Решение № 2278 от 01.12.2017, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 3621/2016
- Вид
- Решение № 2278
- Подписан
- 01.12.2017
- В сила
- 21.02.2019
- Състав
- ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА ГОСПОДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 22, ал. 2, т. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 3, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 3, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 60, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 94, ал. 1, т. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за кредитните институции
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 01.12.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА при секретаря Десислава
Костадинова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3621 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 66, ал. 6 от Закона за банковата несъстоятелност вр. чл. 421, ал.1 от Търговския закон.
Ищцата – Д.Д.З., твърди, че е кредитор на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност.
Посочва, че на 15.10.2013 г. сключила договор за банков влог, по силата на който предала на банката парични средства, които последната дължи да върне, които към 29.10.2014 г. възлизат на 120 090, 26 евро. Твърди, че по силата на този договор банката дължи да й заплати и уговорена възнаградителна лихва, която към 29.10.2014 г. възлиза на сумата от 3 374, 78 евро. Заявява, че въпреки, че на 05.11.2014 г. е сключила договор за цесия, с който е прехвърлила в полза на трето лице част от своето вземане, възникнало към банката по сделкaтa за паричен влог, която част е в размер на 35 000 евро, тя не е загубила качеството си носител на това вземане, тъй като договорът за цесия е прекратен с обратно действие поради осъществяване на прекратително условие, уговорено между нея и цесионера с чл. 11, ал. 1 от съдържанието на договора, а именно: изявлението за прихващане не е осчетоводено от „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност в срок от два месеца от сключване на договора за цесия и не са заличени вписани възбрани и/или залози спрямо имуществото, което е предоставено от цесионера като обезпечение по сключен с банката договор за кредит. Ищцата твърди, че страните по договора за прехвърляне на вземане са изразили съгласие, че са настъпили условията за прекратяване на действието му, в съдържанието на сключения от тях анекс № 1 от 01.06.2015 г. към него. Заявява, че с прекратяването на договора за цесия, правните последици от неговото сключване отпадат с обратна сила и вземането за получаване на сумите по паричния влог се счита като такова на първоначалния кредитор. Твърди, че „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, като длъжник по договора за влог, е уведомена за прекратяването на договора за цесия от цедента, който е оправомощен да стори това по общо съглаие на страните по сделката за прехвърляне на вземането. Ищцата посочва, че договорът за цесия е и нищожен на основание чл. 3, ал. 3, чл. 22, ал. 2, т. 1 вр. чл. 60, ал. 2 ЗБН, защото е сключен след началната дата на неплатежоспособността – 22.06.2014 г., поради което той не е породил правни последици по прехвърляне на вземането по договора за влог от нейния патримониум в този на цесионера. С оглед на изложеното Д.Д.З. моли вземането към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, в размер на 31 162 евро, което е възникнало от договор за банков влог от 11.03.2011 г. и анекс към него от 15.10.2013 г., да бъде включено в списъка на приетите вземания с ред на удовлетворяване по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН.
Ответникът – „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, счита възражението за неоснователно. Посочва, че дружеството „Н.П.” ЕООД, който е придобил процесното вземане по силата на сключения договор за цесия, се е разпоредил с него преди подписването на анекса от 01.06.2015 г. между цесионера и цедента, като е извършил прихващане между това вземане и насрещното вземане, което „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност е имала към него по договор за кредит. В резултат на извършеното прихващане вземането, което е предмет на договора за цесия, е погасено и то не може да бъде върнато обратно в патримониума на цедента Д.З.. Поради изложеното ответникът моли възражението да бъде оставено без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
На 15.10.2013 г. между „К.т.б.“ АД и Д.Д.З. е подписан анекс № 120982 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***ен депозит. С чл. 1 от него страните са постигнали съгласие, че банката открива на името на Д.Д.З. банкова сметка *** на преференциален безсрочен депозит, която е с IBAN: ***.
На 05.11.2014 г. между Д.Д.З., като цедент, и „Н.П.” ЕООД, като цесионер, е сключен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера част от своите вземания към „К.т.б.“ АД за получаване на суми в размер на 120 090, 26 евро – главница, и 3 374, 78 евро –лихва по банкова сметка ***: ***, която част възлиза на сумата от 35 000 евро. С чл. 4, ал. 1 от договора страните са постигнали съгласие, че цесионерът ще заплати на цедента покупната цена за прехвърленото вземане в размер на 28 000 евро, която е платима на три равни месечни вноски, считано от третия месец от деня, в който са били извършени съответните банкови и счетоводни операции от страна на „КТБ” АД, с които последното дружество е отразило и приело придобиването от страна на цесионера на правата по този договор и последващото прихващане, извършено от него. С чл. 11, ал. 1 от договора за цесия е уговорено, че при условие, че в срок до два месеца от подписване на настоящия договор не бъде извършено прихващане, отразено в съответните банкови операции, на вземанията, които цесионерът придобива с този договор към „К.т.б.“ АД и неговите задължения към банката, договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие. В чл. 11, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай на предявяване на иск относно действителността, включително и относителна, на извършеното с този договор прехвърляне на вземане или извършено прихващане на вземанията, които цесионерът придобива с този договор, и задължения към „К.т.б.“ АД, сроковете за изплащане на покупната цена на вземанията се спират, като съгласно чл. 11, ал. 4 от договора в случай, че тези искове бъдат уважени с влязло в сила съдебно решение, с което прехвърлянето на вземането или прихващането бъдат признати за недействителни, включително относително недействителни, договорът за прехвърляне на вземане се прекратява с обратно действие, т.е. страните дължат незабавно връщане на получените престации.
Със съобщение с вх. на „КТБ” АД № 11232/06.11.2014 г., съставено от Д.Д.З. и адресирано до „К.т.б.“ АД, банката е уведомена, че на 05.11.2014 г. между Д.Д.З. и „Н.П.” ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземане, което е в размер на 35 000 евро за получаване на парични суми по банкова сметка ***: ***.
С писмо с вх. на „КТБ” АД № 11456/ 07.11.2014 г. „Н.П.” ЕООД е отправил до банката изявление за прихващане между придобитото от него с договора за цесия от 05.11.2014 г. вземане към „К.т.б.“ АД и задълженията на това дружество към банката, възникнали на основание договора за кредит от 26.05.2011 г.
На 01.06.2015 г. между Д.Д.З., в качеството й на цедент, и „Н.П.” ЕООД, като цесионер, е подписан анекс към договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2015 г., с който страните са се съгласили, че прекратяват по взаимно съгласие сключеният между тях договор за прехвърляне на вземане от 05.11.2014 г. В § 3 от анекса е предвидено, че цедентът се задължава да уведоми „КТБ” АД за прекратяването на договора за прехвърляне на вземане от 05.11.2015 г. и да изиска от длъжника да отрази в съответните банкови операции реституирането на вземането му в неговия патримониум.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
По делото не е спорно, че на 15.10.2013 г. между възразилия кредитор Д.Д.З. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД/ е сключен договор за банков влог, по силата на който банката се е задължила да върне на влогодателя предадените й за съхранение парични средства, както и да му заплати уговорената лихва. Това се установява и от представените рамков договор за платежни услуги за потребители от 11.03.2011 г. и анекс № 120982 от 15.10.2013 г. към него, които са подписани от двете страни по сделката и от съдържанието на които е видно, че те са постигнали съгласие по всички основни елементи на договора за паричен влог – за това, че предмет на влога ще са парични средства /евро/, за това какъв ще е размерът на годишната лихва, която банката се задължава да заплаща на влогодателя, за сметката, по която парите ще бъдат предадени за съхранение, както и за това, че влогът е безсрочен. По силата на тази сделка за банката е възникнало задължение да върне на Д.Д.З. предадената й за съхранение парична сума при поискване от това лице, която не се спори, че към 29.10.2014 г. е в размер на 120 090, 26 евро, както и задължението да заплати възнаградителна лихва, чийто размер също не се оспорва, че възлиза на 3 374, 78 евро към 29.10.2014 г.
Не е спорно между страните в производството и това, че част от вземането на Д.Д.З. към „КТБ” АД за получаване на сума от паричния влог, която част е в размер на 35 000 евро е предмет на договор за цесия, сключен на 05.11.2014 г., между това лице, в качеството му на цедент, и „Н.П.” ЕООД, в качеството му на цесионер. Това се установява и от представените по делото доказателства, а именно писмен договор за цесия от 05.11.2014 г., с който страните са постигнали съгласие, че цедентът прехвърля на цесионера описаното вземане към „КТБ” АД /н/, възникнало по договор за паричен влог, а последният се задължава да заплати цена за това в размер на 28 000 евро.
Договорът за цесия е съобщен на банката, която е длъжник по прехвърленото вземане, на 06.11.2014 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие и спрямо нея.
Спорен, обаче, е въпросът дали така сключеният договор за прехвърляне на вземане е действителен, предвид направените в производството от ищеца възражения за това, че същият е нищожен, както и дали той е бил действащ към датата на откриване на производството по несъстоятелност на „КТБ” АД или е бил прекратен преди това поради сбъдване на уговорено между страните прекратително условие и ако е така какво е действието на това прекратяване в отношенията между страните по материалното правоотношение, възникнало от договора за паричен влог.
Доколкото въпросът за прекратяване на действието на един договор може да бъде поставен само ако се установи, че той е действителен, то съдът на първо място следва да се произнесе по това дали е основателно възражението на ищеца за нищожност на договор за цесия от 05.11.2014 г. като разгледа дали той страда от заявения порок, т.е. дали е сключен в противоречие с чл. 3, ал. 2 ЗБН и чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН.
В чл. 3, ал. 2, изр. 2 ЗБН е предвидено, че от датата на решението за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции не могат да се извършват действия и сделки, насочени към събиране, предоговаряне или обезпечаване на вземания срещу банката, както и към изпълнение на нейни парични задължения, независимо от начина на изпълнение, като в случай, че такива сделки и действия бъдат извършени, то те са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността /чл. 3, ал. 3 ЗБН/. Решението на БНБ за отнемане на лицензията за извършване на банкова дейност на „КТБ” АД /н/ е постановено на 06.11.2014 г., поради което и за да е нищожна една сделка поради нарушаване на забраните, предвидени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, тя трябва да е сключена след 06.11.2014 г. Процесният договор за цесия, обаче, се установява, че е сключен преди тази дата, а именно на 05.11.2014 г., поради което и той изобщо не би могъл да попадне в приложното поле на чл. 3, ал. 2 ЗБН и да бъде нищожен на основание чл. 3, ал. 3 ЗБН. Предвид така направения извод съдът няма да обсъжда въпроса дали по принцип един договор за цесия, който има за предмет смяна на титуляра на вземане към банката, е сред сделките, които е забранено да се осъществяват по силата на посочената императивна правна норма.
В чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН, на която се позовава ишцата З., е предвидено, че нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността е извършването от банката след началната дата на неплатежоспособността изпълнение на парично задължение, независимо от начина на изпълнението. От съдържанието на посочената правна норма е видно, че тя касае определени действия, имащи погасителен ефект по отношение на парично задължение на банката, която е обявена в несъстоятелност, които са извършени от самата банка. Договорът за цесия от 05.11.2014 г. не е сключен от банката, а от лице, което е неин кредитор, тъй като има вземане към „КТБ” АД /н/ по договор за влог, поради което и не е сред сделките, които са нищожни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на основание чл. 22, ал. 2, т. 1 ЗБН.
Разпечатката съдържа 24 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1d9165f-86f5-4fb4-8223-8be4980b9ba1