са били поставени холограмни стикери. В съответствие с разпоредбата на чл. 21 от Наредбата е изследвана едната от двете кръвни проби, като това е било извършено по газхроматографски метод в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 1. Резултатът от пробата е 2,02 на хиляда. При така извършения анализ, сочещ на пълно спазване на установения ред, изцяло правилно и законосъобразно първоинстанционният съд се е позовал на резултата от химическото изследване на кръвта проба. Този резултат не се оспорва и от страните по делото.

Основният довод, залегнал във въззивната жалба, е, че не е установено по изисквания от процесуалния закон несъмнен начин подсъдимият С. М. на инкриминираната дата и място да е управлявал процесния автомобил. По отношение на това обстоятелства, необходимо за изпълването на обективния състав на престъплението, защитникът претендира за липса на доказателствена обезпеченост. В обобщен вид съображенията се свеждат до твърденията, че свидетелят М.в бил заявил, че не помни нищо конкретно за случая, а свидетелят Г. пред съда бил казал, че при пристигането на мястото автомобилът на подсъдимия не бил в движение.