Решение № 265 от 04.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. Несебър, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20252150100028 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Ц.М., с пълномощник юрк.К.Е.Н. против В. Л. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С.В., общ.Несебър, обл.Бургас, ул."****" № ***, със съдебен адрес: гр.Несебър, КК С***, обл.Бургас, А......... С........, офис сграда „.........“, ....., офис № ****.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на следните водоснабдявани обекти, представляващи имоти, находящи се в к.к. С******, бл. ******** , ет. **, ап. **, със заведена партида в базата данни с аб. № ******* и к.к. С*****, бл. ******, ет.***, ап. **, със заведена партида в базата данни с аб. № *******. Сочи се, че лицето е придобило качеството потребител по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004г. Излага се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от 1

ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били публично известни и публикувани на интернет-страницата на водния оператор. Обръща се внимание, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния период отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител.

Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответникът е следвало да заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора.

Твърди се, че били издадени фактура № 00****** от 26.09.2022г. на стойност 655.43 лева за аб.№ ******* и фактура № 00**** от 26.09.2022г. на стойност 3082.56 лева за аб.№ *******, върху които се дължи и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури за периода от момента на падежа – 26.10.2022г. до 03.10.2024г. в общ размер на 853.82 лева, от която 149.70 лева по аб.№ ******* и 704.12 лева по аб. №*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното 2 изплащане на задължението.

Неизпълнението на задълженията за заплащане своевременно на сумите по издадените фактури за предоставените на ответика А. ВиК услуги е било повод за подаване на заявление по редеа на чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1172/2024г. по описа на РС-Несебър и издадена заповед за изпълнение. Срещу издадената заповед длъжникът-ответник по настоящото дело е депозирал възражение по реда на 414 от ГПК.

Гореизложеното е обосновало правния интерес на ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът А. дължи на Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас сумата общо в размер на 3737.99 лева, от която сумата от 655.43 лева, дължими по аб. № ******* по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 20.09.2019г. до 13.09.2022г. и 3082.56 лева, дължими по аб. № ******* по издадена фактура от 26.09.2022г., с отчетен период по фактурата от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., сумата в размер на 853.82 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 26.10.2022г. до 03.10.2024г., от която сумата от 149.70 лева по аб. № ******* и сумата от 704.12 лева по аб. № *******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.10.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени доказателства. Молят да бъде изискано и приложено към настоящото дело - ч.гр.д. № 1172/2024г. по описа на РС-Несебър. Претендират присъждане на заплатените разноски в заповедното и настоящото съдебно производство.

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Л. А., подаден чрез процесуалния му представител адв.З. Н. от АК - Бургас, с който се оспорват предявените искове. Развиват се съображения, че ответникът няма качеството на потребител на доставени от ищцовото дружество ВиК услуги. Оспорва се наличието на установена облигационна връзка между страните, като се изтъква, че ответникът се е разпоредил с процесните недвижими имоти преди датата на завеждане на настоящото дело. Акцентира се, че не са представени 3 доказателства за реално доставена и консумирана вода за обект, собственост на ответника, както и карнети с показания за отчетената консумация на обекта за процесния период. В тази връзка се оспорват всички представени към исковата молба документи. Изтъква се, че представените справки - извлечения от сметка за потребителските номера и фактури не са годно доказателство относно задълженията на абоната. Сочи се, че начисленото количество вода не съответства на методиката по чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Обръща се внимание, че ответникът не е получил фактурите, представени с исковата молба, поради което не е изпаднал в забава. Прави се възражение за погасяване на сумите по давност на основание чл.111, б.„в“ от ЗЗД. Излагат се доводи за неравноправност на клаузата на чл.31, ал.2 от Общите условия на ищцовото дружество. С оглед гореизложеното се моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Представят писмени доказателства. Претендират разноски.

В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Процесуалният представител на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържа исковата молба. Представя писмено становище, с което оспорва изложените възражения в постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба. Представят ниви писмени доказателства - 10 броя протоколи по двете процесни партиди за ВиК услуги за отказ на ответника да осигури достъп до процесните обекти за отчет на монтираните в тях водомери.

Ангажира съдебно-техническа експертиза. В хода на делото по същество, молят исковите претенции да бъдат уважени и да им се присъдят заплатените по делото разноски. Преставят списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът В. А. не се явява в съдебно заседание. Явява се процесуалния му представител, който поддържа отговора на исковата молба от името на доверителя си. Не сочи нови доказателства. Изразява становище по същество, с което моли са бъдат отхвърлени предявените искове, като им се присъдят заплатените по делото разноски, за което представят списък.

Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима - подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.

4

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника А. към процесния период, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесните обекти, представляващи – ОФИС, тип „**“ № ** и № **, на ****и етаж, вход ****и, в жилищен блок „*******“ в КК С****-***, общ.Несебър, обл.Бургас, със заведени партиди в базата данни на ВиК ЕАД с абонатен № *******, съответно № *******. На следващо място следва да докаже, че през процесният период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла на Общите условия, тъй като е бил собственик на имотите и партидата към ищцовото дружество се е водила на негово име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми или че не дължи същите на посочените в отговора основания. Тежестта на доказване е указана на страните с Определение № 379 от 05.04.2025г., постановено по настоящото дело /л.49-51 вкл./.

Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198 „о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на територията на гр.Несебър, КК С***, общ.Несебър, обл.Бургас. По делото не се спори, че към процесния период 06.06.2014г. до 13.09.2022г., ответникът В. А. е бил собственик на процесните два офиса.

В подкрепа на тази констатация са и представените по делото Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответникът е собственик на водоснабдените имоти – представляващи – ОФИС, тип „**“ № ** и № **, на ****и етаж, вход ****и, в жилищен блок „*******“ в КК С****-***, общ.Несебър, обл.Бургас, със заведени партиди в базата данни на ВиК ЕАД с абонатен № *******, 5 съответно № *******, са представените по делото два броя нотариални актове за покупко-продажба на недвижими имоти № **** от *****г. и № **** от ****г., двата по описа на Нотариус с рег.№ 208 на Нотариалната камара, с район на действие – Районен съд – Несебър /л.12 – л.15 вкл./. За това свидетелства и представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК партида, подадено от иответника В. А. /л.11/. Действително от представената от ответника справка от Служба по вписванията при Районен съд – Несебър /л.47-48 вкл./ се установява, че ответникът е продал процесните имоти на 15.12.2022г., но към процесния период от 06.06.2014г. до 13.09.2022г., като собственик на същите, А. е притежавал качеството „потребител“ на ВиК услуги.

С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при Общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4, като за възникването на това правоотношение не е било необходимо сключването на индивидуален договор между страните.