Решение № 270 от 15.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Русе, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Елена В. И. като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200464 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Т. Б. против Електронен фиш № 8504765421/16.08.2021г., издаден от АПИ.

Същият моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител, но е постъпило писмено становище от такъв по жалбата, с което се претендира за неоснователност на същата.

Районна прокуратура-Русе редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е собственик на т.а.“Форд Транзит“ с ДК№ ..... На 16.08.2021г. този автомобил се движел по път I-5 км 25+914 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за това ППС не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Нарушението било установено с устройство № 40341, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от закона за пътищата. За така констатираното нарушение по чл.139 ал.6 вр.чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

1

/равностойност на 153.39 евро/.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е основателна. Съдът намира, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон. Неправилността се изразява в това, че е изтекла давността за административнонаказателно преследване, т.е. налице е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност.

В случая намира приложение чл.11 от ЗАНН с препращането към Наказателния кодекс по въпросите касаещи обстоятелствата, изключващи административнонаказателното преследване и изтърпяване на административното наказание. Сред тези обстоятелства безспорно е и давността за преследване – начало, край, спиране, прекъсване, абсолютна давност, доколкото в ЗАНН изрично е предвидена изпълнителската давност в чл.82 от него, но не и преследвателската такава. Съобразно чл.80 ал.1 т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи, какъвто е именно настоящият случай ,тъй като наложеното наказание не е лишаване от свобода , а глоба. В този смисъл и доколкото нарушението е извършено на 16.08.2021г. и по делото няма никакви представени доказателства от АНО тя да е спирана или прекъсвана, то административнонаказателното преследване е погасено по давност още на 16.08.2024г. Нещо повече , в случая е изтекла дори абсолютната давност от четири години и шест месеца, тъй като електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 07.03.2026г., т.е. дори и да бяха представени някакви доказателства, че давността е прекъсвана, напр. с опити за връчването на електронния фиш отменителното основание отново би било налице, защото абсолютната давност е изтекла преди тази дата , а именно на 16.02.2026г. Не е основателно възражението на процесуалния представител на АНО, че в производства по издаване на електронни фишове института на давността не намира приложение, като в подкрепа на това се сочи чл.34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се посочи само, че това възражение е неоснователно, вкл. по причини, че би било абсурдно за деянията с най-висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията отговорността да се изключва поради давност (чл.79 ал.1 т.2 от НК), а за административните нарушения тази възможност да трае неопределено във времето.

При това положение съдът намира,

2 че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

При такъв изход на делото и предвид това, че се претендират изрично разноски, такива следва да бъдат присъдени на жалбоподателя. В съдебно заседание защитата претендира за разноски, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който е заплатена сумата от 160 евро. При такъв изход на делото искането за присъждане на разноски е основателно и същото следва да се уважи, но не в пълния претендиран размер, а в размер на 100 евро. Това е така предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и проведеното само едно съдебно заседание по същото.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 вр. чл. 63д ал. 1 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8504765421/16.08.2021г., издаден от АПИ, с който на Г.

Т. Б. с ЕГН ********** му е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв. /равностойност на 153.39 евро/ за нарушение по чл.139 ал.6 вр.чл.179 ал.3 вр.чл.187а ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА АПИ да заплати в полза на жалбоподателя сумата от 100 евро за разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3