Решение № 146 от 26.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Ловеч, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА

ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА

Гражданско дело № 20254310101274 по описа за 2025 година

Установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/.

Постъпила е искова молба, подадена по електронен път, чрез ССЕВ, от „ АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т., срещу А. А. Г., с адрес: **, на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, за установяване на следните вземания по Договор за потребителски кредит № 406438/16.03.2020 г., а именно: 500.00 лева – главница, 25.03 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г. и 189.45 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 30.04.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 16.03.2020 г. длъжникът – ответницата А. А. Г. е сключила горепосочения договор за потребителски кредит с дружеството „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500.00 лева, срещу което се съгласила да върне 1 брой вноски по 788.00 лева в срок до 30.04.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно погасителния план, неразделна част към договора. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 48.62%.

Ищецът уточнява, че договорът за кредит е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние, а на ответницата е предоставена цялата информация, изискуема по 1 закон.

Посочва се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е изтекъл крайния срок за погасяване на кредита.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 13.01.2023 г., „Сити Кеш“ ООД, като цедент, прехвърлило своите вземания към длъжника по договора за кредит, на цесионера – ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. С цел уведомяване на длъжника за извършената цесия по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, се твърди, че старият кредитор /цедент/ е упълномощил новия кредитор /цесионер/ – ищецът, да извърши това уведомяване от името на цедента. Ищецът моли, ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, да се счита, че същото е надлежно извършено с връчване на настоящата искова молба.

Ищецът посочва, че предявява настоящия иск за установяване дължимостта на горепосочените вземания по договора за кредит, с оглед дадени указания от заповедния съд по ч.гр.дело № 692/2025 г. по описа на Районен съд – Ловеч, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата относно процесните вземания.

Моли за присъждане на направените разноски по заповедното и настоящото исково производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адвокат Ц. Ж. от АК-Ловеч, назначена за особен представител на ответницата, на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК, с който счита, че предявения иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Направила възражение, че искът е погасен с изтичането на тригодишна давност по смисъла на чл. 111 б. „в“, предл. второ и трето от ЗЗД.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В писмено становище от негов пълномощник се поддържат предявените искове.

Ответницата А. А. Г. не се явява, а се представлява от назначения й особен представител адвокат Ц. Ж., която поддържа становището си по отговора и моли за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 692/2025 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх.

№ 4889/22.04.2025 г., от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, е било образувано ч.гр.дело № 692/2025 г. по описа на Ловешкия районен съд, който е издал Заповед № 372/23.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против длъжник А. А. Г., за сумите: 500.00 лева – главница, ведно със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, 25.03 лева – договорна лихва за период от 16.03.2020 г. до 30.04.2020 г., 189.45 лева – законна лихва за забава за период от 30.04.2020 г. до 26.03.2025 г., както и сумата в размер на 72.75 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, изчислени съразмерно с уважената част на заявлението, включващи заплатената по сметка на съда държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 406438/16.03.2020 г.

2

С Разпореждане № 1852/21.07.2025 г. заповедният съд е приел, че издадената по делото заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си против длъжника в едномесечен срок от съобщението.

Заявителят е предявил иск за установяване на вземането си в едномесечния срок по чл. 415 ал. 4 от ГПК, поради което се развива настоящото производство.

По делото е представен на хартиен носител Договор за паричен заем „Кредирект“ № 406438 с посочена в него дата на сключване – 16.03.2020 г., със заемодател „Сити Кеш“ ООД – гр.

София и заемател – ответницата А. А. Г., със следните параметри на заема: размер на отпуснатия заем: 500.00 лева; размер на погасителната вноска: 1 х 525.03 лева; вид вноска: месечна; годишен процент на разходите на заема: 48.62%, брой вноски: 1; фиксиран годишен лихвен процент: 40.05%; дата на падеж: 30.04.2020 г.; обща сума за плащане: 525.03 лева; такса за експресно разглеждане:

262.97 лева; вноска с такса за експресно разглеждане: 788.00 лева.

В договора се съдържат неговите индивидуални условия, като е посочено, че същите, както и приложените Общи условия представляват договор за заем, сключен между страните, и уреждат и определят техните взаимоотношения.

Ищецът е представил и „Лог файл по договор за паричен заем № 406438“, в който са вписани време по дата и час, IP адрес, потребителско име, извършител на действие и извършеното действие. Като потребител са посочени имената на ответницата А. Г., ЕГН, номер на личната й карта, мобилен телефон, имейл адрес. Видно е, че е създадена заявка номер 617583 на 16.03.2020 г.

Избрана е сума 500.00 лева, с услуга за бързо разглеждане, избран начин на получаване на парите – EasyPay. Посочено е, че заявката е обработена, одобрен кредит, наредено плащане по „Изипей“ – 500.00 лева, кредит номер 406438 е активен с дата 16.03.2020 г., като плащането е получено и сумата е изплатена от „Изипей“ на А. А. Г. на същата дата.

Тези факти не са оспорени в срока за отговор на исковата молба, поради което съдът приема, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател, и ответницата А. А. Г., в качеството на заемател, е сключен от разстояние във формата на електронен документ горепосочения договор за паричен заем, по силата на който ответницата е получила уговорената заемна сума в размер на 500.00 лева.

На 13.01.2022 г. между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като цесионер, и „Сити Кеш“ ООД, като цедент, е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера свои вземания, описани в Приложение № 1, като не се спори, че вземането по процесния договор за кредит също е прехвърлено /в този смисъл е приложена извадка с ЕГН на ответницата, номер на договора и размера на вземането/.

От страна на дружеството-ищец „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е изготвено уведомление за цесията относно процесния договор за кредит, адресирано до ответницата, но няма данни дали фактически е получено от нея.

При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл.

9 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, за установяване на вземания по договор за потребителски кредит, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

По така предявените положителни установителни искове, съдът намира, че същите са 3 допустими, предявени от процесуално легитимирана страна, в качеството й на правоприемник по договор за цесия и при наличие на правен интерес от установяване на прехвърлените вземания.

Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД, като заемодател, и ответницата А. А. Г., като заемател, по процесния договор за потребителски кредит, по силата на който заемодателят е изпълнил задължението си да предостави в кредит уговорената парична сума на ответницата, а за последната е възникнало задължението да върне предоставения й кредит при условията на договора.

Това вземане се установи, че е прехвърлено по силата на договор за цесия, който е валидно сключен между ищеца „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и заемодателя „Сити Кеш“ ООД и въз основа на него цесионерът - ищец има всички права на кредитор.

Съдът приема, че ответницата е уведомена за извършената цесия и че ищецът е новият й кредитор с приложеното към исковата молба уведомление за извършената цесия, връчено чрез особения й представител заедно с преписа от исковата молба със съобщението по чл. 131 от ГПК /в т.см. Решение № 123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., ТК, II отделение; Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., ТК, Първо отделение/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението за цесията, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.

Съдът счита, че по отношение на процесния договор за кредит са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.

Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Според чл. 11 ал. 1 от същия закон, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които: общият размер на кредита и условията за усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита /т. 9/; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски /т.11/.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал. 1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.