Присъда № 37 от 13.07.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 37 по НОХД 2595/2021г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание, след подписване с КЕП, на 13.07.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу П. Д. М., ЕГН ********** за това, че на 26.04.2021г., от зоомагазин, находящ се в гр.Бургас, жк. „****“, ул. ****, в условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 7.00 лева, със съдържащата се в него парична сума в размер на 800.00лева, всички вещи общо в размер на 807.00 лева, собственост и от владението на Р. Т.

З., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК.

В разпоредително заседание подсъдимият П.М. и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и поконкретно по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт. Намира, че наказанието следва да се определи над средния за този размер наказания, тъй като подсъдимият не е грамотен, многократно осъждан, деянието е в светлата част на денонощието, с нисък социален статус, води скитнически начин на живот, многократно е осъждан като последното му наказание е от 4 години „лишаване от свобода”, което било увеличено с 2 години и изтърпял шест години лишаване от свобода, което не изиграло своята поправителна и превъзпитателна роля.

Предлага да се определи наказание в размер на 7 години лишаване от свобода, което да се намали с 1/3 като се получи наказание от четири години и осем месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Разноските по делото счита, че следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Р. счита, че предходното наказание не е изиграло своя поправителен и превъзпитателен ефект като счита, че дългата изолация на хора като подсъдимия не само не изпълнява в пълен обем целите визирани в чл. 36 НК, но води и до допълнителна деградация и елиминира всякакви възможности за ресоциализация обратно в обществото.

Подсъдимият М. се признава за виновен и моли да му се определи по-малко наказание.

В последната си дума иска по-малка присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият П. Д. М. – ЕГН ********** е роден на 1**** г. в гр. Варна, с постоянен адрес: гр. Бургас, ****, понастоящем в Затвор – Бургас, българин, български гражданин, 1 неграмотен, със средно образование, не работи, осъждан.

Свидетелката Р.З. била собственик и управител на „****, което дружество стопанисвало магазин за търговия на храни и аксесоари за домашни любимци. Зоомагазинът се намирал в гр.Бургас, ул.*****. На 26.04.2021г., пострадалата отворила магазина, влязла в него и започнала да подрежда асортимента от артикули. В един момент, пострадалата отишла до склада във вътрешността на магазина, като забравила входната врата на магазина отключена. Отивайки в склада, св.З. оставила личното си дамско портмоне, от изкуствена кожа, в което имало нейни лични 800 лева, в чекмедже на бюро, под електронната везна, находяща се в близост до входната врата за магазина.

В непосредствена близост до магазина на пострадалата се намирал фризьорски салон, в който работела св.Д.Д.. На 26.04.2021г., св.Д. била пред фризьорския си салон и пушела цигара, когато при нея отишъл подс.М. и поискал цигара и кафе, на което тя му отказала.

Тъй като й се сторил съмнителен, св.Д. проследила с поглед движението на подсъдимия.

Отдалечавайки се от фризьорския салон, подс.М. забелязал, че в зоомагазина на пострадалата нямало никой, влязъл за кратко, приближил се до чекмеджето, под електронната везна, взел от него портмонето на пострадалата, в което била сумата от 800 лева, след което излязъл и избягал. Св.Д., проследявайки движението на подсъдимия, изтичала след него и влязла в магазина, като била посрещната от св.З., която тъкмо излязла от склада. Пострадалата проверила и установила, че чекмеджето под електронната везнабило отворено, а портмонето и парите й липсвали. За случилото се бил подаден сигнал до органите на МВР. След като избягал, подс. М. отишъл в гр.Бургас, ж.к. „Меден Рудник“, където дал на сестра си - св.К.С. сумата от 150 лв. от парите на пострадалата. Друга част от сумата, подс. М. похарчил за лични нужди - алкохол, почерпил негови познати и приятели.

С Протоколи за доброволно предаване от 26.04.2021г., св. С. предала сумата от 149 лв., а подс.М. - сумата от 60 лв., за които посочил че са откраднати от него, от зоомагазина на пострадалата.

Съгласно оценителна експертиза стойността на дамското портмоне на пострадалата е 7,00 лева.

Деянието било извършено от подсъдимия след като с протоколно определение за одобряване на сключено споразумение от 16.02.2015г. по НОХД №42/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас, в сила от 16.02.2015г., е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. С Присъда от 03.11.2015г., по НОХД №4067/2015г. по описа на Районен съд Бургас, в сила от 19.11.2015г., е бил осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. С Присъда №9/25.01.2016г. по НОХД №5701/2015г. по описа на Районен съд Бургас, в сила от 10.02.2016г., подс.М. бил осъден за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“А“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. По така цитираните осъждания, с Определение №568/12.04.2016г., по ЧНД № 1338/2016г. по описа на РС-Бургас, в сила от 28.04.2016г., било наложено едно общо наказание, в размер на най- тежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което било увеличено с 2 години, като така наложеното и увеличено наказание от 6 години „Лишаване от свобода“, подсъдимият търпял при първоначален „строг“ режим за времето до 16.09.2020г.

От изтърпяване на наказанието по визираните съдебни актове до извършване на 2 настоящото престъпно деяние, не е изтекъл предвидения в чл. 30, ал.1 от НК петгодишен срок.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия М. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: Р.З. (л.49); К. С. (л.50-51); Д.Д. (л.52-54); частично показанията на Д.Д. (л.55-56); Г.Х. (л.57-58); Д.Б. (л.59-60); частично показанията на св. В.Т. (л.61-62); Е.А. (л.63-68); Н.Ф. (л.69-70); обясненията на обв.М., както и направените пред съда самопризнания;

От писмените доказателства и доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.76-80); протокол разпознаване на лица (л.81-85); протоколи за доброволно предаване (л.89- 90); разписка за върнати вещи (л.92); справка съдимост за обв.М. (л.30-34 СФ).

От експертизите: Оценителна експертиза (л.87-88);

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия.

Съдът не кредитира само частично показанията на св. Д. и Т. в частта, в която се сочи, че е проведена беседа с подсъдимия, тъй като беседата не е доказателствено средство, което е събрано по реда на НПК и независимо от начина, по който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление. „Беседата“ има стойност, равнозначна на саморъчните „обяснения“, които правната доктрина и съдебната практика никога не са приемали за доказателствено средство (така Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., както и делото „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”) и поради това и съдът не ги кредитира. Въпреки, че изключи от доказателствата показанията на свидетелите в тези части, обвинението и самопризнанията на подсъдимия, изцяло се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В тази насока са показанията на всички свидетели, посочени по-горе - Р.З.; К. С.; Д.Д.; Г.Х.; Д.Б.; Е.А.; Н.Ф., както и от писмените доказателствени средства протокол за оглед на местопроизшествие; протокол разпознаване на лица и писмените доказателства - протоколи за доброволно предаване.

В случая доказателствените материали са еднопосочни и непротиворечиви и се установява фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното 3 деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „а“ от НК.

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).

От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи – портмоне на стойност 7 лева и намиращите се в него пари – 800 лева. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел вещите като се е разпоредил с тях – портмонето е захвърлил, а част от парите е дал на сестра си, друга част дал на св. Н. Ф. и почерпил приятели, а трета част запазил за себе си. Част от паричните суми в размер на 149 лева са предадени от неговата сестра, а друга част в размер на 60 лева са върнати доброволно от подсъдимия. Ето защо са налице признаците от състава на престъплението кражба.

Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив“, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.

„А”, което се установява от справка за съдимост: с протоколно определение за одобряване на сключено споразумение от 16.02.2015г. по НОХД №42/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас, в сила от 16.02.2015г., е бил осъден за извършено от него престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години. С Присъда от 03.11.2015г., по НОХД №4067/2015г. по описа на Районен съд Бургас, в сила от 19.11.2015г., е бил осъден за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. С Присъда №9/25.01.2016г. по НОХД №5701/2015г. по описа на Районен съд Бургас, в сила от 10.02.2016г., подс.М. бил осъден за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „А“ от НК, като му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години. По така цитираните осъждания, с Определение №568/12.04.2016г., по ЧНД № 1338/2016г. по описа на РС-Бургас, в сила от 28.04.2016г., било наложено едно общо наказание, в размер на найтежкото измежду тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което било увеличено с 2 години, като така наложеното и увеличено наказание от 6 години „Лишаване от свобода“, подсъдимият търпял при първоначален „строг“ режим за времето до 16.09.2020г. Съобразявайки постулатите в Постановление № 2 от 27-29.IV.1970г., на Пленума на ВС, изм. и доп. с Постановление № 6 от 12.IV.1983г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987г., е налице едно осъждане, тъй като деянията са осъществени при реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК. Предвид изложеното подсъдимият е осъждан и настоящото деяние е извършено след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, поради което е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” НК.