Определение № 198 от 23.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 198 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100501999 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод постъпила частна жалба с вх. № 9420 от 09.10.2023г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД със седалище гр. Свети Влас, ЕИК 203598569 и адрес на управление гр. Свети Влас, обл. Бургас, ул. „Русалка” № 128, представлявано от Управителя Ивайло Йолов против Определение № 928 от 10.08.2023г., постановено по гр. дело № 466/2023г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд, поради направено възражение за местна подсъдност от ответника.

В жалбата се посочва, че атакуваното определение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила.

В жалбата се посочва, че в конкретния случай следва да намери приложение специалната местна подсъдност по чл. 109 от ГПК, която изключва общото правило за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. Изтъква, че предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, за предаване владението на движими вещи, находящи се в недвижим имот, находящ се в гр. Несебър. Намира, че следва да се съобрази систематичното място на нормата на чл. 108 от ЗС, която попада в раздел „Защита на правото на собственост“, както и обстоятелството, че уважаването на иска е обусловено преди всичко от установяване правото на собственост на ищеца върху 1 процесните движими вещи. Сочи, че няма съмнение, че както установителният иск по чл. 124 от ГПК, така и осъдителният иск по чл. 108 от ЗС са искове за собственост. В жалбата се твърди, че единственият правилен извод е, че в случая следва да намерят приложение разпоредбите за определяне на специалната подсъдност по чл. 109 от ГПК, за да бъде защитена волята на страните и спазени изискванията на закона.

Претендира обжалвания акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на Районен съд – Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.

Жалбата е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и е депозирана от лице, което има правен интерес от атакуване на постановеното определение, депозирана е в законоустановения преклузивен срок и дължимата държавна такса е заплатена. В този смисъл, съдът намира, че частната жалба е с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 121 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Ответната страна - „Холидей вилидж аква невис“ АД със седалище гр. София представя писмен отговор на жалбата, в който се оспорва жалбата и счита постановеното определение за правилно. В писмения отговор се посочва, че редакцията на чл. 109 от ГПК не обуславя местна подсъдност при иск за движими вещи, независимо от мястото, където се намират, тъй като подсъдността по чл. 109 от ЗС касае единствено и само искове относно права върху недвижими имоти, но не и върху движими вещи, където и да се намират. Изразява се становище, че е недопустимо процесът да се води в Районен съд – Несебър, тъй като местната подсъдност е в Районен съд – София.

С отговора на частната жалба се претендира жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира се да бъдат заплатени и направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

2

Предявен е иск от „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД със седалище гр.

Свети Влас, ЕИК 203598569 и адрес на управление гр. Свети Влас, обл.

Бургас, ***, представлявано от Управителя Ивайло Йолов против „Холидей вилидж аква невис“ АД със седалище гр. София, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищцовото дружество притежава правото на собственост по отношение на конкретно посочени движими вещи – мебели и оборудване на обща стойност от 7 040 лева, находящи се в Бар – ресторант, находящ се в сграда с идентификатор ***, вещи на обща стойност от 12 100 лева, представляващи мебелировка, находящи се в Бар-басейн, находящ се в сграда с идентификатор *** – двете сгради, построени в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър, както и да бъде осъдена ответната страна да предаде описаните движими вещи.

Безспорно е, че предявеният иск е с правно основание чл. 108 от ЗС, с който се претендира да бъде установено правото на собственост по отношение на конкретно изброени движими вещи, както и да бъдат предадени на ищцовото дружество тези вещи.

При условията на евентуалност е предявена претенция за осъждане на ответната страна да заплати на ищцовата страна равностойността на движимите вещи.

Пред Районен съд – Несебър е депозиран отговор на исковата молба от ответното дружество, в която е направено възражение за неподсъдност на спора пред Районен съд – Несебър, тъй като исковете не касаят вещни права върху недвижими имоти и следва да бъдат предявени по седалището на ответника и в този смисъл се отправя искане делото да бъде прекратено и спорът да бъде изпратен за разглеждане пред надлежния по правилата на местната подсъдност съд, а именно - Районен съд – София.

С Определение № 928 от 10.08.2023г., постановено по гр. дело № 466/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е прекратено производството по делото и делото е изпратено за разглеждане по плавилата за местна подсъдност пред Районен съд – София. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че възражението за местна подсъдност е основателно, тъй като ответното дружество е със седалище в гр. София, ул.

„Атанас Дуков“ № 32 и на основание чл. 105 и чл. 108, ал. 1 от ГПК делото 3 следва да се разгледа от Софийския районен съд. Съдът е приел, че в случая е неприложима специалната подсъдност по чл. 109 от ГПК, която касае недвижими имоти и единствената възможна местна подсъдност е тази, определена по правилата на чл. 105 от ГПК.

На основание чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на който се намира постоянния адрес на ответника, ако той е физическо лице или седалището на дружеството, когато ответник е юридическо лице. В конкретния случай не се спори, че седалището на ответното дружество е в гр.

София. Предвид предявения иск и изложените фактически обстоятелства, настоящата инстанция намира, че съобразно цитираната разпоредба местно компетентен да разгледа делото е Районен съд - София. Безспорно е, че за да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл. 109 от ГПК (озаглавена „Подсъдност по местонахождение на недвижимия имот“) е необходимо предмет на ревандикационния иск да са недвижими имоти или да са налице твърдения на ищеца, че процесните движими вещи са трайно прикрепени към земята. В случая, видно от предмета на исковата претенция, се касае за движими вещи, които не са трайно прикрепени към постройката, поради което приложение намира общото правило на чл. 105 от ГПК, съгласно което местно компетентен да разгледа и реши спора е съдът, в чийто район се намира седалището на ответното дружество, а именно – Районен съд - София.

Мотивиран от изложеното, съдът намира, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските, съдът съобрази следното: На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид изхода на спора на ответната страна се дължат разноски, но по делото не са представени доказателства за извършени разноски в настоящото частно производство, поради което искането му за присъждане на такива е неоснователно и съдът не следва да ги присъжда.

По отношение на обжалваемостта на постановеното определение, съдът съобрази следното: В конкретния случай съгласно т. 9, б. „в“ от ТР № 4

1/2013г., постановено по тълкувателно дело № 1/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ, настоящото определение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 от ГПК. От друга страна – съдът като взе предвид предявения спор и обстоятелството, че се касае за множество обективно кумулативно съединени претенции с правно основание чл. 108 от ЗС и касаещи движими вещи, всяка една от които с цена на иска под 5 000 лева, съдът счита, че самото решение по съществото на спора не би подлежало на касационно обжалване. С нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК от кръга на подлежащите на касационно обжалване определения изрично са изключени тези, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване - т. е. режимът на предпоставките за касационна обжалваемост на определенията, следва този на решението по същото дело – ако то не подлежи на касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 3 от ГПК , на касационно обжалване не подлежат и постановените по него определения – в този смисъл и Определение № 1370 от 22.12.2023г., постановено по касационно частно търговско дело № 1720/2023г. по описа на ВКС на РБ, поради което и настоящата инстанция намира, че настоящото въззивно определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 9420 от

09.10.2023г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „Хилс Клуб и Ризорт“ ЕООД със седалище гр. Свети Влас, ЕИК 203598569 и адрес на управление гр. Свети Влас, обл. Бургас, ***, представлявано от Управителя Ивайло Йолов против Определение № 928 от 10.08.2023г., постановено по гр. дело № 466/2023г. по описа на Районен съд - Несебър, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Софийския районен съд, поради направено възражение за местна подсъдност от ответника.

5

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване съобразно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6