Решение № 3107 от 16.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3107 гр. Пловдив, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330100661 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.

Предявен е от Д. Р. М. против „Меджик Парти“ ЕООД иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от .............– платена при отпаднало основание по развален на .............. поради неизпълнение договор от ...............в срок до 25.06.2024 г., ведно с обезщетение за забава в размер на .........., съизмеримо със законната лихва за периода от ............. до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – ..........., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК № .................

Ищецът Д. М. твърди, че на ........... сключили с ответника „Меджик Парти“ ЕООД, действащ чрез .............., договор за изработка на .............. в срок до ............... заплатил авансово парична сума в размер на ............. Когато получил фотокнигите, ищецът констатирал, че изпълнението е с недостатъци – липсвала цяла страница от ............ Ответникът отрекъл, че е престирал с недостатъци и отказал да ги поправи. На ................ ищецът развалил сключения договор с ответника поради неизпълнение. Авансово платеното възнаграждение за работата се явявало платено при отпаднало основание и подлежало на връщане. Дължало се и обезщетение за забава от ...............

1 защото на ......... страните постигнали съгласие да се извърши авансово плащане на възнаграждението за работата. Иска се от съда да признае съществуването на дълга. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Меджик Парти“ ЕООД, с който се оспорва ответникът да е имал договор с ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за връщане на даденото без основание, ищецът е необходимо да докаже единствено даването, а ответникът – основанието да го задържи (в този смисъл изрично напр. решение № 227 от 22.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 896/2018 г., III г. о., ГК; определение № 421 от 25.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 592/2014 г., IV г. о., ГК). Вярно е, че ищецът може да предугади основанието, което би могъл да посочи ответникът, и още в исковата молба да изложи фактически твърдения за неговата недействителност или за отпадането му.

Това обаче не води до разместване на доказателствената тежест.

За установяване на факта на предаването на процесната сума от .........на ответника ищцата Д. М. е ангажирала гласни доказателства – разпитана ..........

– без родство, в професионални отношения с ответника „Меджик парти“ ЕООД. От показанията на същата се установява, че през лятото на ..........., въз основа на който е заплатила (чрез самата .........) парична сума в размер на ................ Установява се също, че изработката била с недостатъци – липсваща страница от албумите, поради което договорът бил развален и ............ поискала да получи дадената сума обратно, което не се осъществило.

Ответникът „Меджик Парти“ ЕООД, въпреки дадените указания по чл.

146, ал. 2 от ГПК, не е ангажирал никакви доказателства за наличието на основание да задържи получената парична сума. Нещо повече – сам е оспорил наличието на договорна връзка с ищеца, без да съобрази, че последният също твърди липса на витална към завеждане на делото договорна връзка помежду им и именно на това основава иска си.

Като се съобрази горното, искът за връщане на сумата от 340 лева като недължимо дадена се намира за доказан в своето основание и размер и следва да се уважи изцяло. Следва да се присъди и законната лихва върху тази сума за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 20.09.2024 г., до окончателното плащане – тя съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждането й е направено своевременно.

Не така стои въпросът обаче с претенцията на Д. М. против ответника "Меджик Парти" ЕООД за установяване на вземане за парична сума в размер на ............. представляваща мораторно обезщетение върху главницата от ..............до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.09.2024 г.

2

Вземането по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е такова без определен падеж и длъжникът се счита в забава от връчването на поканата (чл. 84, ал. 2 от ЗЗД). В конкретния случай не са представени доказателства, че на 25.06.2024 г. ищецът е поканил ответника да му предаде сумата от .......... Самият ищец изобщо не твърди да е отправил покана до ответника за връщане на сумата на тази дата, а посочва, че това е датата, на която страните са постигнали съгласие да се извърши плащането по сключения договор за изработка. Това съгласие обаче не може да постави ответника в забава, т. к. към онзи момент вземането за връщане на недължимо дадено по разваления договор още не е възникнало.

Предвид изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на мораторно обезщетение за периода, предхождащ воденето на делото, следва да се отхвърли като неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ищцата Д. М. следва да се присъдят по съразмерност разноски в общ размер на 1552 лева (т. е. 793,52 евро) за исковото производство пред тази инстанция и за заповедното производство по ч. гр. дело № ..............., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Доколкото след ..............разплащания в български лева е невъзможно да се извършват, в диспозитива на решението всички парични суми ще се посочат и с евровите им равностойности съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в РБ.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните, че „Меджик Парти“ ЕООД, ЕИК ..........., дължи на Д. Р. М., ЕГН **********, парична сума в размер на ............, платена при отпаднало основание по развален на .......... поради неизпълнение договор от .............., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – ..........., до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86 от ЗЗД за заплащане на парична сума в размер на ............., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от ...........до датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.09.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № ............

ОСЪЖДА „Меджик Парти“ ЕООД, ЕИК ........., да заплати на Д. Р. М., ЕГН **********, парична сума в размер на 793,52 евро /седемстотин деветдесет и три евро и петдесет и два евроцента/, представляваща разноски за исковото производство пред настоящата съдебна инстанция и за заповедното производство по ч. гр. дело № .............

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в 3 двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на заповедния съд, ведно с изисканото за послужване заповедно дело.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4