Определение № 1936 от 19.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1936 гр. Варна, 19.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Радостин Г. Петров

Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100500990 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Подадена е частна жалба от С. С. М., В. Д. М. и И. Д. М., чрез адв.Б.Д., против Определение №260109/07.04.2023г. по гр.д.№2972/2020г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото на осн. чл.129, ал.3 ГПК.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението за прекратяване на делото, като се твърди, че липсва промяна в наведените твърдения на ищците от депозирането на исковата молба до момента. Навежда твърдения за фактите, от които извежда качеството си на кредитор, както и сочи, че е уточнила исковете, които предявява като е формулирала съответните петитуми. Излага, че съдът следва да определи правната квалификация на предявените претенции, като страната не била длъжна да обосновава причина за посочване на правната квалификация в заявения порядък. Излага твърдения за увреждащото действие на атакуваната сделка и наличието на знание за увреждане у страните по нея. Моли да бъде отменено определението и да се върне делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок от оправомощено за това лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Производството по гр.д.№2972/2020г. на ВРС е образувано по постъпила искова молба от Д. И. М. / починал в хода на процеса и заместен от своите наследници/, С.

С. М., В. Д. М. и И. Д. М., чрез адв.Б.Д., против ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД, ЕИК 202776200, със седалище гр.Варна, след постановено определение от 11.02.20г. по т.д.№136/20г. на ВОС за изпращане на делото по подсъдност.

В молбата са наведени твърдения, че на 07.10.2014г. сключили договор с "Пресиянстрой" ЕООД, по силата на който последният в качеството му на изпълнител се 1 задължил да осъществи промяна на действащия ПУП-ПРЗ за недвижим имот, находящ се в Г.В., ид. №****, след което да направи промяна на одобрения инвестиционен проект на предвидената за строителство сграда, да извърши със свои сили и средства строителството и да въведе в експлоатация жилищната сграда, срещу което ищците в качеството им на възложител се съгласили да прехвърлят идеална част от дворното място и да учредят на изпълнителя право на строеж за част от обектите в сградата. Сочи се, че на 08.10.2018г. на отв.ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД е връчено уведомление за прекратяване на договора от 07.10.2014 г. по вина на дружеството. Изложено е, че поради факта, че сградата била изградена в груб строеж без довършителни работи и на изпълнителя не били прехвърлени права на строеж, след преговори, на 05.06.2019 г. страните постигнали споразумение, по силата на което ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД и Диа Строй ЕООД, като изпълнител солидарно се задължили в шестмесечен срок със свои сили и за своя сметка да завършат изцяло сградата, в т.ч. да извършат необходимите поправки по сградата, описани в споразумението, и в тримесечен срок от подписване на акт 15 да подадат необходимите документи за въвеждането й в експлоатация, срещу което задължение ищците като възложител им прехвърлили права на собственост върху изброените в споразумението обекти, сред които и процесния гараж №1 с идентификатор ****.6.15, правото на собственост върху който било прехвърлено на отв.ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД с нот.акт № ****. Излагат, че в договора, което било вписано и в нотар.акт, изрично било уговорено, че ако ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД и Диа Строй ЕООД не изпълнят поетите по нотариалния акт и договор от същата дата задължения в срок, ищците имат право да развалят сключените договори и да претендират в условията на солидарност от ответниците неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Тъй като ответниците не изпълнили задълженията си в уговорените срокове, ищците са предявили иск за разваляне на договора / производството по който е било предмет на т.д.

№ 2116/2019 г. по описа на ВОС/, както и са отправили искане за обявяване за относително недействителна спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД на сделката, предмет на нотар.акт №179/19г., по силата на която отв.ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД е заменил с отв.А.А. процесния гараж срещу структура, бутон и управление за тоалетна, както и е учредил право на ползване върху него на отв.Р.Д.. Изложени са твърдения, че с тази сделка се увреждат интересите им като кредитори, откъдето произтича и правният им интерес да искат от съда сделката да бъде обявена за относително недействителна спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД. Твърдят, че длъжникът и приобретателят по сделката знаят за увреждането. В уточняваща молба от 10.02.2020г. заявяват, че са кредитори на отв.ПРЕСИЯНСТРОЙ ЕООД за връщане на основание чл.55 ЗЗД на полученото на отпаднало основание, а именно: гараж №1, както и че замяната е извършена с цел увреждане на кредиторите.

С определение №6720/27.05.20г. по гр.д.№2972/20г. на ВРС производството по делото е спряно на осн. чл.229, ал.1, т.4 ГПК и с определение №260068/06.03.23г. същото е възобновено, като делото е оставено без движение и са дадени указания на ищците да наведат твърдения дали ответниците са знаели, че сделката е увреждаща; да уточнят кога е възникнало вземането им към ответника – преди или след договора за замяна и в съответствие с това да посочат на коя хипотеза на чл.135 ЗЗД се позовават-ал.1 или ал.3, 2 като в последния случай да наведат твърдения относно предназначението на договора за замяна; да представят преписи от уточн.молба. С постъпилата уточн.молба от 15.03.23г. се поддържат наведените вече твърдения за знание за увреждащия характер на атакуваната сделка, както и изрично е посочено, че вземането на ищците е възникнало преди договора за замяна, а именно на 05.06.19г. и е обективирано в НА №158/19г.; посочено е още, че искът с право основание чл.135, ал.1 ЗЗД е главен, а този по чл.135, ал.3 ЗЗД е евентуален; посочено е, че се представят преписи за страните.

С определение №260087/21.03.23г. производството е оставено отново без движение, като е указано на ищците да посочат ясно и недвусмислено кое е вземането, което ги легитимира като кредитори, кога е възникнало вземането, на коя хипотеза на чл.135 ЗЗД се позовават, респ. да наведат твърдения относно предназначението на договора за замяна; да посочат колко иска предявяват и да представят преписи от уточн.молба. Макар и твърдения за тези факти да са били вече наведени от ищците с предходните уточняващи молби, с оглед изпълнението на така дадените указания е подадена нова уточн.молба, с която се поддържат вече наведените твърдения касателно вземането, от което произтича качеството им на кредитор, момента на възникването му, и исковете, които предявяват.

С определение №260109/07.04.23г. съдът е приел, че дадените от него указания са останали неизпълнени, поради което е прекратил производството по делото.

Видно от гореизложеното е, че макар и не достатъчно ясни и последователни в изказа, твърденията на ищците по делото, са насочени към обявяване за относително недействителна спрямо тях при условията на чл.135 ЗЗД на сделка с увреждащ характер.

Както в исковата молба, така и в уточн.молби ясно явстват основанията за тази претенция, като даваните от първоинст.съд указания в по-голямата си част са припокриващи се, а в друга част и несъответни на вече наведените от страната конкретни твърдения касателно вземането, обосноваващо качеството им на кредитори. Твърденията за релевантните факти относно вземането на ищците са въведени както с исковата молба, така и впоследствие неколкократно в представените уточн.молби, включително се поддържат и в депозираната частна жалба. В този смисъл и съдът намира, че не е налице неизпълнение на дадените по т.1 и 2 от определението на ВРС указания, още повече, че указанията не съответстват на съществуващи нередовности на подадената искова молба.

Квалифицирането на твърденията под съответната правна норма е задължение на съда и не следва да бъде възлагано в тежест на страната, а основателността им е въпрос по съществото на спора. С оглед дадените от ВРС указания ищците са посочили, че предявяват искове с конкретна квалификация при условията на евентуално съединяване, но съдът не им е указал ясно да обосноват така предприетото съединяване и съответно да уточнят конкретните факти, които обуславят сочената евентуалност, поради което и неправилно е приел, че е налице неизпълнение на указанията му в тази връзка. Отделно от това следва да се отбележи, че твърдения за увреждащия характер на договора за замяна се съдържат още в уточняващата молба от 10.02.2020г.

3

Обстоятелството, че страната не е представила преписи от последната уточн.молба, въпреки че в същата е посочено изрично представянето на такива, не е основание за прекратяване на производството, а съставлява нередовност на молбата, която съдът е следвало да отстрани по съотв.ред.

С оглед на изложеното съдът намира, че не е налице неизпълнение на указанията на съда касателно редовността на исковата молба, което да съставлява основание за прекратяване на производството по делото.

По така изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото, като неправилно следва да бъде отменено, а делото да се върне на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение №260109/07.04.2023г.,

2972/2020г. по описа на Варненски районен съд, 51 състав. постановено по гр.д.№

ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4