Решение № 29 от 20.02.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Ихтиман, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Административно наказателно дело № 20251840200559 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Същото е образувано по постъпила жалба от Д. Г. А., ЕГН ********** чрез адв. Д. К.-А., против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФНГ), Серия К № 10876306 на ОДМВР – София с който на Д. Г. А., за нарушение по чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 100 лв.

Считайки ЕФНГ за неправилен, необоснован и постановен при наличие на съществени процесуални нарушения, жалбоподателят желае отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е писмено становище от жалбоподателя, чрез адв. Д. К.-А., с която моли обжалваният електронен фиш да бъде отменен.

Твърди, че посоченият в обжалвания електронен фиш предходен електронен фиш на ОДМВР – Кърджали е отменен с влязло в сила на 17.12.2024 г.

Решение № 229/24.11.2024 г. по АНД № 792/2024 г. по описа на Районен съд – Кърджали. Сочи, че е налице и законодателна промяна, съгласно която за посоченото нарушение вече не е предвидена повторност.

В допълнение към изложеното в жалбата твърди, че е налице неправилна квалификация на нарушението, доколкото съставът на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е самостоятелен и не препраща към и не се прилага във връзка с ал. 1 на чл. 21 ЗДвП. На следващо място, адв. К.-А. сочи, че връченият на жалбоподателя електронен фиш е с различно съдържание от представения по 1 делото с преписката оригинал на електронния фиш, като имало недопустими добавки и дописвания, включително относно размера на глобата и разпоредби на ЗДвП, които не са съществували към датата на издаване на фиша.

Възразява, че в снимката от стационарната система за видеоконтрол не са вписани всички данни, от които да се установява къде точно е мястото на констатиране на процесното деяние.

На следващо място, процесуалният представител на жалбоподателя твърди, че протоколът за използване на техническото средство не е изцяло и надлежно попълнен, налице е съществено противоречие относно начина на въвеждане на ограничението на скоростта. Адв. К.-А. възразява също, че липсва снимка на техническото средство с дата и час на нейното изготвяне, с което е установено нарушението от деня на изготвяне.

Сочи, че е налице противоречие относно това какво точно е било ограничението на скоростта и как е било въведено, тъй като според протокола за използване на техническо средство е било налице общо ограничение на скоростта от 140 км/час, като в противоречие на това се посочва, че е налице и ограничение с пътен знак – непосочен и неконкретизиран в протокола от 80 км/час, а също има и снимка с пътен знак за ограничение от 90 км/час.

Процесуалният представител на жалбоподателя възразява също, че от представената снимка към фиша по никакъв начин не може да се установи скоростта на кое точно МПС от заснетите два автомобила е отчетена с процесното АТСС. Според адв. К.-А. няма никакви доказателства, че пътен знак B-26 е бил поставен на мястото на нарушението и е съществувал към датата на нарушението. Освен това е съществувал знак за ограничение от 90 км/час на място, при което е видно, че наказуемата превишение на скоростта е 6 км/ч, а не посочената.

Сочи, че не е спазен чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като не е представена заповед на директора на ОДМВР, поради което не може да се приеме, че действията по събиране, съхраняване и анализиране е извършена от компетентно лице. Липсват данни и че лицето, което е използвало техническото средство е служител на службите за контрол съгласно чл. 165 ЗДвП. Сочи, че не е спазена и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредбата, тъй като при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани средства и системи за контрол на скоростта, протоколът по ал.

1 се съпровожда със снимка на разположение на уреда – с дата и час.

Процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че която и да е използваната система, то тя не е от одобрен тип, тъй като удостоверението за одобряването й е изтекло. Сочи, че липсват данни за това къде точно се е намирало техническото средство и на какво разстояние е било настроено да работи. На следващо място, процесуалният представител на жалбоподателя възразява, че в процесния електронен фиш не е посочено пред кого може да бъде обжалван и в какъв срок, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя и по този начин е допуснато съществено процесуално нарушение. Тъй като при съобразяване на липсата на повторност и законодателната промяна процесното нарушение следва да се наказва с глоба от 50 лева, адв. Казанджиева-А.а възразява, че обжалваният електронен фиш е недопустим и издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН.

2

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпила писмена защита, с която се изразява становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Оспореният електронен фиш е издаден на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал.

2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В него е отразено, че на 25.05.2025 г., в 13:49 часа, в Област Софийска, Община Костенец, на път Автомагистрала, номер А1, на 53 км, обл. Софийска, общ. Костенец, АМ Тракия, км 53.000 пос.

(Бургас-София) при въвед. огр. на скоростта с п.з. В-26, 80 km/h, и отчетен толеранс -3(%), лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“, е извършил нарушение на скоростта, установено и заснето с автоматизирано техническо средство (АТСС) ARH CAM S1, насочено към гр. Бургас. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/9403587 на 27.09.2024 г. Отразено е, че разрешената скорост е била 80 км/ч, а установената такава от 96 км/ч, с което превишената скорост е от 16 км/ч. Установено е, че собственик на автомобила е жалбоподателят Д. Г. А., поради което с обжалвания фиш му е наложена глоба в размер на 100 лева.

По делото не е спорно, а и се установява и от приложена справка (л. 23 от делото), че въпросното превозно средство, лек автомобил марка и модел „ФОЛКСВАГЕН ПАСАТ“ е собственост на Д. Г. А.

За доказване на извършеното нарушение е приложена снимка № 120CD16/0972280 от 25.05.2025 г., заснета в 13:49:06.9 часа. На снимката се вижда регистрационния номер на автомобила. В последната е отразено, че е направена на разстояние от 129 метра, както и че измерената скорост на движение на автомобила била +99 км/ч, при ограничение на скоростта на движение 80 км/ч. Отразена е локация на записа – АМ ТРАКИЯ КМ53+000 и GPS координати: 42.356900 23.910500. В тази връзка възражението на жалбоподателя, че не е ясно къде точно е мястото на констатиране на процесното деяние, както и мястото на което се е намирало техническото средство, е неоснователно.

По делото са представени писмени доказателства, обосноваващи изправността на техническото средство, с което е била засечена скоростта на движение на превозното средство. Представено е Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., издадено от Български институт по метрология, със срок на валидност до 07.09.2027 г. за преносима система за контрол на скоростта и моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 3

5126. Представен е също и протокол № 126-СГ-ИСИС/23.08.2024 г., който удостоверява, че от 22.08.2024 г. до 23.08.2024 г. е извършена последваща проверка на преносима система за контрол на скоростта и моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 120CD16. Изложеното сочи, че техническото средство, с което е било установено нарушението е било одобрено и изправно, като възражението на жалбоподателя в тази връзка е неоснователно.

По делото е постъпило писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, ведно с приложена към него схема, в което писмо изрично е посочено, че съгласно ПОД на км 54+220 ляво платно – (посока към гр. София), има ограничение на скоростта от 80 км/час, въведено на км. 54+220 с пътен знак В26 /80/. Отразено е в писмото и че въведеното ограничени на скоростта 80 км/час важи за участъка от км. 54+220 до км. 52+800 ляво платно на АМ „Тракия“ и е премахнато на км. 52+800 с пътен знак В34. В писмото се пояснява и че в ОПУ София за дата 25.05.2025 г. няма регистрирана информация за проблем със знаци в участъка от км 54+220 до км. 52+800 ляво платно от ПОД, като за деня не е въвеждана временна организация и безопасност на движението /ВОБД/ и съответно няма въведено допълнително ограничение на скоростта. В тази връзка възражението на жалбоподателя за неправилно определено ограничение на скоростта в процесния пътен участък е неоснователно.

От приложена справка от автоматизирана информационна система КАТ за датата на съставяне на ЕФНГ и датата на връчването му, се установява, че процесният ЕФНГ е съставен на 03.06.2025 г.

Приложен е Протокол от 25.05.2025 г. за използване на АТСС, който е надлежно попълнен, ведно със снимки на които е видно позиционирането на техническото средство и въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26. В протокола е посочено, че на 25.05.2025 г. с техническото средство „ARН CAM S1“ с фабричен № 120CD16 е работил мл.инсп. Б. Б., представител на сектор ПП ОДПКПД, който съгласно приложения сертификат № ARH3H03072025969 г. е преминал обучение за работа с процесната СПУКС.

Следва да се посочи, че чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. не изисква снимките на разположението на уреда, съпровождащи протокола за използване на АТСС, да съдържат дата и час на изготвянето им, поради което възражението на жалбоподателя в тази насока е неоснователно. Що се касае до възражението за допуснато процесуално нарушение поради липса на представена заповед по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., то следва да се посочи, че такова нарушение не е налице, тъй като тази заповед е неотносима към настоящия спор. Тя има за адресати конкретни служители от ОДМВР, на които е възложена обработка на информацията, свързана с данните за нарушенията и по никакъв начин не касае правото на защита на санкционираното лице.

От приетата по делото като писмено доказателство ежедневна форма на отчет за 25.05.2025 г. смяна от 07:00 ч. до 19:00 ч. на Б. Б. се установява, че от 09:02 ч. до 10:44 ч. Б. Б. е осъществявал дейност по установяване на нарушения с АТСС на км. 15+500 от Автомагистрала Тракия при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 90 км/час. За времето от 10:50 ч. до 11:19 ч. на същия ден, Б. е осъществявал дейност по установяване на 4 нарушения с АТСС на км. 13+800 от Автомагистрала Тракия при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 90 км/час. За времето от 12:04 ч. до 16:29 ч. пък Б. е осъществявал дейност по установяване на нарушения с АТСС на км. 53+000 от Автомагистрала Тракия при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 от 80 км/час. Поради това в приложените към преписката снимки има заснети пътни знаци В-26 с посочено ограничение от 90 км/час, тъй като същият ден е използвано същото техническо средство, но в друг участък на автомагистрала „Тракия“, където е действало ограничение на скоростта от 90 км/час, също въведено с пътен знак В-26.