Решение № 768 от 07.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 768 гр. ***, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ***, IX СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20225300501135 по описа за 2022 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по постъпили 5 въззивни жалби:

1.Въззивна жалба от адв.М. Г. и адв.Р.Б. като пълномощници на М. Т. П. и адв.Д. Б. като пълномощник на С. Д.Б., ответници против Решение №261131/ 09.ІV.2021г. и Решение № 261192/ 14.04.2021г. по гр.д.№ 1398/2017г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. Жалбоподателите са останали недоволни от така постановените решения, с които е уважен предявеният от „Фундамент“ ООД срещу тях иск и останалите етажни собственици в сградата в гр.***, ул.*** с правно основание чл.108 ЗС за установяване правото им са собственост върху обект на собственост с ид.*** по КККР на гр.*** с площ от 23.13 кв м и прилежащи части 0,5% ид.ч. от общите части на сгР.та и правото на строеж с предназначение на обекта – обекти със специално предназначение, брой на нива на обекта 1, находящ се в сгР. №1, разположена в ПИ с ид. ***, с адм.адрес: гр.***, ул.*** по рег.план на ІІІ Градска част, одобрен със Заповед № 617 от 21.06.1984г. Обжалваното решение се оспорва като неправилно, необосновано и незаконосъобразно, въз 1 основа на доводите и съображенията: въз основа на приета по делото и неоспорена СТЕ се сочи, че процесната вещ “портиерна“ представлява обща част в сгР.та, за която няма отстъпено право на строеж, не е налице изготвен инвестиционен проект за смяна на предназначението му, а отразяването му като СОС не е осъществено по определения от Закона ред; след построяването на сгР.та няма проекти във връзка с помещенията, предмет на делото, а процесното помещение е с предназначение за портиер и обслужва обекти в сгР.та/ общите й части/; не са налице представени доказателства в подкрепа на извода на ПРС, че за процесния обект е било налице решение на етажната собственост за промяна на предназначението на тази обща част в търговски обект; обсъдените от съда акт за узаконяване №21 от 05.07.1994г. и разрешение за ползване № 94-Г-13/ 11.07.1994 г. във връзка с твърдяната проектна документация от етажните собственици за „Преустройство на общо помещение в магазин за търговска дейност, безалкохолни напитки, бира и други“, одобрена на 28.053.1994г. от Главния архитект на Осмо Кметство при Община *** не касаят процесната обща част, а и не заместват липсата на такова решение; въз основа на приетата по делото СТЕ се изтъква, че съществува колонада по първоначалния проект , находяща се в западната част на сгР.та, укрепена напречно и надлежно като проход, по-късно затворен като помещение, е помещението, за което е изготвена проектната документация от етажните собственици за „Преустройство на общо помещение в магазин за търговска дейност, безалкохолни напитки, бира и други“, одобрена на 28.053.1994г. от Главния архитект на Осмо Кметство при Община ***, като са били издадени посочените акт за узаконяване №21 от 05.07.1994г. и разрешение за ползване № 94-Г-13/ 11.07.1994 г.на името на всички собственици, а предмет на делото са помещения при западния вход от западната стълбищна клетка; въз основа на представения по делото Акт № 1309 за частна общинска собственост с посочени граници на посочената портиерна видно също, че „от запад – проход“ , съответно за който е извършено преустройството и който е гранично помещение на помещението, предмет на настоящото дело. Последният е бил затворен от западната част на сгР.та, с преградни стени, т.е. обособен като помещение, което е било регистрирано като СОС с ид.***, а не процесната вещ, погрешно нанесена в кадастъра като СОС с ид.***. Прави се довод във връзка с приложено гр.д.№ 15884/ 2012г. на ПРС, че във въззивната 2 жалба на настоящия ищец „Фундамент“ ООД изрично е било заявено, че за процесния имот – „портиерна“ никога не е провеждана процедура по преустройство или промяна на предназначението, като е заявено, че съдът по това дело е смесил описаните констатации за два различни обекта от една сгР., което всъщност е направил съда по настоящото дело. В тази насока се извършва позоваване и на представеното писмо вх.№ 72230/ 28.11.2018г. по вх.рег. на РС-***, на Община ***, а объркването на съда се намира да е с оглед предоставянето и на двете помещения под наем на ищцовото дружество от етажната собственост. С оглед на това са формулирани възраженията: поради непроменен статут на процесната портиерна на обща част, същата няма как да бъде придобита от дружеството ищец при условията на чл.79 ЗС поради изричната законова забрана за придобИ.е на обща част въз основа на давностно владение, вкл. на основание чл.79, ал.2 ЗС чрез непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5 години / от датата 24.10.2011г. до датата 24.10.2016г., в каквато насока се прави анализ на това в жалбата като оригинерно придобивно основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС. С оглед на това се формулира и възражението, че при установената по делото фактическа обстановка не би могло да се приеме, че ищецът е добросъвестен към момента на сключване на договора с Общината, към който момент следва да е налице незнание за липса на права на собственост на общината, както и това, че ищецът е бил страна по договора за наем на процесното помещение, по което фактическата власт е била предоставена от трети лица, както и проведеното между тези страни дело за връщане на предоставената под наем вещ, води до единствения извод за знание у ищеца за наличен спор за собственост за процесното помещение. Във връзка с представения Акт за частна общинска собственост като констативен по своя характер, се обосновава, че същият само удостоверява притежавани вещни права, но не и придобивното основание, във връзка с което не е могло да се формира у ищеца безспорно убеждението, че общината е единственият и изключителен притежател на правото на собственост върху спорния обект; отделно от това се прави довод от твърдения период на упражняване на фактическа власт от ищеца върху вещта, който съвпада във времево отношение с висящото между страните изпълнително производство по дело 9055/ 2011г. на ДСИ, което е било спряно до приключване на гр.д.15884, поради което и принудителното изпълнение не е било предприето от настоящите ответници. По така 3 изложените доводи се иска от жалбоподателите отмяна на обжалваните решения и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от адв. К. Д., като пълномощник на Е. С. П. и В. С.К., заявяват становище за основателност на въззивната жалба и представят във връзка с посочените доказателства заверени копия от Акт за узаконяване № 21, издаден от Осмо Кметство – гр.*** по преписка ***г., молба до кмета на Осмо кметство от 11.02.1994г.г., Скица-проект , одобрен на 28.06.1994г., Разрешение за ползване от 11.07.1994г. на Кмета на *** кметство-гр.***.

Постъпил е писмен отговор от Община ***, представлявано от З. Д. - Кмет на Община ***, чрез проц.представител И. А., с който се оспорва жалбата и се иска потвърждаване изцяло на обжалваното решение.

2. Въззивна жалба от адв. З. З., посочен като упълномощен от част от етажните собственици на жилищната кооперация с адм. адрес: гр.***, бул.*** против Решение № ***г., допълнено с Решение № ***г. по гр.д.№ ***г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. Молят да се отмени изцяло решението, да се отхвърли предявеният иск по ИМ на „Фундамент“ ООД и се уважи предявеният от адв.Д. насрещен иск по делото. Претендира се присъждане на разноски по делото. Изложени са съображения и възражения във връзка с обжалваните решения, за това, че от ищцовото дружество и ответниците не е бил повдиган спор дали процесната портиерна е била преустройвана през 1994г , като по своя инициатива е ценил представените доказателства, вкл. като не е приел решеното по гр.д.№ ***г. на ПРС – ХІV гр.с., в каквато насока са развити съображения за наличие на пререшен съдебен спор по делото; във връзка с възражението в насока недобросъвестност и наличие на знание у ищеца, че живущите в жилищната сгР. са собственици на апартаменти и имат ид.части от общата на двата входа портиерна стая, се извършва позоваване на представен по делото Договор за наем от 10.12.1996г. между домоуправителите на двата входа и ищцовото дружество за портиерната стая, последното ползвало я в периода от 10.12.1996г до 31.12.2008г.; правят се доводи и от подаденото от етажните собственици Сигнално писмо, вх.№ 4

11СГ180 от 28.03.2011г. до Кмета на Община *** и до Районна прокуратура – *** във връзка с направено възражение от етажните собственици за насрочена публична продан на портиерната стая от Община ***, вкл. във връзка с осъдително решение от 23.03.2010г. по гр.д.№ ***г.по описа на ПРС – ХІІ гр.с. за връщане владението на наемодателите, ответниците по делото; правят се отново доводи и във връзка с воденото производство по гр.д.№ ***г. на ПРС – ХІV гр.с., вкл. по аргументи от разпоредбата на чл.298, ал.1 ГПК.

Постъпил е писмен отговор по тази въззивна жалба от „Фундамент“ ООД, чрез проц.си представител адв.З. О., в която са направени: прави се възражение за недопустимост на искането за отмяна на първоинстанционното решение в частта му по „насрещния иск на адв. Д. против „Фундамент“ ООД за обявяване нищожност на договор за покупко-продажба на портиерна стая, с ид. ***“. и този иск да бъде уважен, който е предявен от ищците Е. П. и В. К. срещу „Фундамент“ ООД и Община ***, а не от адв.Д., който е проц.представител на посочените две ищци. По същество жалбата се оспорва като неоснователна, като се иска оставяне без разглеждането й в частта на искането относно инцидентния установителен иск, потвърждаване на обжалваните решения и присъждане на разноски на въззиваемото дружество.

3. Въззивна жалба от адв.К. Д., като пълномощник на Е. С.П. и В. С.К. против Решение № 261131/ 09.ІV.2021г. и Решение № 261192/ 14.04.2021г. по гр.д.№ 1398/2017г. по описа на ПРС – ХІV гр.с. Иска се отмяна на Решение №261131/ 09.ІV.2021г и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при условията на евентуалност ако се приеме, че решението е допустимо, моли се да се отмени изцяло и постанови друго решение, с което да се отхвърли предявения иск. Иска се и обезсилване на Решение № 261192/ 14.04.2021г. като недопустимо по гр.д.№ 1398/2017г. по описа на ПРС – ХІV гр.с, с формулираните съображения и доводи, на първо място във връзка с добросъвестността на ищцовото дружество, основани на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 15884/ 2012г. на ПРС – ХІV гр.с., с което е бил отхвърлен предявеният от ищцовото дружество иск, че същият е станал собственик въз основа на Договор за покупко-продажба № ***г., 5 сключен с Община ***, което е било известно на страната, както и на воденото съдебно производство по гр.д.№59/2009г на ПРС , с което същото дружество е било осъдено да освободи процесното помещение - портиерна, като наемател, поради което не може да се направи извод това дружество да е владяло портиерната с намерение да свои същата, както и към момента на съдебните заседания то е нямало фактическа власт върху вещта, поради което липса на елементите на ФС на чл.108 ЗС. Правят се доводи и от приетото заключение по СТЕ, представеният от община *** акт за частна общинска собственост, представеното по делото Извлечение от АГКК – гр.*** във връзка с допуснато изменение на Схема на обект в сгР. с промяна само по отношение на площта, а не и на предназначението, в каквато насока са налице изводи от РС. С оглед на това се поддържа доводът, че представеният по делото договор за покупко-продажба , въз основа на който се прави твърдение за добросъвестно владение на имота, е нищожен, довод, направен в предявения насрещен иск по чл.26, ал.2, пр.І и евентуален по чл.26, ал.1 ЗЗД, на две основания: предмет на договора е обща част от жилищна сгР. и не е бил включен в активите на Общинското предприятие, както и това, че обектът не е променял предназначението си.