Решение № 408 от 04.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 408 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20241000502739 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 180 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7/2024 г. от Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г., както и деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата от 7 000 лева.

С решение № 180 от 28.06.2024 г., постановено по гр.д. № 7/2024 г. от Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на Н. Д. Н., ЕГН **********, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 30 915.41 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /тотална щета на мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ********/, настъпили при ПТП на 05.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.08.2023 г., както и деловодни, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 586.61 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение на първия ищец Д. Н. Д., ЕГН ********** за неимуществени вреди е завишено по размер и не съответства на действително претърпените от него вреди.

Поддържа, че Д. Н. Д., ЕГН ********** е управлявал мотоциклета в непосредствена близост с разделителната линия на пътното платно и със скорост по-висока от разрешената за пътния участък, с което поведение е допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния, не само за него вредоносен резултат, но и за тоталната щета на мотоциклета, собственост на неговата дъщеря, имаща качеството на втори ищец по делото.

Моли въззивният съд да определи процент на съпричиняване и да намали присъдените обезщетения.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Насрещните страни - Д. Н. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител оспорват основателността на въззивната жалба и моля да се потвърди атакуваното решение.

Молят да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Ищците – Д. Н. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Н., ЕГН ********** са предявили против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Първият от ищците твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 05.08.2023 г., около 09:05 часа на път ІІ – 11, между с. Сливата и с.

2

Орсоя, община Лом е настъпило ПТП между управлявания от него мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ******** и лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ********, управляван от В. Г. И., ЕГН **********.

Ищецът Д. Н. Д., ЕГН ********** твърди още, че:

- виновен за настъпване на ПТП В. Г. И., ЕГН **********, която загубила контрол върху управлението лекия автомобил, който навлязъл частично в неговата пътна лента, по която се движел насрещно с мотоциклета и ударът между двете МПС бил непредотвратим за него;

- мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна полиция, които извършили оглед и съставили Констативен протокол за ПТП;

- вследствие на удара между двете МПС получил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в травма в областта на лявата подбедрица и увреждане на пояснокръстцовия сплит;

- бил е транспортиран и приет за лечение в МБАЛ – гр. Лом, където е установена разкъсно-контузна рана около 11 см. с увреда на подлежащи структури и същия ден на 05.08.2023 г. е извършено оперативно почистване на раната и последващо зашиване на мускула и апоневрозата, както и на кожата;

- два месеца след инцидента, на 23.10.2023 г. ищецът е приет за лечение в „Първа частна МБАЛ Враца“, ЕООД гр. Враца, където е проведено второ оперативно лечение под формата на повторно почистване на раната на долния ляв крайник с възстановяване на кожната повърхност, при което е установено чуждо тяло с размери 1/1 см. и множество малки фрагменти, вероятно от пътната настилка;

-проведено е съпътстващото медикаментозно противовъзпалително и антибиотично лечение и е изписан на 26.10.2023 г.;

- лекият автомобил „Тойота“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 18.08.2023 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е заплатено обезщетение за неимуществени вреди.

Вторият ищец Н. Д. Н., ЕГН ********** твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че е била собственик на мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ********, който е управляван от нейния баща Д. Н. Д., ЕГН ********** и участвал в ПТП на 05.08.2023 г.

3

Твърди, че вследствие на удара между двете МПС мотоциклетът е претърпял тотална щета, оценена в сервиз на сумата от 30 915.41 лева.

На 18.08.2023 г. е предявила претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на претърпените имуществени вреди, по която е образувана щета, но не е заплатено обезщетение.

С предявените искове поискала ответникът да заплати обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва.

Поискала в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 101/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на първия ищец, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът е управлявал мотоциклета в нарушение на правилата за движение, установи в чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и със скорост повисока от максимално допустимата за конкретния пътен участък, като с това си с поведението си допринесъл за настъпване на вредоносния резултат във висока степен.

Оспорил основателността на исковете, предявени от втория ищец и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

При условията на евентуалност изложил доводи, че принос за настъпване на ПТП и за произлезлите имуществени вреди има водача на мотоциклета.

Поискал да се конституира като подпомагаща страна застрахователя на мотоциклета.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Първоинстанционният съд отхвърлил молбата за конституиране на подпомагаща страна с влязло в сила определение.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от 4 страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че на 05.08.2023 г., около 09:05 часа на път ІІ – 11, между с. Сливата и с. Орсоя, община Лом е настъпило ПТП между мотоциклет „БМВ С 1000 ХР“ с рег. № ********, управляван от първия ищец Д. Н. Д., ЕГН ********** и лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. № ********, управляван от В. Г. И., ЕГН **********.

В. Г. И., ЕГН ********** управлявала лекия автомобил със скорост около 66 км/ч., загубила контрол и лекия автомобил частично навлязъл в лентата за насрещно движение, където се движел мотоциклета, управляван от първия ищец със скорост около 78 км/ч.

Последвал удар между двете МПС, в резултат на който мотоциклетът и неговия водач паднали на пътното платно.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на пътна полиция, които извършили оглед и съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП;

Ищецът Д. Н. Д., ЕГН ********** е бил транспортиран и приет за лечение в МБАЛ – гр. Лом, където е установена разкъсно-контузна рана около 11 см. с увреда на подлежащи структури и същия ден, на 05.08.2023 г. е извършено оперативно почистване на раната и последващо зашиване на мускула и апоневрозата, както и на кожата.

Два месеца след инцидента, на 23.10.2023 г., ищецът е приет за лечение в 5

„Първа частна МБАЛ Враца“, ЕООД гр. Враца, където е проведено второ оперативно лечение под формата на повторно почистване на раната на долния ляв крайник с възстановяване на кожната повърхност, при което е установено чуждо тяло с размери 1/1 см. и множество малки фрагменти, вероятно от пътната настилка.