Решение № 31 от 30.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Стара Загора, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Бозова при участието на секретаря Диана Р. Стоянова като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно дело № 20245530203355 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № *** от 28.10.2024 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда" със седалище Стара Загора , с което на жалбоподателя ***, с ***, с адрес по седалище и управление: ***, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Жалбоподателят в съдебно заседание поддържа жалбата и моли съда да отмени НП. Сочи съображения.

Наказващият орган изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Съдът, като прецени доводите и становищата на страните, приетите доказателства и служебно провери правилността на издаденото наказателно постановление /НП/, счита установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

Жалбата е основателна.

Жалбоподателят „***“ ЕООД, *** е със седалище и адрес на управление 1 обл. ***, общ. ***, гр. ***, ***.

С нотариално заверено пълномощно от 2017 г. свидетелката Г. С. П. е упълномощена да представлява жалбоподателя пред НАП, НОИ, съдилища, Агенция по вписвания и Търговски регистър, да подава и подписва всякаква документация във връзка с дейността на дружеството.

Свидетелите Б. Ш. и Г. Ц. във връзка със служебните си правомощия извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на 25.09.2024 г. на обект стопанисван от жалбоподателя, а именно магазин „***" в ***.

Заварените в обекта работници, включително *** - продавач - консултант, попълнили декларации по чл.402 ал.1 т.3 от КТ. *** - продавач - консултант, е декларирала, че има сключен трудов договор и е започнала работа на 10.09.2024г. с 8 часа работно време.

В обекта по време на проверката присъствал Г. Г. К. управител и представляващ дружеството жалбоподател. Проверяващите инспектори продължили проверката на 01.10.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора по представени им писмени документи от жалбоподателя. При проверката по документи проверяващите инспектори констатирали, че „***“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление обл. ***, общ. ***, град ***, ***, в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на §1, т.1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда, на 10.09.2024г. в 09:00 часа е допуснал в горепосочения обект до работа *** - продавач консултант, ЕГН **********, без да й предостави преди това копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Това се установява по несъмнен начин от представените от жалбоподателя при проверката и приети с определение в съдебно заседание като писмени доказателства трудов договор № 14/09.09.2024г., график за работа за м. септември 2024г., от които е видно, че *** е започнала работа на 10.09.2024г. редовна смяна от 09:00:00 часа до 18:00:00 часа, а справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № *** е от 11.09.2024 г., 02:17:02 часа.

Проверяващите възприели нарушение на чл.63 ал.2 от КТ във връзка с ал.1 от КТ, поради което свидетелката Ш. във връзка със служебните си правомощия, в присъствието на свидетелката Ц., съставила и връчила на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение № *** от 2

01.10.2024 г. Въз основа на този АУАН в законния срок и от компетентен орган е издадено процесното НП.

Жалбоподателят е подал възражения по АУАН че уведомлението е подадено в 02.17 часа на 11.09.2024 г. , с което е спазен тридневния срок за подаване в НАП. Поради технически причини на 10.09.2024 г. на работника не е връчено уведомлението за регистрация в НАП. Имало технически причини с подновяване на електронен подпис на 05.09.2024 г.

С атакуваното НП жалбоподателят е санкциониран за това, че на 10.09.2024 г. в 09:00 часа в качеството му на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на §1, т.1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда е допуснал в обекта си магазин „***", *** до работа *** - продавач консултант, ЕГН **********, без да й предостави преди това копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, като работничката е започнала работа на 10.09.2024г. - редовна смяна от 09:00:00 часа до 18:00:00 часа, а справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с вх. № *** е от 11.09.2024 г., 02:17:02 часа. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.63 ал.2 от КТ във връзка с ал.1 от КТ – Работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, за което на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.3 от КТ на жалбоподателя *** с *** с адрес по седалище и управление: обл.***, общ.***, гр. ***, ул."*** в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Изложената фактическа обстановка съдът приема от приетите писмени доказателства - акт за нарушение; Декларация по чл.402, ал.1, т.З от Кодекса на труда попълнена от *** - продавач-консултант; Трудов договор № 14/09.09.2024г. на *** - продавач – консултант; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ ***/11.09.2024г., 02:17:02 часа от ТД на НАП; График за работа за м. септември 2024 год., всички кореспондиращи с показанията на свидетелите Б. Ш., Г. Ц., Г. П.. Свидетелката Г. П. е лицето обслужващо счетоводно жалбоподателя. Същата сочи, че е подала по електронен път на 11.09.2024 г. в 02:17:02 часа от ТД на НАП уведомлението за сключения трудов договор. Регистрирала го е тогава, 3 защото имала проблем с електронния си подпис. Съдът приема, че показанията на тази свидетелката в частта досежно проблем с електронния й подпис, са недоказани и не ги кредитира с доверие. Както свидетелката, така и управителят са имали възможност и време да подадат уведомлението и да приемат на работа работника.

По делото се установи по несъмнен начин, че жалбоподателят на 10.09.2024 г. в 09:00 часа в качеството си на работодател в горепосоченото предприятие по смисъла на §1, т.1 от Допълнителни разпоредби на Кодекса на труда е допуснал в обекта си магазин „***", гр. *** до работа *** - продавач консултант, без да й предостави преди това копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП, като работничката е започнала работа на 10.09.2024 г. - редовна смяна от 09:00:00 часа до 18:00:00 часа, а справката за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № *** е от 11.09.2024 г., 02:17:02 часа.

Тежестта на нарушение по чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ се обуславя от обстоятелството, че недекларирания труд е изключително неблагоприятен за работниците и служителите като ощетява техните както трудови, така и осигурителни права и правото на работа в здравословна и безопасна среда.

В случая: - нарушението е отстранено от самия жалбоподателя и то часове след приемането на работника на работа в обекта на жалбоподателя; преди съставяне на акт за нарушение и извършване на проверката от инспекторите; налице е сключен трудов договор преди проверката, доколкото в него е изрично е посочено, че работникът е постъпил на работа именно на 10.09.2024 г. - редовна смяна от 09:00:00 часа до 18:00:00 часа; от него не са произтекли вреди за работника, доколкото работникът не е ощетен по никакъв начин видно от приложената ведомост за работна заплата за месец септември 2024 г. и същата му е изплатена на 01.10.2024 г., видно от приложеното банково извлечение; - по делото няма ангажирани доказателства за предишни нарушения на трудовото законодателство; няма настъпили вредни последици за работника.

Съдът след като съобрази конкретните обстоятелства, при които е извършено нарушението, събраните доказателства, липсата на данни за предишни наказания на жалбоподателя по КТ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, приема, че в случая ако и с деянието си 4 жалбоподателят формално да е осъществил описаното в НП нарушение на чл.63 ал.2 вр. ал.1 от КТ, то същото представлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Случаят не предполага санкция, а разкрива основание да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Не са налице основанията на чл.415в ал.1 от КТ.

Що се отнася до разпоредбата на чл.415в от КТ следва да се има предвид, че първата алинея въвежда съставомерни признаци на специален полеко наказуем състав на нарушенията на трудовото законодателство.

Следователно, когато са налице нарушения на това законодателство, разкриващи признаците по чл.415в от КТ е неприложим института на освобождаване от отговорност – законодателят е предвидил санкция и с това е въздигнал маловажния случай на същото нарушение в по-леко наказуемо деяние. В този смисъл е ТР № 3/10.05.2010г. на ВАС на РБ, а именно, че чл.415в ал.1 от КТ е привилегирован състав.

Разпоредбата на чл.415в ал.2 от КТ обаче изключва от състава на чл.415в от КТ нарушенията по чл.63 ал.2 от същия кодекс, а това означава, че института на чл.28 от ЗАНН е приложим спрямо тях. Под израза „не са маловажни нарушенията” следва да се разбира, че неспазването на разпоредбите изброени в чл.415в ал.2 от КТ не може да се подведе под нормата на чл.415в ал.1 от КТ. След като за нарушенията на разпоредбите, изброени в чл.415в ал.2 от КТ не е предвиден привилегирования състав по ал.1 от същата норма, то няма пречка да се прилага института на чл.28 от ЗАНН спрямо тях /Виж Решение № 319/23.05.2014 г. по канд № 255/2014 г. на Административен съд - Стара Загора; Решение от 03.05.2016 г. по анд № 474/2016 г. на Районен съд - Стара Загора, потвърдено с Решение по канд № 239/2016 г. на Адм. съд - Стара Загора; Решение № 937/18.03.2014 г. по канд № 436/2014г. на Административен съд -Пловдив и други/.

Съгласно т.4 на параграф 1 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН критериите за определяне на едно деяние като маловажен случай са липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Ако наказващият орган беше 5 изследвал по-задълбочено причините и последиците от извършеното от жалбоподателя, както и тежестта на нарушението, неговата обществена опасност, застрашени ли са права на гражданите, установения с Конституцията правов ред или други интереси, защитени от правото, то би стигнал до извода, че с деянието си наказаното лице макар и формално да е осъществило признаците на предвиденото административно нарушение, то това деяние с оглед незначителността на вредни последици и смекчаващите отговорността обстоятелства е с по-ниска степен на обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, респ. да приложи разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН, като не наложи наказание, а предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ВКС преценката на административно наказващият орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление.

Съдът приема, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, квалифициращи случая като маловажен. За "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.