Решение № 266 от 24.11.2022, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Шумен, 24.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20223600500189 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителните директори Ф.Д. и С.А., чрез пълномощника адв. С. У. от САК, срещу решение № 21/01.02.2022 г. по гр.д. № 1255/2021 г. по описа на НПРС в частта, в която са отхвърлени предявените от дружеството искове за осъждане на С. Х. М. да му заплати сумите от 710.46 лева – неизплатена част от главница по договор за кредит № 401599/03.12.2020 г., ведно със законната лихва от предявяване на вземането до окончателното му погасяване и 99.78 лева – неизплатена част от възнаградителна лихва за периода 04.04.2021 г. – 02.11.2021 г. по договор за кредит № 401599/ 03.12.2020 г..

Жалбоподателят намира решението за неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, по съображения, подробно изложени в жалбата, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да осъди С. Х. М. да заплати на дружеството сумите от 710.46 лева – неизплатена част от главница по договор за кредит № 401599, ведно със законната лихва от предявяване на вземането до окончателното му погасяване и 99.78 лева – неизплатена част от възнаградителна лихва за периода 04.04.2021 г. – 02.11.2021 г. по договор № 401599, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата С. Х. М., действаща чрез пълномощника адв. М. М. от ПАК е депозирала отговор, в който оспорва въззивната жалба като 1 неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски. Предявява и възражение за прекомерност на заплатения от противната страна адвокатски хонорар.

Предмет на разглеждане е и въззивна частна жалба на С. Х. М., действаща чрез пълномощника адв. М. М. от ПАК срещу определение № 218/09.03.2022 г. по гр.д. № 1255/2021 г. по описа на НПРС, с което е отхвърлено искането й за изменение на постановеното по делото решение № 21/01.02.2022 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката намира определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли съдът да го отмени и постанови друго, с което да осъди „ Ай Ти Еф Груп „ АД да заплати на адвоката й възнаграждение, както по отношение на предявения от нея иск, така и за отхвърления насрещен иск, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и й присъди разноски в настоящото производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият по жалба „ Ай Ти Еф Груп „ АД, ЕИК ..., представлявано от изпълнителните директори Ф.Д. и С.А., чрез пълномощника адв. С. У. от САК е депозирал отговор, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, евентуално – за намаляване на дължимото възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК, поради прекомерност, както и за присъждане на разноски във въззивното производство.

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, редовни и допустими, поради което няма пречки за приемането им за разглеждане.

Разгледани по същество, същите са основателни, поради следното:

Гр.д. № 1255/2021 г. по описа на НПРС е образувано по искова молба на въззиваемата срещу жалбоподателя, имаща за предмет иск за обявяване нищожност на клауза за неустойка, обективирана в договор за потребителски кредит № 401599/ 03.12.2020 г. на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, съответно, при условията на евентуалност – поради неспазване нормите на чл.19, ал.4, чл.21, ал.1, чл.33, ал.1 от ЗПК, и отново, при условията на евентуалност – поради противоречие с чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не съответства на действителния.

В срока за отговор ответникът е оспорил исковата претенция като изцяло неоснователна. В същия срок е предявил насрещен иск за осъждане на ищцата да му заплати сумата от 710.46 лева – неиздължена главница по договор за кредит № 401599, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане и сумата от 99.78 лева – възнаградителна лихва за периода от датата, следваща датата на последната заплатена погасителна вноска – 04.04.2021 г. до датата на обявяване предсрочна изискуемост на кредита – 02.11.2021 г., както и сторените по делото разноски.

Ответницата по насрещния иск го е оспорила изцяло като неоснователен, навеждайки възражения, че клаузата на т.12, б.“а“ от ОУ е изцяло неясна и от съдържанието й не може 2 да се направи преценка при какви предпоставки ще се реализира възможността на кредитодателя да обяви договора за предсрочно изискуем, поради което е недействителна на основание чл.147 от ЗЗП. На следващо място, договорът за кредит е нищожен на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, тъй като липсват условия за прилагането на лихвения процент и не става ясно дали той е фиксиран за целия срок на кредита или е променлив; не са посочени разходите, които се включват при формиране на ГПР; в погасителния план липсва задължителната информация по ЗПК; посочения в договора ГПР не е реалният. Освен това е заявила възражение за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, тъй като уговорената между страните лихва надвишава трикратния размер на законната.

С решението си НПРС е прогласил, на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.10а, чл.19, ал.5 от ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП нищожността на клаузата за заплащането на неустойка в размер на 1 080.36 лева по договор за кредит №

401599/03.12.2020 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ..., като кредитодател и С.

Х. М. с ЕГН ********** като кредитополучател; отхвърлил е иска на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ... срещу С. Х. М. с ЕГН ********** по чл.79 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 710.46 лева – неизплатена част от главница по договор за кредит № 401599/03.12.2020 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ..., като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател; отхвърлил е иска на „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ... срещу С. Х. М. с ЕГН ********** по чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 99.78 лева неизплатена част от възнаградителна лихва за периода от 04.04.2021 г. до 02.11.2021 г., по договор за кредит № 401599/03.12.2020 г., сключен между „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ..., като кредитодател и С. Х. М. с ЕГН **********, като кредитополучател; осъдил е, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, „Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ... да заплати на адвокат М. В. М. от АК - Пловдив, с ЕГН **********, от гр. П..., направените по делото разноски в размер на 50.00 лева и е отхвърлил искането на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвокат М. В. М. от АК - Пловдив за осъждане на Ай Ти Еф Груп“ АД, с ЕИК ... за заплащане на възнаграждения за предоставена на С. Х. М. правна помощ, както и искането на „ Ай Ти Еф Груп“ АД за осъждане на С. Х. М. да заплати направени по делото разноски в размер на 1 100 лева.

С молба по чл.248 от ГПК пълномощникът на ищцата е поискал изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като ответникът бъде осъден да заплати, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.

С определение № 218/09.03.2022 г. по гр.д. № 1255/2021 г. по описа на НПРС съдът е отхвърлил искането по чл.248 от ГПК.

След извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваните актове са валидни и допустими.

3

От първоинстанционния съд е зададена неправилна правна квалификация на насрещния иск на ответника за възнаградителна лихва, което обаче не рефлектира върху действителността на решението, предвид факта, че решаващият орган е съобразил наведените от страните искания и, обосноваващите ги факти и обстоятелства и се е произнесъл по тях след преценка на всички събрани по делото и относими доказателства.

І. По същество на въззивната жалба, от събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи, че на 03.12.2020 г. между страните е бил сключен договор за кредит № 401599, като анекс към договор за потребителски кредит № 370350, със самостоятелен предмет. Съгласно същия, на ищцата е бил предоставен потребителски кредит от 1 000 лева, с краен срок за погасяване 03.12.2021 г., на 12 месечни вноски в размер на 102.75 лева с одобрено обезпечение и 192.78 лева без одобрено обезпечение, при годишен лихвен процент от 40.55 %, ГПР от 49.00 % и общ размер на задължението 1 233 лева – при точно изпълнение и 2 313.36 лева – при неизпълнение. В т. 7 от договора е било посочено, че в срока най-късно до следващия ден, считано от сключването му, кредитополучателят е длъжен да предостави на кредитодателя обезпечение, изразяващо се в банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица. В т.11 от договора и т.10 от Приложение № 1 към него е било уговорено, че кредитополучателят дължи неустойка за всеки период, за който не е предоставил обезпечение, в размер на 2.96 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1% от главницата по кредита и се начислява заедно със съответната погасителна вноска. Съгласно погасителния план, абсолютният размер на неустойката е бил определен на 1 080.36 лева. В т.13 от Приложение № 1 към договора е било уговорено, че при забава на погасителните вноски по кредита, кредитополучателят дължи разходи за извънсъдебното им събиране в съответните размери и при посочените условия, в зависимост от вида на договора за кредит („кредит до заплата“ или „кредит на вноски“). В т.12, б.“а“ от ОУ към договора е било посочено, че, в случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредитодателят има право да направи задълженията му незабавно и предсрочно изискуеми.

С влязло в сила решение № 21/01.02.2022 г. по гр.д. № 1255/2021 г. по описа на НПРС е била прогласена, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. чл.10а, чл.19, ал.5 от ЗПК и чл.143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП нищожност на клаузата по т.11 от процесния договор, за заплащане на неустойка в размер на 1 80.36 лева.

Между страните не е спорно, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит въззиваемата е заплатила 120 лева на 14.04.2021 г. и 300 лева на 30.06.2021 г. или общо сумата от 420 лева, с която са били погасени от кредитодателя изцяло първите четири вноски, и частично петата погасителна вноска, или 289.54 лева – главница и 129.86 лева – възнаградителна лихва за периода 04.12.2020 г. – 03.04.2021 г.. От своя страна кредитодателят твърди, че, поради забава на кредитополучателя при погасяване на кредита, на основание т.12, б.“а“ от ОУ е обявил същия за предсрочно изискуем на 02.11.2021 г..

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна:

Съгласно чл.240 от ЗЗД, договорът за заем е реален договор и поражда правно 4 действие не от датата на сключването му, а от момента на реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемополучателя.

За успешно провеждане на защитата си по осъдителния иск по чл.240 от ЗЗД, ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е предал заемната сума на ответника и е изпълнил точно другите си задължения по договора, както и, че последният е в забава при изпълнение на насрещните си задължения за връщане на заема.

Съгласно чл.24, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, по отношение на сключения между страните договор се прилагат нормите на този закон, както и разпоредбите на чл.143 – 148 от ЗЗП.

Договорът и Общите условия към него отговарят на императивните изисквания за валидност по чл.10, ал.1 и чл.11, ал. 1, т.7 - 12 и т.20 от ЗПК. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя възраженията на ответницата по насрещния иск за несъответствие на договора с разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9-11 от ЗПК, тъй като те се опровергават от съдържанието му и това на, представляващите неразделна част от него Приложение № 1 и ОУ на ищеца, приложими към договори за потребителски кредит и от тълкуването на обективираните в тях разпоредби, поотделно и в цялост, съобразно изискването на чл.20 от ЗЗД.