Решение № 384 от 22.11.2022, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 520/2022
- Вид
- Решение № 384
- Подписан
- 22.11.2022
- В сила
- 22.11.2022
- Състав
- НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева
Други актове по делото
- Разпореждане № 814 от 12.09.2022 · МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
- Разпореждане № 872 от 04.10.2022 · МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
- Протокол № 533 от 21.10.2022 · НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева
- Определение № 9 от 06.01.2023 · КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 142, ал. 1 и 2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79 ал. 1 пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 384 гр. Перник, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20221700500520 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от „ТоплофикацияПерник“ АД, ЕИК: 113012360, чрез юрк. А.С. срещу Решение № 751/08.07.2022г., постановено по гр. дело № 5794/2021г. по описа на Районен съд – гр. Перник, с което съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от „Топлофикация – Перник“ АД искове за признаване за установено, че ответникът Ц. В. К. дължи на ищцовото дружество сумата 1175,92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 180,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС – Перник.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Жалбоподателя счита, че безспорно по делото е установено, че ответника притежава качеството „клиент“ на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ, както и че е налице валидно облигационно правоотношение 1 между страните относно услугата: пренос, доставка, разпределение и ползване на топлинна енергия за топлофицирания имот. Въззивния жалбоподател не споделя мотивите на първоинстанционния съд, че щом ответника не живее на адреса на топлоснабдения имот, то същия не е приел наследството. Счита, че ако ответникът е имал желание да се откаже от наследството на наследодателя си, то е следвало да стори това по надлежния ред. По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което предявените установителни искове бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна, чрез назначения особен представител, е изразила становище по жалбата, намирайки последната за неоснователна. Излага съображения в подкрепа на обжалвания съдебен акт, намирайки го за правилен и законосъобразен, респ. счита, че същия следва да бъде потвърден.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл.
269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум, като за процесните суми е водено заповедно производство по ч. гр. дело № 04325/2021г. по описа на Пернишкия районен съд за сумите, които са предмет на настоящото исково производство и ищецът в срок е предявил установителните си искове. Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове, предявени от „Топлофикация – Перник“ АД, с ЕИК: 113012360, с адрес на управление: гр. Перник, 2300, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ срещу Ц. В.
К., с адрес: ***, с които се иска да бъде установено между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 1175,92 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 10.08.2021 г., до окончателното изплащане на вземането и сумата 180,17 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 28.07.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 1299/10.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 04325/2021 г. на РС – Перник.
2
В исковата си молба ищецът е изложил твърдения, според които ответникът е клиент на топлинна енергия, като облигационните взаимоотношения между него и ищцовото дружество са възникнали и се уреждат по силата на приети и одобрени Общи условия. Твърди се неизпълнение от страна на ответника на задълженията, вменени му по силата на одобрените общи условия, а именно: незаплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневния срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили два писмени отговора на исковата молба от назначения на ответника особен представител. В същите се развиват съображения за неоснователност на исковите претенции, както по основание, така и по размер. На първо място се сочи, че ответника по делото не е купувач на топлинна енергия за процесния недвижим имот. Твърди се, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, тъй като не е давала съгласие по реда на ЗЕ за доставка на топлинна енергия.
Иска се оспорва и поради липса на представени от страна на ищеца доказателства, установяващи, че ответницата е приела наследството на наследодателя си.
Съображенията, изложени в първия писмен отговор се доразвиват подробно във втория депозиран писмен отговор, като са въведени и нови възражения – за липса на правен интерес и за липса на редовно водено счетоводство.
В подкрепа на твърденията си, ищецът е представил пред първоинстанционния съд писмени доказателства, а именно: заверено копие от Договор от ***, издаден от Общински народен съвет – Перник, заверено копие от Удостоверение за наследници № ***, издаден от Община Перник и заверено копие от Удостоверение за отказ от наследство № ***, издадено от Районен съд – гр. Перник.
От приетия Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 29.10.1991г., издаден от Общински народен съвет – Перник се установява, че на *** лицето В.С.К. е придобило правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на възмездна сделка.
Приетото в заверено копие Удостоверение за наследници № ***, издаден от Община Перник установява, че В.С.К. е починал на ***, оставяйки за наследници дъщерите си Е. В. Д. и ответницата Ц. В. К.. От Удостоверение за отказ от наследство № ***, издадено от Районен съд – гр. Перник се установява, че Е. В. Д. се е отказала от наследството на наследодателя си В.С.К. на 14.09.2010г.
По делото е прието Удостоверение с изх. № ***, издадено от Районен съд – гр.
Перник, от което е видно, че в специалната книга за вписване на откази от наследство по ПРС няма вписан отказ от Ц. В. К. от наследството на В.С.К..
В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебнотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, уреждащ взаимоотношенията между тях, както и че през процесният период в абонатната станция е монтиран топломер, съответстващ на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
Вещото лице е установило, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката, като е изпълнено и изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. Установява се, че начислените суми са коректни и 3 пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесния период от време, прогнозно определените текущи разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми са приведени към реално отчетените или нормативно начислените с изравнителните сметки за съответните периоди и няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Вещото лице е установило още, че изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС.
Преизчислените (изравнителни) суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти и същите са предавани на представител на СЕС в законноустановения срок.
От страна на ответника писмени и/или гласни доказателства не са били ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, Окръжен съд – гр. Перник достига до следните правни изводи:
Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с обективно кумулативни съединени установителни искове с правна квалификация чл. 415 ГПК, вр. чл. 79 ал. 1 пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД
По делото не се спори, че ищецът „Топлофикация-Перник“ АД разполага с лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за територията на гр. Перник.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия. В ал. 2 от същия член е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите, като това условие в случая е спазено, доколкото по делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един местен ежедневник преди процесния период. От горното следва, че за възникването на договорното правоотношение не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. Страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, като съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, имат качеството на клиенти на топлинна енергия.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди, но наличието на договорни отношения подлежи на доказване по общия исков ред. Това е изключение от основното правило, за чието приложение е необходимо кумулативното наличие и на двете предпоставки по горепосоченото ТР. Настоящият въззивен състав намира, че от събраните по делото доказателства не може да се направи извод за наличие както на първата предпоставка на изключението по 4 процесното тълкувателно решение, а именно: ползване на процесния топлоснабден имот със съгласието на собственика, респ. носителя на вещото право на ползване, така и на втората кумулативно дадена предпоставка – наличие на сключен между трето лице и топлофикационното дружество договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот.
Разпечатката съдържа 41 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1dd46b6-54f1-4170-be83-5d5c98708e65